Всичко за Гъбите

Описание. Плодното тяло 5— 15 см високо, 8— 11 см в диаметър, обрат­но крушовидно, съставено от две части: горна — сплеснато сферична, спорообразуваща, и долна — цилиндрична, подобна на пън че, надлъжно набраздена, стерилна (безплодна). Обвивката (перилият) двуслойна — външния слой (екзоперидият) първо­начално бял, по-късно сиво кафяв, напукващ се на едри (до 5 мм), ъгловати, неправилни, бързо опадващи брадавици — вътрешният слой (ендоперидият) първоначално бял, по-късно сивокафяв, ципест, гладък,разкъсващ се при узряването на много места, изчезващ напълно в горната част на плодното тяло след узряването. Спорообразуващата тъкан (месо, глеба) първоначално суха, плътна, крех­ка, бяла, по-късно водниста, жълта, маслиненозелена до тъмнокафява. Впослед­ствие се превръща в кафяво черна праховидна маса от спори и накрая напълно се разрушава. Стерилната основа плътна, месеста, еластична, първоначално бяла, по-късно бледокафява, след разрушаването на спорообразуващата тъкан се запаз­ва под формата на чаша с парцалести отстатъци от ендоперидия по пери­ферията. Спорите почти сферични, 3,5—4,5 мк в диаметър, маслинено кафяви. Споровият прашец тъмнокафяв. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в ливади, пасища, горски поляни от средата на пролетта до края на есента (V—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба в млада възраст (докато месото е бяло), с приятен вкус и слаб гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние след обелване на кожицата.

Описание. Плодното тяло 3—6 см в диаметър, сферично или яйцевид­но, повече или по-малко сплеснато, без стерилна основа. Обвивката (перидият) двуслойна — външният слой (екзоперидият) тънък, кожест, гладък, първоначално бял, фино кадифен, по-късно сиво кафяв, разкъ­сващ се на неправилни, лесно опадващи късчета; вътрешният слой (ендоперидият) тънък, ципест, първоначално бял, при узряването сребрист, червено кафяв, сиво кафяв до почти черен, разкъсващ се на върха на плодното тяло посредством кръгло или с неправилна форма отвърстие (1—4 мм в диа­метър). Спорообразуващата тъкан (месото, глебата) на младите екземпляри плът­на, суха, крехка, бяла,, по-късно водниста, жълтозелена, маслинено кафява, след узряването суха, тъмнокафява, изцяло превръщаща се в тъмнокафява праховидна маса от спори. Спорите сферични, с брадавичеста повърхност и с един цилиндричен придатък — остатък от стеригма, кафяви, 4—7 мк в диаметър. Споровият пра­шец тъмнокафяв. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в ливади, пасища, планински поляни от началото на лятото до края на есента (VI—X). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние, докато месото е съвсем бяло.

Описание. Шапката 5—20 см в диаметър, първоначално изпъкнала, по-късно плоска, понякога вдлъбната в центъра, сиво кафява до жълто кафява. Повърхността суха, матова, покрита с многобройни, едри, тъмнокафяви, приповдигнати люспи, наредени керемидообразно в концентрични кръгове. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, неправилно вълнообразен, целокраен или понякога насечен. Месото дебело, твърдо, слабо жилаво, белезникаво до сиво кафяво. Шипчегата на спорообразуващия слой нагъсто разположени, дълги 5—10 мм. тънки, крехки, низбягващи по пън чето, първоначално белезникави, по-късно сиви до сиво кафяви. Спорите почти кръгли, фино брадавичести, кафяви, 5—7 х 5—6 мк. Споровият прашец кафяв. Пън чето 3-8 х 1 — 3 см, плътно, твърдо, цилиндрично, гладко, сиво бяло до кафеникаво. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни гори от края на лятото до края на есента (VIII—XI). Вкусови   качества. Добра ядлива  гъба   с приятен  вкус  и гъбен

аромат. Употреба. В свежо състояниие или консервирана само в млада въз­раст (месото на старите екземпляри е жилаво и горчи).

Описание. Плодните тела единични, понякога съединяващи се в осно­вата си по 2—3. Шапката 5—12 см широка, изпъкнала, понякога вдлъбната в центъра, с неправилна форма, бяла, сиво жълта, понякога с яркожълти петна.

