Всичко за Гъбите

Гъби, образуващи антибиотици. Внедряването на антибиотиците в медицинската практика откри нова ера. Антибиотиците спасиха живота на стотици хиляди съветски хора и запазиха милиони човеко дни полезен труд. Без съмнение те увеличават средната продължителност на човешкия живот.
Предполага се, че между антибиотиците ще бъдат намерени ефикасни препарати срещу рака и други тежки заболявания.
Според приблизителни данни открити са над 1000 антибиотика, но от тях само малко повече от 20 са намерили практическо приложение.
Измежду организмите, които образуват антибиотици, гъбите заемат едно от първите места. Голямо количество антибиотици продуцират плесеновите гъби от родовете Penicillium и Aspergillus.
Освен широко известния пеницилин видовете Penicillium образуват още гризеофулвин, цитринин, вортманин, нотатин, патулин и др. Видовете Aspergillus са продуценти на аспергилин, фумагилин, цитринин, глиотоксин, велютинин, патулин (клавиформин) и др.
Като продуценти на антибиотици са известни също така гъби от родовете Fusarium, Trichoderma, Trichothecium, Cephalosporium, Oospora, Torulopsis (Medusomyces), Chae-tomium, Neurospora, Lenzites, Mortierella, Inonotus. Radulurn, Polystictus, лишейните гъби и цяла редица други.
Няма съмнение, че това е само начало. Предстои още огромна работа по изнамирането на продуценти на антибиотици между гъбите. Гъбите крият неизчерпаеми възможности и ние знаем за тях много малко.
Освен в хуманната медицина антибиотиците, се използват също така и във ветеринарната медицина. Както вече бе съобщено в другите раздели на дадената брошура, те намират широко приложение и имат голямо бъдеще в животновъдството и растениевъдството, може да бъдат използвани и вече с успех се прилагат в пчеларството, бубарството, различните видове хранителна промишленост и др.
Интересно е да се отбележи, че между антибиотиците от гъбен произход има и такива, като например трихотецина, продуциран от Trichothecium roseum, който действа на гъбните причинители на болести при човека, животните (при дерматомикозите) и растенията. Антибиотикът поин, продуциран от гъбата Fusarium sporotrichiella var. poae, е ефикасен срещу злокачествени тумори при белите мишки. Има гъбни антибиотици, които действат на вирусните и бактерийните болести при растенията.
Лишеите наред с гъбите, актиномицетите и бактериите са се оказали също така продуценти на антибиотици. Чрез изследванията на Отдела за спорови растения към Ботаническия институт при Академията на науките на СССР е установено, че съдържащата се в лишеите (в повече от 70 вида) уснинова киселина притежава антимикробни свойства. В“ резултат бил изолиран антибиотик, получил впоследствие названието бинан (натриева сол на усниновата киселина). Той действа на бактерии и вируси и затова се използва като лечебен препарат в хирургията и гинекологията. Бинанът може да се използва и във ветеринарното дело. Приложението му като компонент в еловия балсам освобождава родилките от болки в продължение на няколко часа.
Освен това спиртните концентрирани екстракти от някои лишен може да се използват в парфюмерийната промишленост е цел да се придадат на парфюмните продукти антисептични свойства.
В близко бъдеще продуктите от жизнената дейност на лишеите ще намерят приложение в спиртната, хлебопекарната, пивоварните и други видове промишленост, свързани с използването на амилолитични (озахаряващи) ферменти, тъй като лишеите са много богати с амилаза.
Лишеите по свойства приличат на другите гъби, тъй като те са сложни организми, състоящи се от водорасло и гъба, и очевидно антибиотиците в тях се образуват от гъбния компонент.
