Всичко за Гъбите

Както е известно, много гъби, актиномицети и бактерии имат свойството да изработват антибиотични вещества, които действат убийствено на причинителите на болести при човека, животните и растенията. От тях най-широко известни са гъбите от рода Penicillium, които изработват антибиотика пеницилин и др.
Оказва се, че много антибиотици, в това число и образуваните от гъби, може да бъдат използвани не само за лекуване на различни инфекциозни болести, но и като добавка към фуража на домашните животни и птици.
При това съвсем не е задължително да се употребяват антибиотици в химически чист вид. За подхранване на животните и птиците може да се използват технически (неочистени) антибиотици и дори отпадъци, като мицелната маса на продуцента и остатъците от културалната течност (така наречените маточни разтвори), които също съдържат остатъчни количества от антибиотични вещества.
Рандеманът на антибиотиците по отношение на общата маса на сухото вещество в културалната течност съставлява едва 3-5%. Останалите 97-95% са разнообразни вещества. Така например мицелната маса на продуцента на пеницилин има следния химичен състав: 3-5% белтъчини, 6-8% мазнини, 12% въглехидрати, 16% сурова целулоза, 16% пепел, а останалото-други вещества (витамини, ферменти, пигменти и пр.).
Тези мицелни маси, изсушени във вид на ципа (пеленка), по мирис много напомнят изсушени гъби. Те с желание се консумират от животните и птиците, тъй като, както изглежда, имат добри вкусови качества и освен това съдържат до 30% белтъчни вещества.
Специално проведените опити с лабораторни бели плъх-чета са показали, че заменянето на 50% от белтъчините на обикновената им храна с такава мицелна пеленка спомага за по-бърз растеж и по-висок (приблизително с 20%) прираст в сравнение с контролните животни.
Употребата на мицелна пеленка в малки дози оказва същия ефект върху растежа на младите животни, както и при използването на чисти препарати от антибиотици. Освен за намаляване на случаите на заболяване при младите животни добавянето на пеницилинови мицелни пеленки към храната на свинете в доза 10 г на 1 кг живо тегло е влияело и за увеличаване на средния дневен прираст в сравнение с контролата почти с 40%.
Друг вид промишлени отпадъци е маточният разтвор, който при използването му за пиене от пилета и кокошки в количество 10, 25 и 50% от потребното им количество течност предпазвал пилетата от измиране и повишавал теглото им, както и носливoстта на кокошките.
Използването на самите антибиотици (химически чисти или технически) също дава дебри резултати. Така добавянето на пеницилин към храната на двумесечни петлета в доза 6,5 мг на 1 кг живо тегло увеличавало прираста им с 16,5%, а рандемана на заклани пилета първо качество с 45,8%. Използването с аналогична цел на новокаиновата сол на пеницилина в същата доза увеличило прираста с 5,3%, а рандемана на първокачествени заклани пилета с 29,8%. При това била реализирана икономия на фураж от 400 г до 1 кг на всеки килограм прираст.
Като обобщава световния опит по използването на антибиотици в животновъдството, чехословашкият академик М. Малек идва до следните изводи:
1. Антибиотиците обикновено се използват в количество от 5 до 20 г на 1 тон сух фураж.
2. Прирастът при младите животни се стимулира от антибиотиците по-силно, отколкото при възрастните; ускоряването на растежа е толкова по-голямо, колкото по-ниско е съдържанието на животински белтъчини във фуража. Положителното действие на антибиотиците се усилва при едновременно даване на витамин В12.
3. Най-забележимо се стимулира растежът на животните дори при по-ниско хигиенно равнище на отглеждане, което предизвиква скрити хронични заболявания.
4. Обогатяването на фуражите с антибиотици спомага за по-доброто им усвояване, във връзка с което се намалява изразходването на фураж от младите птици с 10-20% и се отбелязва понижаване на смъртността с 10-30%. Прирастът на месо при свинете към края на опита достига средно 10- 15%, при младите птици – средно 10-20%. Носливостта се повишава с 10-40%.
Има се пред вид при производството на антибиотици.