Всичко за Гъбите

Много прахaнoви гъби, които се развиват върху дърветата в горите и неподдържаните паркове, предизвикват гниене на дървесината. Гъбите, нанасящи вреда на дървесните растения са обект на изучаване от специална наука – горска фитопатология.
Измежду най-вредоносните гъби трябва да се отбележи пънчушката (Armillaria mellea), която повече е известна като ядлива гъба. Всъщност тя напада повече от 200 вида висши растения, включително и картофите. Тя не само поразява всички дървесни видове във всички възрасти, но може да живее и за сметка на мъртвата дървесина, включително и върху пъновете. Разпространява се с помощта на спори и ризоморфи.
Кореновата бърна (Fcmitopsis annosa) напада кореновата система на голям брой дървесни растения, при които предизвиква централно гниене на дървесината, разпространяващо се нагоре по стъблото до 10 м, във връзка с което загубите от нея достигат 50-60%.
Окантованата прахан (Fcmitopsis pinicola) расте по пъновете, по изсъхналите на корен дървета и по отсечената дървесина от иглолистни и широколистни видове. Често попада в строежите заедно със строителната дървесина.
Добитата при сечта дървесина, докато достигне до потребителя, обикновено се съхранява известно време в гората, след това в складовете и в дървопреработващите предприятия. През това време тя е изложена на опасност от заразяване с нови дърво разрушаващи гъби. Някои от тях предизвикват незначителни поражения, ограничаващи се с изменяне цвета на дървесината, което не влияе върху техническите й свойства. Други гъби причиняват по-съществени разрушения, които по-късно може да се проявят и в постройките.
В резултат на вредната дейност на дърво разрушаващите гъби загубите от тях са доста големи.
Гъбите, които разрушават дървесината в жилищните сгради и в различните дървени постройки, носят названието „домашни (къщни) гъби“. Те наброяват около 70 вида. Най-съществена вреда на зданията нанасят истинската (сивопепеливата) домашна гъба – Serpula lacrymans, бялата домашна гъба – Ccriclus vapcrarius, кожестата домашна гъба – Coniophcra сегеbella и пластинчестата домашна, или шахтената гъба – Paxillus panuoides (P. acheruntius), която може да се развива още в шахтите, галериите и други подземни съоръжения. На железопътното стопанство, мостовете и дворните постройки големи щети причинява също така
и траверсовата гъба – Lentinus lepideus (L. squcmosus).
Развитието на домашните гъби най-често се наблюдава в сутеренните помещения и между етажните плочи от гредоред и е свързано преди всичко с неспазването на строителните и експлоатационните правила. Използването на недостатъчно изсушен строителен материал, липсата в постройките на изолация на дървесината от земята и от основата, недоброто проветряване на сутеренните помещения, в които се натрупва влага, неправилната експлоатация на квартирите и местата за общо ползване (по-специално недостатъчно доброто покриване на таванските помещения и пр.) – ето главните предпоставки за развитието на домашните гъби.
Все пак от всички най-големи вреди причинява истинската домашна гъба, или Serpula lacrymans, което означава „сълзяща“ („плачеща“), тъй като в процеса на растежа си отделя вода във вид на капки. Нейните разпрострени палачинкообразни плодни тела с кафява неравна повърхност в центъра и с бяла памукообразна ивица по периферията могат да дадат до 100-300 млн. базидиоспори, които са способни да запазят жизнеспособността си до 5 години.
Като се внедри в дървесината първоначално при повишена влажност, тази гъба може да се развива и при други условия, тъй като поразената от нея дървесина при гниенето отделя вода. При изгниването например на 1 кубометър борова дървесина (при загуба на 50% от първоначалното й тегло) се образуват до 10 кофи вода.
Следователно истинската домашна гъба сама си осигурява оптимални условия на растеж. А тъй като при това образува още шнурове (ризоморфи) с дебелината на молив и с дължина до няколко метра, по този начин тя окупира постепенно все нови и нови участъци от сухата дървесина в зданията.
В резултат на тази дейност на истинската домашна гъба в дървените домове редовно пропадат подовете, таваните и покривите, рушат се цели здания. Например на станция Гостовска от Пермската железопътна линия (в зоната на горите) каменното здание на гарата е построено вместо дървеното, разрушено от домашната гъба.
С изучаването на въпросите на борбата срещу домашните гъби в Ленинград се занимава Научноизследователският институт при Академията за комунално стопанство.
Практическата борба срещу домашните гъби се свежда до спазване на всички строителни правила и на правилата за експлоатация на жилищните и други помещения. В случай на появяване на домашни гъби се унищожават техните плодни тела и мицелът, подменя се загнилата дървесина и се изгаря, профилактично се измазват съседните участъци на дървесината със съответни антисептици, дезинфекцират се почвата и другите предмети, които се намират в контакт със заразения участък, и т. н.
Голям брой по-малко опасни гъби, отколкото домашната нападат дървесината, като предизвикват нейното оцветяване в различни цветове. Например под действието на гъбата Chlorosrlenium aeruginascens дървесината става ярко зелена. Най-разпространени са гъбите, които предизвикват посиняване на дървесината – видове от рода Ophicstcma (О. piceae, О. pini), Alternaria humicola, Pullularia pullulans, Phialophora fastigiata, Stachybotrys alternans и др. повече от 50 вида предимно торбести и несъвършени-гъби.
В тяхната дейност има обаче и полезна страна. Синята дървесина например, макар и нискокачествена, се е оказала-по-устойчива на поражение от траверсовата гъба. Освен това неотдавнашните изследвания в областта на дървесинознанието и горската фитопатология са показали, че гъбите спомагат за по-дълбокото импрегниране на дървесината с антисептик (антраценово или креозотово масло), което прониква с тяхна помощ не само в беловината, но и в ядрото (в зрялата дървесина).
Някои гъби могат да бъдат използвани за приготвяне на така наречената микодървесина. Тя е по-лека от обикновената около 3 пъти и извънредно лесно се просмуква от водни разтвори на различни вещества. Импрегнирането на микодървесината например с разтвор на осапунен парафин я приближава по качество към дървесината от ливански кедър, който както е известно, се използва за направата на моливи, линийки, линеали, кривки, сметачни линии и пр. В неимпрегниран вид микодървесината служи за направа на форми за издухване на стъклени изделия. Такива форми са 15 пъти по-дълготрайни от обикновените, направени от крушова дървесина.
Микодървесината се прилага също така и за шлифоване на дребни метални детайли, например за часовниците, както и като звукоизолационен материал.
За получаване на микодървесина се използва гуглестата гъба кичуреста пънчушка – Pholiota mutabilis, с чиято чиста култура, отгледана върху стерилни дървесни трици, се заразяват откъм отрезите специално приготвени трупчета (40 см дълги) от букова дървесина, след което те се държат в продължение на 3-4 месеца в ями или в специални камери – инкубатори. Със своите ферменти кичурестата пънчушка разрушава в дървесината лигнина и целулозата, вследствие на което тя придобива посочените по-горе свойства.
В ГДР с помощта на кичурестата пънчушка се разрушават букови пънове, вместо да се изкореняват. В заключение на всичко трябва да се отбележи, че кичурестата пънчушка е ядлива гъба, която особено се харесва в ГДР.