Антибиотиците се използват за борба с гнилеца, включително и пеницилинът, осигуряващ оздравяване на пчелите 80%. Най-опасни инфекциозни болести по пчелите са европейският гнилец и нозематозата, които понижават добива на мед 2-3 пъти. За лекуване на болни от нозематоза пчели високоефективно средство е спиртният разтвор на фумагилин. Техниката на приложение на антибиотици в пчеловъдството е много проста: прави се захарен сироп със съответен антибиотик. При това антибиотиците оказват не само терапевтично, но и общо стимулиращо действие, което спомага за засилване на пчелните семейства.
Използване на гъбите за синтез на други лечебни препарати. Полезната дейност на гъбите в медицината не се ограничава само с участието им в създаването на антибиотици. Чрез използването на чисти култури от цяла редица гъби сега се осъществява биосинтеза на стероиди, по-специално на такива ценни лекарствени средства, като кортизона, хидрокортизона, преднизолона.
Списъкът на гъбите, които се използват за получаване на ценни медикаменти, наброява повече от 25 вида. В това число влизат и доста обикновени плесени, като например познатите ни от другите раздели видове Aspergillus, Tricho-thecium, Trichoderma, Botrytis, Rhizopus, Fusarium, а също така и други гъбни причинители на болести по растенията.
Биосинтезата на стероиди е значително по-икономична, отколкото синтезата им по химичен път. В Съветския съюз тяхната биосинтеза се осъществява освен от биохимици още
и от миколози.
Характеристиката на използваните в хуманната и ветеринарната медицина гъби ще бъде непълна, ако не бъде отбелязан още един начин на приложението им. Днес при различни разстройства на храносмилането на болните се дават ензимни препарати, съдържащи амилаза, целулаза, липаза и др., които се получават от плесенови гъби. Лекуването с такива препарати довежда до отстраняване на функционалните нарушения в организма.
Такива ензимни препарати се използват в хирургията, стоматологията, урологията и дерматологията. Те намират приложение при лекуване на рани – от измръзване, изгаряне, продължително лежане и др., при гнойни възпаления на пикочния мехур.
Склероциите на моравото рогче по житните също се използват за лечебни цели. Те притежават свойството да свиват кръвоносните съдове, във връзка с което се употребяват при маточни кръвотечения у жените. Моравото рогче понякога специално се отглежда. За тази цел растения от ръж през периода на цъфтежа изкуствено се заразяват с конидиите на гъбата. По своите лечебни свойства руското мораво рогче се цени много високо на международния пазар, тъй като съдържа много голямо количество съответни алкалоиди.
Трябва обаче да се има пред вид, че гъбите развалят лечебните и диагностичните серуми и други лекарствени средства при нарушаване технологията на производство и при неправилно съхраняване.
Използване на хищните гъби в борбата срещу нематодите, патогенни за човека и животните. За използването на хищните гъби в борбата срещу фитопатогенните нематоди вече беше казано по-горе. Тези гъби не проявяват строга избирателна способност по отношение на видовете нематоди, ето защо те може да се използват в борбата срещу нематодите, патогенни за човека и животните.
Така в борбата с анкилостомозата, от която страдат главно миньорите в южните страни и населението на тропиците, заразявайки се от почвата, където обитават ларвите на патогенните нематоди, химичният метод не е ефикасен, защото ларвите са защитени с предпазна обвивка, недостъпна за отровите. Ето защо особено перспективен е биологичният метод за борба с нематодите с помощта на хищните гъби.
При размножаване в лабораторни условия върху някакъв субстрат, например върху нарязана царевична шума, последвано от внасянето им в почвата, заразена с патогенни ларви, хищните гъби рязко намаляват числеността на ларвите, а с това и заболеваемостта на хората. Ориентировъчните полупроизводствени опити, извършени в Туркмения, са дали добри резултати.
По-малко обнадеждващи резултати са получени по отношение на биологичния метод за борба срещу нематодните инвазии при селскостопанските животни. Няма съмнение, че този перспективен метод за борба се нуждае от по-нататъшно проучване.

