Всичко за Гъбите

Твърде любопитно явление представляват хищните гъби (видове от родовете Trichothecium, Arthrobotrys, Dactyl е11 a и др.). Това са сапрофитни организми, притежаващи свойството в присъствието на нематоди (микроскопични червеи) и други организми да образуват върху хифите си ловни пръстени и други приспособления за улавяне на своите жертви. Като разполагат система от капани, тези гъби дебнат жертвата си и щом тя се хване, проявяват изключителна чувствителност, като веднага реагират на раздразването, хващат жертвата си, а след това я използват за хранене.
На пръв поглед това изглежда почти невероятно: гъби и чувствителност и гъби в ролята на „унищожители“ на животни.
Когато гледаш хищни гъби под микроскоп, оставаш поразен от необичайността на явлението. В действителност ето, извивайки се, пълзи и търси храна нематода; със своя остър край тя снове ту тук, ту там. Но ето нематодата се заплита с тялото си в система от някакви пръстени, които в своята съвкупност напомнят клетки на мрежа. Тя се мъчи да се освободи, но вече е късно. Клетките, съставящи ловните пръстени, първо, от вътрешната си страна са покрити с гъста лепкава маса, а второ, щом в пръстена попада жертва, тези клетки мигновено набъбват и като менгеме стягат тялото на нематодата. Може дори да се види, как фиксираната по такъв начин нематода, още известно време движи безпомощно свободните си краища, но движенията й постепенно се забавят и най-сетне напълно затихват. Междувременно гъбата-хищник вече успява със своите ферменти да разтвори обвивката на нематодата и да пусне в тялото й своя кълн, който постепенно се превръща в добре развит мицел, изцяло запълващ вътрешната кухина на нематодата.
В този своеобразен „бой“ понякога се проявяват и такива варианти: мощна и силна нематода, попаднала в „мрежата“ на такава „гъба-паяк“, леко разкъсва паяжината и се опитва да напусне опасното място. Но жертвата въпреки това е обречена: достатъчно е малко късче от хифа да се прилепи към тялото на нематодата, за да може то после да прорасне, да проникне в нея и да я „изяде“.
При отсъствие на нематоди хищните гъби не образуват ловни пръстени и се хранят като обикновени сапрофити за сметка на
различни, предимно растителни, остатъци.
Рязко изразена специализация (приспособеност) към отделни видове нематоди при хищните гъби почти не е установена. В много случаи те могат да нападат както сапрофитни, така и паразитни форми.
Някои видове хищни гъби притежават свойството да нападат инфузории и други животни от тип Първаци.
Паразитните нематоди биват патогенни по отношение на човека и животните, а също така и фитопатогенни. Между последните са известни твърде опасни неприятели – коренова (галова) и картофена нематода, нападащи съответно корените на растенията и клубените на картофите, оризова и ягодова нематода и др. Някои от тях са твърде съществени вредители и освен това са обекти на вътрешната и външната карантина.
За първи път ловни пръстени върху мицела на хищните гъби е наблюдавал основоположникът на руската микология и фитопатология М. С. Воронин. Но тогава той не е подозирал тяхната действителна роля. По-подробно хищните гъби били изследвани от други учени, а в Съветския съюз обстойно ги е изучил проф. Ф. Ф. Сопрунов и др. Той по-специално е установил, че тъй като хищните гъби са сапрофитни и лесно се култивират върху мъртви растителни субстрати, не представлява трудност да се размножат върху стерилизирана рязана слама, а след това да се внесат в почвата, заразена с цисти на фитопатогенни нематоди.
Опитите по използването на хищните гъби в борбата с нематодите по растенията, проведени от сътрудници на Азърбайджанската и Московската станция по защита на растенията, са показали, че такъв биологичен начин на борба е напълно оправдан: било наблюдавано рязко намаляване на нападението на растенията от нематоди, особено през първата година на внасянето на културите от хищни гъби в почвата.