Повърхността гола, вълнообразно нагъната, при изсъхване дълбоко неправилно напукана, суха. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, неправилно вълнообразен, понякога дълбоко насечен. Месото дебело, твърдо, крехко, бяло до жълтеникаво. Тръбичките много къси (1—2 мм), сраснали  помежду си и с месото, низбягващи по пън чето, първоначално бели, по-късно жълтеникави, с фини, закръглени бели пори. Спорите яйцевидни, до почти сферични, гладки, безцветни, 3,5—4,5 х 3—3,5 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 3—5 х 1—3 см, плътно, понякога ексцентрично, дори странично разположено спрямо шапката, цилиндрично или стесняващо се към основата, гладко, бяло. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни гори в планинските райони от средата на лятото до края на есента(VII—XI), най-често на групи. Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с гъбен аромат и вкус на орехи. Месото на старите екземпляри е грубо и слабо горчи. Употреба. В свежо състояние или консервирана само в млада възраст.

Описание. Плодното тяло 10—30 см широко, туфесто, съставено от ня­колко екземпляра с плътно прилепнали или сраснали шапки и сраснали пън чета. Шапката с неправилна форма, първоначално жълтеникава, по-късно жъл­то червеникава до бледо червено кафява. Повърхността суха, гола, при възрастните екземпляри често неправилно напукана. Ръбът слабо подвит навътре, неправилно вълнообразен, понякога дефор­миран, целокраен или насечен.

Месото дебело, твърдо, крехко, бяло. Тръбичките много къси (1—2 мм), низбяващи по пън чето, сраснали помежду си и с месото на шапката, с малки, кръгли пори, белезникави до бледо­розови. Спорите елипсоидни до яйцевидни, гладки, безцветни, 5—6 х 3—4 мк. Спо­ровият прашец белезникав. Пън чето късо, плътно, дебело, белезникаво, с неправилна форма. Местообитание и сезонност. Расте върху почва, сред мъх в иг­лолистни гори в планинските райони от средата на лятото до късна есен (VII—XI), на туфи и самодивски кръгове. Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние или консервирана, само в млада възраст (старите екземпляри имат грубо и горчиво месо).

Описание. Плодното тяло 10—40(50) см широко, с неправилна форма, съставено от няколко сраснали в основата си екземпляри, с плътно прилепна­ли, разположени една над друга шапки. Шапката с неправилна форма, странично приседнала върху субстрата (без пън че), жълто червеникава, оранжево жълта, сярно жълта, по-късно избледнява­ща до блецо жълта. Повърхността неправилно вълнообразно нагъната, суха, покрита с браш­нест налеп. Ръбът дебел, неправилно вълнообразен, понякога плитко насечен. Месото дебело, при младите екземпляри меко, сочно, по-късно твърдо, ко­жесто, накрая дървенисто, жълтеникаво. Тръбичките дълги до 5 мм, сраснали помежду си и с месото (неотделящи се от него), с фини, първоначално закръглени, по-късно ъгловати жълти пори със зъбчати краища. Спорите яйцевидни, елипсоидни, безцветни 5—7 х 4—5 мк. Споровият пра­шец бледожълт.

Местообитание и сезонност. Расте върху стъблата на живи или мъртви широколистни дървета в гори и овощни градини от средата на пролетта до късна есен (V—XI). Икономически важна паразитна гъба, предизвикваща т. нар. жълто гние­не на дървесината. Вкусови качества. Посредствена ядлива гъба със слабо кисел вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние, само младите екземпляри.

Описание.: Шапката 10—30(50) см в диаметър, бъбрековидна или по­лукръгла до почти кръгла, плоска или слабо вдлъбната, бледожълта или охре­но жълта.Повърхността гладка, суха, с концентрично разположени неправилни, ъг­ловати, тъмнокафяви люспи.Ръбът тънък, първоначално слабо подвит навътре, по-късно изправен, целокрен, равен или слабо вълнообразен.Месото дебело, при младите екземпляри сочно, меко, по-късно твърдо, жи­лаво до дървенисто, белезникаво.Тръбичките дълги до 10 мм, сраснали помежду си и с месото на шап­ката, низбягващи по пън чето, бледожълти, с фини, по-късно широки до 1—2 мм, многоъгълни, бледожълти пори със зъбчати краища.

