Всичко за Гъбите

От всичко казано дотук става ясно, че гъбите като хетеротрофни организми противоположно на автотрофните растения не създават от материалите на неорганичната природа органични вещества. Заселвайки се върху живи или мъртви растителни или животински тъкани, в процеса на жизнената си дейност ги разлагат с помощта на своите ензими и ги превръщат в по-прости съединения или както е прието да се казва, гъбите минерализират органичните остатъци. Така гуглестите и други гъби, които растат в гората, превръщат мъртвата горска постилка от дребни клони, иглици и листа в почва. Аналогична роля изпълнява много други сапрофитни гъби в почвата, в полята и градините, във водата на водоемите и т. н.
Трябва да се отбележи, че тази своя функция гъбите изпълняват съвместно с бактериите и други микроорганизми. Обаче, както сега стана известно, по-голямата роля в това отношение принадлежи именно на гъбите; бактериите само довършват работата, започната от тях.
И така гъбите наред с другите организми имат определена функция в общия кръговрат на веществата в природата. Като унищожават и минерализират растителните и животинските остатъци, те като цяло извършват голяма санитарна работа по очистването на околната среда, при това много често в процеса на своята жизнена дейност създават полезни вещества. Обитавайки например почвата, те я подобряват. Не напразно наличността на някои гъби в почвата днес служи като показател за нейното плодородие.
Когато гъбите се заселват върху полезни за човека субстрати, те естествено играят отрицателна роля. Такива са случаите, когато те поразяват културните селскостопански и горски растения, пчелите и домашните животни. Обратно, същите гъби, но нападащи плевелите, вредните насекоми или червеите, патогенни за човека и животните, и т. н. играят ролята на приятели на човека.
Ако гъбата притежава ценни хранителни или вкусови свойства или се характеризира с полезна ензимна или друга биохимична активност, човек я използва.
Ако, обратно, тя е отровна, разрушава строителната дървесина, хартията, хранителните продукти, лечебните серуми, разваля различните уреди, човек се бори срещу нея. Понякога дери отрицателните свойства на гъбите изобретателният човешки ум се стреми да насечи против вредните за неговата дейност обекти.
Във връзка с тази разностранна дейност и значение на гъбите съвременната микология силно се разрасна и от общо-ботаническа дисциплина по същество се превърна в няколко самостоятелни дисциплини. От тях на първо място трябва да се посочат селскостопанската и горската микология, оформени съответно в селскостопанска и горска фитопатология, чиито обекти на изследване освен микозите (гъбните болести) са също така бактериозите, вирусните болести и цветните паразити по културните растения.
Почти същото самостоятелно значение придоби медицинската микология. Обекти на нейното изучаване са общите микози по човека, дерматомикозите (кожни болести) и микотоксикозите (гъбните-отравяния), а също така въпросите на използването на гъбите за получаване на антибиотици и други ценни лечебни препарати.
Със сходни въпроси, но по отношение на селскостопанските животни се занимава ветеринарната микология.
Наред с това съществуват техническа и промишлена микология, комунална, почвена и някои други. Те се занимават с въпросите на използването на гъбите и техните свойства в хранителната, химичната, кожарската, текстилния и цял ред други видове промишленост. Те именно разработват мерки за борба срещу гъбите-разрушители на постройки, строителна дървесина, а така също срещу гъбите, които поразяват електрически, оптични и други изделия.
Почвената микология се занимава главно с въпросите на плодородието във връзка с жизнената дейност на гъбите.