Общи сведения. Заразяването на човека и животните с кози е възможно чрез кожната покривка, чрез дихателните пътища и чрез поглъщане на причинителите с храната. Като се внедрят в тъканта, гъбите.могат да се развиват в нея години и дори десетилетия. Така известно е, че заболяването на стъпалото от един вид Aspergillus било излекувано едва след 12 години; псевдотуберкулозата на белите дробове при човека, предизвикана от гъбата Asp. fumigatus – чак след 19 години; споротрихозата на стъпалото била излекувана след 10 години, а фавусът (келът) понякога продължава от ранно детство до дълбока старост.
Дерматофитите с години запазват своята жизнеспособност в засъхващите косъмчета и люспиците на кожата. Така Microspcrium се запазва в космите около 6 години, Epider-tncphytcn в кожните люспици -до 7 години.
За разпространяването и проявяването на гъбните заболявания при човека и животните спомагат редица фактори. Продължителното ходене, изпотяването на краката, особено между пръстите са предразполагащи фактори за заразяване с дерматомикози, тъй като липсата на необходимите грижи за състоянието на кожата, отделянето на мазнина, пот и други органични вещества в гънките й създават благоприятни предпоставки за размножаването на микроорганизми, включително и на патогенни гъби. Контактът на човека с животни, особено с котки и кучета, също спомага за предаването на гъбна инфекция на човека.
Заразяване с дерматомикоза може да стане при ръкуване (епидермофития), целуване (млечница), полов контакт (епидермофития), при ползване на общо легло и вана, в банята. При липса на необходимия санитарен режим микозите могат да се разпространяват и чрез бръснарниците и фризьорските салони. Така процедурата на маникюра при неспазване на задължителните санитарни правила може да подпомогне не само внедряването на гъбата (почистването на нокътната тъкан, подрязването на кожичките), но и закрепването й (лакирането на ноктите). Болестта може да се предава и чрез предмети (кожени обуща, ръкавици, шапки и пр.).
Като причинители на гъбни заболявания на ушите, носа и очите у човека са познати редица видове от род Aspergillus. Изкуственото заразяване на роговицата на очите при домашните зайци, извършено с някои видове от този род. Довело до гнойно възпаление на очите с по следваща атрофия на очната ябълка вследствие на развитието на мицел в нея. Подобна картина дали и някои видове от рода Rhizopus.
Дерматомикозите при човека и животните по всяка вероятност може да бъдат предизвикани и от представители на бедните родове плесенови гъби (освен Aspergillus): Penicillium, Sporotrichum, Mucor и Alternaria, тъй като видове от тези родове нееднократно са изолирани в чиста култура от дерматомикозните участъци на кожата.
Епидермофития. Това е широко разпространено заболяване на възрастните, по-рядко на децата, причинявано от гъби от род Epidermophyton. Животните не боледуват от епидермофития.
Болестта се проявява различно. Най-често нейните форми не са ясно изразени, пораженията, които причинява, имат скрит характер, но опасността от предаване на инфекцията не изчезва.
Причинителят понася с месеци замразяване и размразяване при температура -25 и -f-18°C. Той е по-устойчив от много други дерматофити на нагряване и въздействие с дезинфектори. Това спомага за широкото разпространяване на епидермофитията. Заразата се предава чрез почвата, мръсните подове и стени на плувните басейни, чрез отточните води от баните и скарите под душовете. Предаването на гъбата може да стане и чрез инфектирано бельо, обувки, спортни принадлежности.
Известна е епидермофития на големите гънки (в слабините, подмишечните области, под гърдите у жените) и епидермофития на стъпалата и китките.
При първата форма болестта започва с появяване на червени, леко подпухнали, често сърбящи петна, покрити с дребни мехурчета и е корички по периферията. Петната се сливат, като образуват обширни изриви с белезникав лющещ се център и розово червеникави краища. При това често пъти епидермофитията се усложнява от екзема, цирей, пиодермия и пр.
