ЗНАЧЕНИЕ НА ГЪБИТЕ В ГОРСКОТО И СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО И В ХРАНИТЕЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ – Изкуствено отглеждане на гъби.

Най-добре са разработени начините за изкуствено отглеждане на печурки, но успешни опити за отглеждане са предприемани също така по отношение на мръчкулата, пърхутката, виолетката (Tricholoma nudum) и златистожълтата пънчушка (Pholiota aurea).
Небезуспешни са били и предприетите опити за отглеждане на онези гъби, чието развитие зависи от определен дървесен вид (манатарката, брезовката, синаквицата и рижиките).
Култивиране на печурки. Най-продуктивно е изкуственото отглеждане на печурките в закрити помещения – в специални гъбарници или обикновени оранжерии, парници, погреби, конюшни, мазета, шахти и каменоломни. При всички тези случаи необходимо условие е температурата да се поддържа в границите от 10 до 14°С, и като основа за отглеждане на гъбите да се използва конски тор в смес с Други органични остатъци (листа, дървесни стърготини, торф и др. п.). Засяването става с мицел от диворастящите форми на обикновената печурка или с чиста култура, получена при лабораторни условия. В двата случая в приготвените лехи се поставят кубчета от тор, пронизани с мицела на-гъбата. Гъбите започват да плододават 50-60 дни след засаждането на мицела. Добивът от плодните тела на печурката понякога достига 12-16 кг от 1 кв. м.
Възможно е печурки да се отглеждат и на открито, върху лехи, които за регулиране на температурата и влажността ту се покриват с щитове, ту се откриват или допълнително се поливат. Плодните тела в този случай се появяват след 1-1,5 месеца и растежът им продължава до настъпване на студовете. Понякога на открито печурките се отглеждат заедно със зеленчуци.
Отглеждане на мръчкули и бучки. Успешни опити за отглеждането на мръчкули и бучки са извършени чрез засаждане на късчета плодни тела, чрез поливане на почвата с вода, в която са бълникани гугли на тези гъби със спорите им, а също така чрез засаждане на парченца почва с мицел, след което за предотвратяване развитието на плевели и за наторяване лехите са покривани с горски хумус и смърчови клонки. През следващата пролет са се появявали в голямо количество мръчкули и бучки (добивът в един случай е бил 13-14 кг от площ 9 кв. м). Забелязано е, че някои видове мръчкула най-добре се развиват на пожарищата. Наличността на горски хумус върху лехите е немаловажен фактор, който спомага за развитието на мръчкулите и бучките.
Пътища за повишаване на добивите от горските гъби. Изкуственото отглеждане на черни трюфели може да стане по два начина: 1) чрез разхвърляне в дъбовите или буковите насаждения на раздробени парченца от плодните им тела или чрез поливане на почвата с водни настойки, съдържащи спори на трюфелите; 2) чрез създаване на нови дъбови или букови насаждения, при чието засяване се използват семена, произхождащи от местности, където има трюфели. Този начин е бавен, тъй като се налага да се чака 6-12, а понякога и повече години, докато микоризата се развие напълно, но затова пък дава добри резултати и през следващите 30-40 години може ежегодно да се получават реколти от трюфели.
Отглеждането на такива микоризни гъби, като манатарка, брезовка, синаквица и рижик под съответните дървесни видове е ставало по същия начин, както отглеждането на мръчкули и бучки. Плодни тела се образуват на следващата година. Специалните наблюдения и опити са показали, че в тези случаи става прорастване на спорите, прихващане на мицела и заразяване на корените на дърветата с него. Най-добър начин е пресаждането на парчета почва, съдържащи мицел, към корените на дърветата, предварително оголени на дълбочина 20-30 см, и последващото им засипване с хумусна горска почва и покриване отгоре с мъх. Изкуственото отглеждане на микоризни гъби е най-сполучливо, когато става под млади дървета, на възраст 15-20 години. От всички изпитани гъби най-бързо се развива брезовката.

Вашият коментар