Спорите продълговато елипсоидни, гладки, безцветни 12—15 х 4—6 мк.Спо­ровият прашец бял. Пън чето 4—8 х 1,5—3 см, плътно, твърдо, ексцентрично или странично разположено спрямо шапката, първоначално изцяло бледожълто, по-късно в основата кафяво до почти черно. Местообитание и сезонност. Расте върху жива или мъртва ши­роколистна дървесина в гори, сечища, овощни градини от началото на про­летта до късна есен (IV—XI), поединично или на туфи. Икономически важна паразитна гъба, предизвикваща дървесинно гниене.

Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен слабо кисел вкус и гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние или консервирана, само в млада възраст.

Описание. Шапката 3—15 см в диаметър, с неправилна форма, изпък­нала, плоска или вдлъбната в средата, бледожълта, яйчно жълта до жълто канелена.Повърхността суха, фино кадифена, неправилно нагъната, често на­пукана.Ръбът дебел, неправилно вълнообразен, често дълбоко насечен. Месото дебело, твърдо, крехко, бяло, при нараняване се оцветява бледо­жълто.Шипчетата на спорообразуващата повърхност нагъсто разположени, тън­ки, много крехки, низбягващи по пън чето, белезникави, бледожълти до бледо­розови.Спорите почти кръгли, гладки, безцветни, 7—9 х 7—7,5 мк. Споровият пра­шец бледожълт.Пън чето 2—8 х 0,5—2,5 см, плътно, твърдо, цилиндрично или с неправилна форма, гладко, често ексцентрично разположено спрямо шапката, белезникаво до бледожълто.Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни, широколисти и смесени гори, на групи или самодивски кръгове, от средата на лятото до края на есента (VII—XI).Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат.Употреба. В свежо състояние, сушена или консервирана, само в мла­да възраст (месото на старите екземпляри горчи).

Описание. Шапката 10—25 см в диаметър, 2—6 см дебела, плоска, че­сто с форма на език, странично приседнала върху субстрата или стесняваща се и преминаваща в късо, плътно, дебело, странично разположено пън че, първо­начално оранжева, по-късно светлочервена, кървавочервена до червено кафява. Пън чето със същия цвят или по-тъмно.Повърхността с фини брадавички, слизеста, гладка или слабо нагъната.Месото дебело, меко, воднисто, червено, напоено с кървавочервен сок, про­низано от белезникави, мрежовидно разклонени жилки.Тръбичките нагъсто разположени, свободни помежду си, сраснали с месото, крехки, месести, първоначално затворени, по-късно с фини, закръглени пори, бледо жълтеникави, по-късно червени, отделящи капчици червен сок.Спорите яйцевидни, с мастни капчици, гладки, бледорозови до бледо кафяви, 4—5, 5 х 3—4 мк. Споровият прашец ръждивокафяв.Местообитание и сезонност. Расте върху пънове от широко­листни (рядко иглолистни) дървета от края на лятото до края на есента (VIII-X1).Вкусови качества. Добра ядлива гъба със слабо кисел вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние, в млада възраст (месото на старите екземпляри е твърдо и сухо).

Описание. Плодното тяло 6—12 см високо, 2—10 см в диаметър, силно храстовидно (кораловидно) разклонено.

Пън чето 2—8 х 2—4 см , дебело,плътно,твърдо,в основата бледо жълто охрено до бледорозово, в горната част кремаво. Разклоненията многобройни, дълги, цилиндрични, прави, надлъжно наб­раздени, белезникави, бледожълти до бледорозови, с тъпи, заоблени, бледовио­летови връхчета. Месото крехко, сухо, бяло, при нараняване не променя цвета си, с мириз­ма на сапун и с горчив вкус. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на раз­клоненията. Спорите продълговато елипсоидни, безцветни, с дребно брадавичеста по­върхност, 9-17 х 4—7 мк. Споровият прашец бледоохрен. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни й смесени гори от края на лятото до края на есента (VIII—XI). Внимание! Слабо отровна!