Епидермофитията между пръстите на краката започва в 3-ата п 4-ата между пръстна гънка във вид на влажни петънца, от които се отслоява сивкаво бял епител. В дъното на гънките се усещат първоначално сърбящи, а след това болезнени пукнатини. Обикновено процесът протича с образуването на пукнатини по дъното и лющене по краищата на почервенелите гънки между пръстите. При лека форма на болестта между пръстите се наблюдава едва забележимо лющене, незначително отделяне на епидермиса. Тази форма почти не безпокои болния, но спомага за разпространението на причинителя и обуславя рецидиви и изостряния на епидермофитията у самия болен.
Другата форма на епидермофитията на стъпалата се характеризира с образуването на мехурчета с големина от грахово зърно до вишна и повече със серозно-гнойно съдържание. След засъхването на мехурчетата роговият слой на кожата под тях се напуква и се обелва, а на мястото на мехурчетата остава розово червеникаво петно, заобиколено от заоблен епидермис. Мехурчета обикновено се образуват по ходилото, по кожата на пръстите, по-рядко по петите и по края на стъпалото. Появява се сърбеж, парене и болезненост, след това процесът може да се усложни от екзема. Ходенето при това става почти невъзможно.
Епидермофитията на ноктите се среща главно по краката и на първо място на първия и пети пръст, които най-силно се травматизират от обувките. Обикновено тя се придружава от епидермофития на ходилото, която се предизвиква от същия причинител. Ноктите се поразяват откъм края, стават рехави, ронливи. Процесът продължава години, като представлява огнище на постоянна инфекция за самия болен и за околните. Косата не се поразява от епидермофития.
Трихофития. Тя е най-разпространената форма на дерматомикозно заболяване у човека и животните, причинявано от гъби от рода Trichophyton.
Между многото видове от този род са известни такива, които паразитират само върху човека или само върху животните, или пък върху човека и животните едновременно.
При трихофитията се нападат кожата, косата и ноктите, по-рядко вътрешните органи. Заболяването протича най-типично при децата, при възрастните то приема хронична, нетипична форма. На главата се образуват плешиви петна 0,5-1 см в диаметър с побеляла от лющене кожа. Наред с това съществува фурункулозна форма на болестта, когато се образуват подутини, запълнени с гнойно съдържание; при натискане гнойта излиза през фоликулите на космите. Това често се съпровожда от обща потиснатост на организма, проявяваща се в главоболие, слабост, повишаване на температурата до 38-39°С. Заболяването продължава от няколко седмици до 2-3 месеца. При оздравяване се образуват ръбове, които пречат на по-нататъшния растеж на косата. Към този тип се отнася също така заболяването на фоликулите на брадата и мустаците. Заразяването на главата с трихофития често се съпровожда и от поражения на гладката кожа. Но заболявания на гладката кожа се срещат и самостоятелно. Те се характеризират е образуване на мехурчета, които след това се покриват с жълтеникави корички.
Между възрастните тази форма в хронично състояние се среща предимно у жените.
Описаните форми на трихофития доста често се придружават и от трихофития на ноктите. Това продължително заболяване на ръцете, по-рядко на краката се характеризира е появяване на едно или няколко сивкави петна във връхната част на нокътя, които с течение на времето се увеличават и изменят цвета, формата и консистенцията на нокътя. Нокътят става грапав, рехав и ронлив.
Когато от трихофития е заразена косата, характерна е наличността на едва показващи се над повърхността на кожата белезникаво сивкави остатъци от косми с дължина от 2 до 4 мм; понякога тези остатъци се забелязват като черна точка в центъра на фоликула на косъма. Болният косъм може да бъде превит и в такъв вид лежи в люспицата или е потопен във възпаления фоликул. В зависимост от вида на причинителя поразеният косъм или изцяло е запълнен със спорите на гъбата, разположени в правилни редове, или пък спори се наблюдават и вътре, и отвън по косъма.
Микроспориоза. Микроспориозата се отнася към широко разпространените дерматомикози, предизвиквани от гъби от рода Microsporium, и се среща предимно у децата до 13 – 15-годишна възраст, тъй като с настъпването на половата зрелост заболяването обикновено изчезва само по себе си.
