Всичко за Гъбите

Към числото на забележителните открития на учените се отнася откритието на гиберелина, или гиберелиновата киселина. Това е продукт от жизнената дейност на гъбата Fusa-rium rncnlli forme, паразитираща върху ориза, царевицата и други растения. Преди 30 години японският учен Курозава го е изолирал от оризови растения, чиито стъбла били необичайно удължени, пожълтявали и загивали. Оказало се, че тази гъба образува вещество, което рязко стимулира растежа на растенията. То било наречено гиберелин по названието на аскусния стадий на гъбата – Gibberella fujikuroi. Впоследствие от него бил изолиран химически чист гиберелин.
Гиберелинът действа върху растенията както яровизацията и силно стимулира растежните процеси както на едногодишните, така и на многогодишните растения. Той се използва като слаб разтвор за кратковременно потапяне на семена, клубени и луковици или за напръскване на растенията с пулверизатор, за намокряне вегетационните върхове на растенията с неголеми капки или посредством други начини (инжектиране, с пасти, във вид на прах и т. н.).
В Съветския съюз професор Н. А. Красилников е изолирал гиберелин от гъбата Fusarium sp., която напада лозовите пръчки, и го е нарекъл препарат „Г“. По своето действие той не отстъпва на задграничния, а в някои отношения дори го превъзхожда.
Както и гиберелинът, английско производство, препаратът „Г“ в доза от 1-2 мг вече предизвиква реакция. Така за растенията на граха оптимална концентрация на новия разтвор е 50-100 мг на 1 л вода. При напръскване с такъв разтвор на млади растения от грах, краставици, царевица и други след 10-20 денонощия те били 1,5-2 пъти по-високи, отколкото контролните (третирани с вода). При това най-голям ефект се наблюдавал при граха, по-слаб при царевицата и най-слабо реагирала пшеницата. В някои случаи гиберелинът усилва растежа на растенията 5-10 пъти.
Накисването на семена от грах, царевица, пшеница, фий и краставици в течение на 2-3 часа в 0,002% разтвор на препарат „Г“ с последващото им засяване във вегетационни съдове дало след 3 седмици увеличение на сухата маса при граха 60-70% в сравнение с контролата.
Дори при пшеницата, при която прирастът е бил най-малък, сухата маса е била с 20-25% повече, отколкото при контролните растения.
При третирането на семената на посочените растения с този разтвор в продължение на 2-3 часа прирастът на суха маса е бил по-голям, отколкото при аналогично третиране с гиберелин, английско производство: при граха с 25-30%, при пшеницата с 18%.
Много важно свойство на гиберелините е тяхната способност да предизвикват у двугодишните растения цъфтеж и плододаване през първата година на растежа им. Ако на такива растения, като зелето, морковите, цвеклото, ряпата и др., се подейства с гиберелин, те образуват цветоносни стъбла и започват да цъфтят още през първата година от живота си.
Наред с това било изяснено, че в съчетание с витамините гиберелинът дава още по-добри резултати.
Днес са известни голям брой гиберелини, които се различават по своя химичен състав и се означават като А1 А2, А3 и т. н. От тях най-активен по своето действие върху растенията се е оказал гиберелин А1; или гибереловата киселина.
Промишленото производство на гиберелин чрез биосинтеза, т. е. чрез извличането му от чисти култури на гъбата (но не по химичен начин), е организирано в Япония, Англия, СССР, САЩ и някои други страни. По активност съветският гиберелин не отстъпва на гиберелина, английско и американско производство.
Професор М. X. Чайлахян (от Институт по физиология на растенията „К. А. Тимирязев“ при AН на СССР) при широко изпитване на гиберелина е установил, че приложението му е най-ефикасно при третирането на лозата, конопа, ечемика (отглеждан за слад), картофите, розетъчните цветни растения, а също така при използването му за стимулиране прорастването на семената и растежа на пониците и фиданките при многогодишните овощни култури.
Така при двукратно напръскване с разтвор от гиберелин (100 мг/л) на съцветията на безсеменното грозде (за стафиди) през периода на масовия цъфтеж и 8-10 дни по-късно се ускорявало узряването на зърната, а добивът се повишавал 2-4 пъти главно поради увеличаването на размера на зърната и гроздовете. Вкусовите качества при такова третиране се запазвали.
За сортовете с цветове от женски тип, които изискват опрашване с прашец от други сортове лози, се прилага двойно по-слаб разтвор. Такова третиране замества опрашването с прашец, стимулира по-ранното узряване и образуването на по-едри безсеменни зърна с високо съдържание на захари и понижена киселинност.
За да може разтворът от гиберелин по-добре да се задържи върху повърхността на растенията с плътен восъчен налеп, към него се добавят намокрителите ОП-7 или ОП-10 (1-5 мл на 10 л разтвор).
Гиберелините и подобните им вещества заслужават най-задълбочено внимание, още повече, че освен гъбите от рода Fusarium същите свойства притежават дрождоподобните гъби от рода Torulopsis, изолирани от почвата.
Стимулиращо свойство имат също и хламидоспорите на някои главни.
В последно време е установено, че в различните органи на много растения се съдържа гиберелин А1; А5, А6 и A8, а също така гиберелиноподобни вещества.