Всичко за Гъбите

Заболяванията, предизвикани от патогенните гъбни организми, се наричат микози и в повечето случаи са инфекциозни и контагиозни (предаващи се при контакт). От микозите, които поразяват вътрешните органи на човека и животните, най-известни са псевдотуберкулозата на белите дробове, заболяването на стомаха (гастромикоза), гнойното възпаление на ухото (отомикоза), възпалението на носната кухина, на очите. Най-разпространени са дерматомикозите – заболяванията на кожата при човека и животните, във връзка с което в хуманната и ветеринарната медицина се е обособил специален отрасъл – дерматомикология. Най-чести обекти на работа на дерматомиколозите са такива заболявания, като фавус (кел), трихофития, епидермофития, микроспория и др.
На рибното производство (развъждането на рибите) нанася щети болестта на хайвера и малките рибки, причинявана от гъби от рода Saprolegnia.
Между заболяванията на домашните птици и пчелите доста широко е известна аспергилозата.
Съществуват и такива гъби, които първоначално се развиват по живи или мъртви растения, а след това, като попаднат заедно с растителната храна в организма на животните или човека, довеждат до тежки заболявания, а понякога и до смърт. Заболяванията в този случай нямат инфекциозен характер, тъй като представляват само отравяне с токсини (отрови), изработвани от гъбите в процеса на жизнената им дейност върху растенията. Такива отравяния са получили названието микотоксикози. От тях най-широко известни са микотоксикозите по човека и животните, предизвиквани от моравото рогче по зърнените житни култури (Claviceps purpurea), също така от „пияния хляб“, приготвен от зърно, заразено с гъби от рода Fusarium. По-малко известно е отравянето с „пияно масло“, получавано от растения на маслодаен лен, заразени още на корен с токсични видове гъби от рода Fusarium. Вредно е също така действието на плевелното растение пиявица (Lolium temulentum) върху животните, тъй като семената му придобиват отровни свойства под влияние на безплодния стадий на гъбата, която неизменно обитава този злак. Известно е и вредното действие на главнята Ustilago longissima, която поразява листата на плаващата росица (Glyceria fluitans), и на мехурестата главня по царевицата – Ustilago zeae; последната съдържа токсин, чийто воден извлек се е оказал по-силно отровен, отколкото ерготинът, съдържащ се в моравите рогчета.