Всичко за Гъбите

Към този тип принадлежат видовете от семейство Clavariaceae. Плодните тела от този тип са силно храстовидно (коралово видно) разклоне­ни (род Ramaria) (фиг. 2 г) или неразклонени, бухалкови видни (род Clavariadelphus ) (фиг. 2 д). Спорообразуващият слой е разположен върху вън­шната повърхност на горната част на плодното тяло.Систематична стойност при тези гъби имат: формата, размерите и цветът на плодното тяло: устройството и цветът на разклоненията и техните връхни части;

формата и цветът на пънчето; консистенцията, цветът и вкусът на месото: формата, размерите и цветът на спорите: цветът на споровия прашец. В границите на класовете Ascomycetes и Basidiomycetes съществуват гъ­би и с друго устройство на плодното тяло, но те не са включени в Определи­теля, поради което не се споменават тук.

Към този тип принадлежат видовете от групата разреди Gasteromycetes. Спорообразуващия тъкан (месото) на плодните тела от този тип изцяло е обвита с еднослойна, двуслойна или трислойна обвивка  (фиг. 12). При някои гъби  (видове от род Bovista ) (фиг. 12 £)след узряване на плодното тяло месото изцяло се разпада на спори, а при други  (видове от ро­довете Lycoperdon и Bovista ) (фиг. 12А,В) долната част на плодното тяло има стерилна основа (понякога във вид на късо пънче), в месото на която не се разпада на спори. Зрелите спори се освобождават след разкъсване на обвивката или  през специално образуване отвърстия в горната част на плодното тяло. При тези гъби систематичната стойност имат : размерите, формата и цветът на плодното тяло; устройството на обвивката.

Към този тип гъби принадлежат видовете от семействата Agaricaceae, Boletaceae,  Tricholomataceae, Russulaceae,  Amanitaceae и други. Основната част от видовете гъби които са  включени в определителя , има плодно тяло, съставено от шапка (гугла) и пънче, поради което са известни под името гуглести гъби*. При някои видове пънчето липсва и шапката е прикрепена (при­седнала) направо върху субстрата.

Характерна особеност и важен систематичен белег на гъбите от тази гру­па е наличието или отсъствието на общо и частично покривало.

Общото покривало е ципеста или кожеста торбичка, която обвива цялото плодно тяло на гъбата в най-млада възраст като яйчна че­рупка  (фиг. 3 а). При нарастване на гъбата общото покривало се напуква и раз­късва  (фиг. 3 б), след което една част от него остава в основата на пънчето във вид на калъфче , якичка , брадавичка или люспа  (фиг. Зг; фиг. 4 а, б, в, г), а по горната повърхност на шапката остатъците са във вид на налеп, люспи или брадавички с различна форма , и размери , разположение в  (фиг. Зв).Частичното покривало е ципеста, нишковидна или пая-жиновидна обвивка, която е  в най-млада възраст свързва с ръба на шапката с гор­ната част на пънчето и закрива спорообразуващия слой, разположен върху дол­ната повърхност на шапката. При нарастване на гъбата частичното покрива­ло се разкъсва, и при което централната част от него остава във вид на постоя­нен или изчезващ пръстен в горната част на пънчето (фиг. 3d)

За  спорообразуващия  слой. Които е разположен върху горната (външната) по­върхност на шапката при видовете от клас Ascomycetes  (родовете Verpa, Morchella и други.) или върху долната и повърхност при видовете от разредите Agaricales и Poriales. Спорообразуващият слой на шапките на гъбите от тези два разреда е по повърхността на: пластинки или ламели ( lamellae ) — видове от семействата Agaricaceae,, Tricholomatacea, Russulaceae и др.

——————————————————————————————————————————————————-
(фиг.8 а); тръбички — видове от семействата Boletaceae,   Polyporaceae (фиг. 8 6);

жилки или гънки — видове от семейството Сап1паге11асеае(фиг. 8 г);

шипчета или иглици — видове от семейство Hydnaceae  (фиг. 8 в).

——————————————————————————————————————————————————-

В зависимост от разположението на пластинките, тръбичките, жилките и шиповидните израстъци спрямо пънчето те могат да бъдат: свободни от пънчето, сраснали с пънчето или низбягващи по пънчето (фиг. 9 а, б, в). Ос­вен това те биватхраснали с месото на шапката или лесно отделящисе от него; свободни или сраснали помежду си; широки или тесни, дебели или тънки; и раз­лично оцветени. Отворите на тръбичките (порите) са с различна форма, шири­на и оцветяване и също се използват като систематичен белег. Спорите на гъбите са много дребни — измерват се в микрони (мк) (1 микрон = 0,001 мм) и могат да се наблюдават само под микроскоп !!!. От значение за оп­ределяне на видовата принадлежност на гъбите са : размерите, формата (сфе­рична, яйцевидна, цилиндрична, елипсовидна), повърхността (гладка, брадави-честа, с шипчета) и цветът на спорите. При някои видове гъби спорите пър­воначално са безцветни, а след узряването се оцветяват, което се съпровожда с изменения в цвета на пластинките или спорите .

Плодното тяло има размножителни функции – които са на определено място на по­върхността или във вътрешността му се образуват спори, които са попаднали след узряването си при подходящи условия, покълват и дават начало на ми­цел, т.е. възобновяват вегетативното тяло (фиг. 1).

(фиг:1)

Мицелът на гъбите е  съставен от многократно разклонени много клетъчни тънки нишки, наречени хифи. Обикновено той прониква в субстрата ,и  върху който се развиват гъбите : (почва, дървесина, тор и други.), поради което е незабележим. При определени условия някои видове гъби образуват повърхностен мицел, ръстилащ се върху субстрата във вид на паяжиновиден или памуковиден налеп, добре забележим с невъоръжено око. Мицелът на гъбите нараства    радиално от един общ център. В даден момент по периферните му разклонения върху повърхността на субстрата се образуват плодните тела поединично, на групи , туфи или под формата на кръгове, наречени „самодивски кръгове“ („самодивски хорища“). Мицелът на висшите гъби е почти еднакво устроен, поради което идентифицирането им се извършва главно въз основа на морфологичните и анатомичните белези на техните плодни тела.