ПОЛЕЗНИ В РАСТЕНИЕВЪДСТВОТО ГЪБИ – Използване на гъбните антибиотици в борбата срещу болестите по растенията.
За първи път в света съветски учени доказаха, че в борбата срещу различните болести по растенията може успешно да се използват антибиотичните вещества, образувани от гъби, бактерии и актиномицети. Антибиотиците проникват в растенията през корените, стъблото, листата и семената, разпространяват се равномерно в растението и се запазват значително по-дълго, отколкото в човека и животните (от 1 до 20 денонощия). При това не е задължително да се използват химически чисти антибиотици; за целта е напълно подходяща културалната течност, в която са отглеждани гъби (продуценти на антибиотици).
Така например гризеофулвинът, образуван от плесеновата гъба Penicillium urticae и други видове от този род, се всмуква добре от корените на висшите растения и след 7-10 дни достига връхните листа, запазва се в тях и поддържа устойчивостта на растенията срещу фитопатогенните гъби в продължение на 3-4 седмици. При това той не потиска растежа на растението. Той придава на зеленчуковите растения устойчивост срещу причинителя на сивото гниене Botrytis cinerea), защищава доматите от листните петна, причинявани от гъбата Macrosporium solani, зелето – от гушата (Plasmodiophora brassicae), действа отрицателно върху патогенните за растенията гъби от рода Fusarium.
Тъй като гризеофулвинът се образува лесно и се запазва добре в почвата, възможно е той и неговият продуцент да се включват в състава на изкуствените торове с цел да се потиска в почвата развитието на фитопатогенните гъби.
Почти всичко казано по-горе важи и за друга гъба – Trichothecium roseum, която потиска развитието на хелминтоспориозите и фузариозите по растенията, на вертицилийното увяхване по памука, на главните по житните и кафявото гниене по вишните, а също и за гъбата Ocspora virescens, ефикасна срещу главнята по пшеницата, бактерийния рак по овощните дървата и др.
