Всичко за Гъбите

Описание. Шапката 5—20 см в диаметър, първоначално изпъкнала, по-късно плоска, понякога вдлъбната в центъра, сиво кафява до жълто кафява. Повърхността суха, матова, покрита с многобройни, едри, тъмнокафяви, приповдигнати люспи, наредени керемидообразно в концентрични кръгове. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, неправилно вълнообразен, целокраен или понякога насечен. Месото дебело, твърдо, слабо жилаво, белезникаво до сиво кафяво. Шипчегата на спорообразуващия слой нагъсто разположени, дълги 5—10 мм. тънки, крехки, низбягващи по пън чето, първоначално белезникави, по-късно сиви до сиво кафяви. Спорите почти кръгли, фино брадавичести, кафяви, 5—7 х 5—6 мк. Споровият прашец кафяв. Пън чето 3-8 х 1 — 3 см, плътно, твърдо, цилиндрично, гладко, сиво бяло до кафеникаво. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни гори от края на лятото до края на есента (VIII—XI). Вкусови   качества. Добра ядлива  гъба   с приятен  вкус  и гъбен

аромат. Употреба. В свежо състояниие или консервирана само в млада въз­раст (месото на старите екземпляри е жилаво и горчи).

Описание.: Шапката 10—30(50) см в диаметър, бъбрековидна или по­лукръгла до почти кръгла, плоска или слабо вдлъбната, бледожълта или охре­но жълта.Повърхността гладка, суха, с концентрично разположени неправилни, ъг­ловати, тъмнокафяви люспи.Ръбът тънък, първоначално слабо подвит навътре, по-късно изправен, целокрен, равен или слабо вълнообразен.Месото дебело, при младите екземпляри сочно, меко, по-късно твърдо, жи­лаво до дървенисто, белезникаво.Тръбичките дълги до 10 мм, сраснали помежду си и с месото на шап­ката, низбягващи по пън чето, бледожълти, с фини, по-късно широки до 1—2 мм, многоъгълни, бледожълти пори със зъбчати краища.

Спорите продълговато елипсоидни, гладки, безцветни 12—15 х 4—6 мк.Спо­ровият прашец бял. Пън чето 4—8 х 1,5—3 см, плътно, твърдо, ексцентрично или странично разположено спрямо шапката, първоначално изцяло бледожълто, по-късно в основата кафяво до почти черно. Местообитание и сезонност. Расте върху жива или мъртва ши­роколистна дървесина в гори, сечища, овощни градини от началото на про­летта до късна есен (IV—XI), поединично или на туфи. Икономически важна паразитна гъба, предизвикваща дървесинно гниене.

Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен слабо кисел вкус и гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние или консервирана, само в млада възраст.

Описание. Плодното тяло 5—15 см високо и широко, силно храстовид­но (кораловидно) разклонено.Пън чето дебело, късо, плътно, месесто, сочно, в горната част жълтеника­во, към основата белезникаво, често с червени петна по повърхността. Разклоненията многобройни, удължени, нагъсто разположени, цилин­дрични, месести, крехки, тънки, сярно жълти, лимонено жълти или охрено жъл­ти, със заоблени или зъбчати връхчета със същия цвят.Месото меко, крехко, воднисто, белезникаво или бледожълто, при нараня­ване се оцветява бледо червено. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на раз­клоненията. Спорите продълговато елипсоидни до цилиндрични с едро брадавичеста повърхност, бледожълти, 11 — 18 х 4—6,5 мк. Споровият прашец бледожълт. Местообитание и сезонност. Расте върху почва, в широко­листни, иглолистни и смесени гори през цялото лято и есен (VI—X). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат. Месото на старите екземпляри е жилаво и горчи. Употреба. В свежо състояние или консервирана, в млада възраст.

Описание. «Шапката 5—10 см в диаметър, при най-младите екземпляри изпъкнала, по-късно плоска до вдлъбната, фуниевидна, често разкъсана на не­правилни дялове, бледожълта до жълто оранжева. Повърхността гола, гладка или неправилно нагъната. Ръбът дебел, подвит навътре, неправилно вълнообразен, често дълбоко на­сечен.

