Всичко за Гъбите

Гъби, които повреждат памуковото влакно и други текстилни суровини. Голям брей плесенови гъби се появяват по кутийките на памука още на нивата, в процеса на вегетацията му, като предизвикват различни видове гниене както на самите кутийки, така и на съдържащото се в тях влакно. При прибирането на реколтата памукът може да се зарази с гъбни спори, които попадат върху влакното с праха от почвата.
Оказва се, че заедно с бактериите плесеновите гъби продължават да се развиват върху влакното на памука и в процеса на по-нататъшната му обработка предизвикват развалянето му и намаляват здравината на приготвените от него текстилни изделия. В числото на такива гъби професорът от Ленинградския институт по текстилна и лека промишленост „С. М. Ki рев“ Е. А. Санков е установил видове от родовете Monilia, Nigrospora, Cladosporium, Alternaria, Rhizopus, Muccr, Aspergillus, Fusarium u Trichoderma. Ho особено активна в това отношение била гъбата Penicillium, чиито хифи са способни да проникнат в самия канал на влакното.
Специално проведените в Ленинградския текстилен институт изследвания са показали, че влакното, заразено с гъбата Penicillium, за 10 дни губи до 30% от здравината си и че независимо от такива операции, като избелване, боядисване, мерсеризация, при които тъканта или трикотажът се подлагат на въздействието на висока температура и основи, гъбата се запазва жизнеспособна.
Стъблата на влакнодайните растения (коноп, кенаф и др.) обикновено известно време се съхраняват в снопове и пирамиди на нивата, след това в складовете на заводите през време на първичната им обработка. За цялото това време те се покриват с разноцветни налепи от плесенови гъби, които силно понижават качеството на получаваното от тях влакно.
Трябва да се спомене и това, че плесеновите гъби, поразяващи памуковото влакно и стъблата на кенафа, стават причина за професионални заболявания на работниците от заводите за първична преработка на неомаганения памук и на кенафа, от предачно-тъкачните фабрики, където се произвеждат прежда и тъкани от плесенясали материали.
Запрашеността на въздуха в тези заводи и фабрики надминава в подобни случаи пределно допустимата норма 2-3 пъти. Както са показали изследванията на такъв въздух и на плесенясали растителни материали, а също и анализите на слузта от глътката и носа на болни работници, видовият състав на гъбите навсякъде е бил еднакъв и е съдържал представители на родовете Stachybotrys, Aspergillus, Fusarium, Cladosporium, Cephalosporium, Muccr, Penicillium, Nigrcspcra, Stemphylium и Alternaria.
Самото заболяване на работниците имало групов характер и се изразявало в раздразване на слизестите обвивки и микотоксикози, предизвикани от вдишваните заедно с праха гъби. Токсичността на плесеновите гъби, изолирани от растителните материали, била подложена на специални изследвания върху домашни зайци по метода на кожната проба.
Мацерация на стъблата на лена. По-рано за получаване на влакно от стъблата на лена се прибягвало до разстилане на лена по повърхността на почвата. В процеса на разлагането на пектиновите вещества, скрепващи левовото влакно, участват микроорганизми, между които и гъбите Rhizopus nigricans, Mucor plumbeus, M. hiemalis и Cladosporium her-barum. Оказало се, че c най-висока пектиноразрушаваща активност се отличава последната от изброените гъби. Във връзка с това били предприети опити да се получи от нея комплект от съответни ферменти, чието приложение би осигурило добра мацерация на леновите стъбла и по-висок рандеман на технически ценно влакно, отколкото при самопроизволното отопяване.
Разскробване на растителното влакно. В процеса на обработката на преждата в текстилното производство се извършва скробване, т. е. слепване на основата с вещество от скорбелни продукти. Впоследствие обаче този скроб трябва да бъде премахнат, защото в противен случай е невъзможно да се извърши качествено избелване и последващото боядисване на суровата тъкан.
По-рано премахването на скроба ставало чрез сложен комплекс от физико-химични процедури, които обаче не осигурявали високо качество на материала и санитарно-хигиенни условия за работа. Ето защо разскробване започнали да правят с помощта на ензимни препарати (сладови извлеци). По още по-ефикасен по отношение на времето и качеството на продукцията се оказал „гъбният слад“, който при температура 88-100 С снема скроба за 5 минути. Като доставчик на фермента тук се използва не Aspergillus oryzae, а гъбата Penicillium chrysogenum, образуваща пеницилин. Нейният мицел също съдържа фермента амилаза. За използване на този фермент мицелът на гъбата се изсушава, след което се употребява воден извлек от него (16 часа при 15 С).
Проверката на този нов начин в завода „Трехгорна манифактура“ (Москва) и в Ленинградската текстилна фабрика „В. Слуцка“ е показала пълната му приложимост.
Към всичко това остава още да се добави, че и боядисването на тъканите не минава без участието на гъби, тъй като за да се придаде лепливост на боята, в нея се добавя разтворима скорбяла, получавана с помощта на гъбна амилаза.