Месото дебело, плътно, малко жилаво, белезникаво до жълто. Спорообразуващият слой разположен върху дебели, низбягващи по пън­ чето, вилужно разклонени или сливащи се, нарядко разположени, жълти до жълто оранжеви гънки,.(жилки) от долната страна на шапката. Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 7— 11 х 4—6 мк. Споровият пра­шец охреножълт. Пън чето 3—7 х 1—2 см, плътно, в горната част слято с шапката, изтъня­ващо към основата, цилиндрично или с неправилна форма, понякога ексцентрично разположено спрямо шапката, жълто до жълто оранжево. Местообитание и сезонност. Расте върху почва най-често сред мъх, в широколистни, иглолистни и смесени гори от началото на лято­то до края на есента (VI—XI). Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с много приятен вкус и плодов аромат (на кайсия). Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана.

Описание. Шапката 7—12 (15) см в диаметър, първоначално звънчевид­на, по-късно разперена до почти плоска, с изпъкнало връхче, сиво кафява, чес­то с виолетов оттенък, най-тъмна (почти черновиолетова) в центъра. Повърхността гладка, радиално влакнеста, във влажно време лепкава, с лесно отделяща се кожица. Ръбът първоначално силно подвит навътре, по-късно изправен, дълбоко насечен, тънък. Месото дебело, меко, крехко, белезникаво, по-късно жълтеникаво до сиво. Пластинките нагъсто разположени, дебели, широки до 10 мм, почти сво­бодни от пън чето, сиво бели до бледо жълтеникави. Спорите широко елипсоидни, гладки, безцветни, 5—7 х 4—5 мк. Спорови­ят прашец бял. Пън чето 6—10 х 1—2,5 см, плътно, твърдо, цилиндрично, понякога слабо задебелено в основата, бяло със сиво жълти или жълто зеленикави петна и с фи­ни люспи по повърхността. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни гори през есента до началото на зимата (IX—XII). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и миризма на брашно.

Описание. Шапката 4-10 см в диаметър, първоначално полусферична или звънчевидна, по-късно разперена, почти плоска, в средата с изпъкнало връхче, жълтозелена, маслиненозелена до кафяво зелена, по-тъмна в центъра. Повърхността вълновидно нагъната, във влажно време слизеста, лепкава, в сухо — лъскава, с многобройни дребни люспи. Ръбът тънък, първоначално подвит навътре, по-късно изправен, непра­вилно вълнообразен, често насечен.

Месото дебело, твърдо, белезникаво до бледожълто, под кожицата жълте­никаво. Пластинките нагъсто разположени, широки до 12 мм, почти свободни от пън чето, крехки, сярно жълти или жълтозелени. Спорите широко елипсоидни, гладки, безцветни, 6—7 х 4—5 мк. Спорови­ят прашец бял. Пън чето 4—8 х 1—2 см, плътно, твърдо, цилиндрично, задебелено в осно­вата (обратно бухалковидно), жълто зеленикаво, с дребно люспеста повърхност. Местообитание и сезонност. Расте върху почва само в игло­листни гори от края на лятото до края на есента (VIII—XI). Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и ми­ризма на брашно. Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание. Шапката 6—15 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно разперена до почти плоска, светлосива, жълто охрена до светло­кафява. Повърхността гола, гладка, лъскава. Ръбът дебел, първоначално равен, подвит навътре, по-късно изправен, въл­нообразен, целокраен. Месото дебело, твърдо, крехко, белезникаво.

Пластинките нагъсто разположени, тънки, широки 7—10 мм, свободни от пън чето, лесно отделящи се от месото, охрени до бледо кафяви. Спорите елипсоидни, с дребно брадавичеста повърхност безцветни, 6—8 х 4—5 мк. Споровият прашец бледорозов. Пън чето 3—7 х 5—3 см,, първоначално плътно, по-късно с кухини, твърдо, цилиндрично, задебелено в основата, надлъжно набраздено, белезникаво до виолетово с бял памуковиден мицел в основата. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в ливади, па­сища, горски поляни, в окрайнините на горите от началото на лятото до нача­лото на зимата (VI—XII), в самодивски кръгове. Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание. Шапката 2—8 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно разперена до почти плоска, понякога със слабо изпъкнало връхче в центъра, сламено жълта, медно жълта до жълто кафеникава, в средата по-тъмна.

Повърхността гладка, гола, слизеста, лъскава. Ръбът в млада възраст подвит навътре, по-късно изправен, равен или слабо   вълновиден, с ясно изразени радиални ребра, целокраен. Месото тънко, меко, крехко, по-късно жилаво, белезникаво до бледо­жълто. Пластинките нарядко разположени, 2—8 мм широки, слабо сраснали с пънчето, първоначално кремавобели, по-късно жълтеникави. Спорите елипсоидни, безцветни, 7—9 х 3—5 мк.    Споровият прашец кремаво бял. Пън чето 4—8 х 0,5—0,8 см, първоначално плътно, по-късно кухо, цилин­дрично, към основата слабо стеснено, жилаво, в най-горната си част под шап­ката охрено жълто, към основата тъмнокафяво, с кадифено влакнеста повър­хност. Местообитание и сезонност. Върху жива или гниеща дървеси­на на широколистни (много рядко иглолистни) дървета през есента и цялата зима (X—III), най-често на туфи. Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и гъ­бен аромат. Употреба. В свежо състояние.

Описание. Шапката 4—10 см в диаметър, първоначално изпъкнала до полусферична, по-късно разперена, плоска, слабо вдлъбната в центъра, сиво зелена до синкаво зелена. Повърхността гола, гладка, понякога неправилно нагъната. Ръбът тънък, в млада възраст подвит навътре, по-късно изправен, непра­вилно вълновиден,понякога насечен. Месото тънко, плътно, белезникаво до бледозелено. Пластинките 5—8 мм широки, нагъсто разположени, сраснали или слабо низбягващи по пънчето, сивобели до сиво жълтозелени, по-светли от шапката. Спорите елипсоидни, гладки 6—8 х 3—4 мк, безцветни. Споровият прашец белезникав. Пън чето 4—8 х 0,5—1 см, първоначално плътно, по-късно кухо, цилиндрич­но, едноцветно или по-светло от шапката, в основата с бял памуковиден ми­цел. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни, широколистни и смесени гори от средата на лятото до началото на зимата (VII-XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и силен ана­сонов аромат. Употреба. В свежо състояние и сушена (като подправка).

Описание. Шапката 4—8 см в диаметър, първоначално полусферична или плоско изпъкнала, по-късно разперена до почти плоска, често с изпъкнало връхче в средата, жълто охрена, жълто кафява до канелено кафява, с широк вод­нист (като напоен с масло) пояс по периферията. Повърхността суха, гола, често напукана. Ръбът тънък, при младите екземпляри подвит навътре и сраснал с пън­ чето посредством ципесто частично покривало, по-късно изправен, с къси, радиални ребра и остатъци от частичното покривало. Месото тънко, меко, воднисто, белезникаво.

Пластинките нагъсто разположени, тънки, низбягващи по пън чето, широ­ки 6—8 мм, първоначално белезникаво жълти, по-късно канелено кафяви. Спорите яйцевидни или елипсоидни, гладки, жълтеникави, 6—8 х 4—5 мк. Споровият прашец ръждивокафяв. Пън чето 5—8 х 0,5—0,8 см, кухо, твърдо, цилиндрично, в горния край белезникаво жълто, гладко, с нетраен ципест кафеникав пръстен — остатък от частичното покривало, под пръстена ръждивокафяво до тъмнокафяво с люс­песта повърхност. Местообитание и сезонност. Расте върху мъртва дървесина на широколистни (по-рядко иглолистни) дървета, на туфи, през лятото и есента (VII-X).

Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и гъ­бен аромат.

Употреба. В свежо състояние.