Една част от видовете Microsporium е специализирана само по човека, други се срещат само по животните, а някои, като например М. ianosum, са способни да нападат и човека, и животните. Човек се заразява с микроспория от домашните животни, особено от котките и кучетата.
Заболяването се отличава с висока контагиозност. Микроспорията поразява окосмената и гладката кожа, по-рядко ноктите. При поразяване на окосмената част на главата се наблюдават 1-2 големи огнища на лющене от по 2-3 до 10 см в диаметър и няколко по-малки близо около тях. Както и при трихофитията, поразените косми като пънчета стърчат в оголените огнища, но тук те са малко по-дълги, с 3-6 мм височина. Спорите на причинителя в болните косми се наблюдават само в основата им отвън. В оплешивелите участъци и в ноктите гъбата се намира във вид на мицелни хифи.
При възрастните се напада предимно гладката кожа. При това се образуват мехурчета, разположени в концентрични кръгове върху почервенялото петно. Впоследствие мехурчетата засъхват и на тяхно място се появяват повърхностни корички и лющещи се червени петна с диаметър 1-2 см.
Фавус (кел). Това е дерматомикозно заболяване на гладката кожа, косата и ноктите, по-рядко на вътрешните органи и тогава е със смъртен изход. Предизвиква се от гъби от рода Achcricn у децата и възрастните. Заболяването продължава години, дори десетилетия, понякога от ранно детство до дълбока старост.
Видовете Achorion са специализирани по отношение на човека и животните. При човека болестта се предизвиква от Ach. Schonleini, при гризачите, конете и птиците причинителите са други.
Причинителят на фавуса (кела) по човека не се отличава с голяма вирулентност, а заболяването от него – с голяма контагиозност.
Най-характерен признак на кела по човека и животните са блюдцеобразните, жълти, доста плътни щитчета (струпеи), които възникват по главата, гладката кожа и ноктите. Първоначално тези струпеи имат големина на главичка па топлийка и бледо жълтеникав цвят. Впоследствие, като се разрастват, те достигат 1,5 см в диаметър. Струпеите трудно се отделят от огнищата на поражение във вид на рехави парченца, като откриват язвена повърхност. Понякога около тях се образува тесен възпалителен ръб. Струпеите издават неприятен мирис на мишки, който се обуславя не от причинителя на кела, а от други микроорганизми, които се заселват върху тях.
Косата при кела е рядка, белезникава, суха и доста дълга, тъй като не се чупи, а пада изцяло. В местата на образуване на ръбове кожата е тънка, гладка, блестяща; растежът на коса върху нея спира и оплешивяването става трайно.
Келът по окосмената част на главата обикновено се придружава от увеличаване на шийните лимфатични възли, които понякога съдържат причинителя на болестта.
Върху гладката кожа келът се среща както по откритите, така и по покритите части на тялото във bi д на червеникави петна, по чиито краища се появяват мехурчета, образувани върху плътна основа; след сливането на мехурчетата се получават струпеи.
Поразените от кел нокти по външен вид напомнят картината на заразяване от трихофития.
Понякога келът може да напада и вътрешните органи, а също така костите и централната нервна система. Тази форма
на болестта обикновено завършва със смърт, тъй като у болния се наблюдава изтощаване, повишена температура и явление на интоксикация.
Борба срещу дерматомикозите. Голямо значение в борбата срещу дерматомикозите имат профилактичните мероприятия, свеждащи се до установяване на необходимия санитарен ред както в личния бит, така и в обществените места, по-специално във фризьорските и бръснарските салони, баните, душовите кабинки и ваните за общо ползване, на стадионите при използването на спортен инвентар, дрехи, шапки и обувки.
За унищожаване на гъбите в заразения материал е достатъчно кратковременно изваряване; при 80°С те загиват в продължение на 5-7 минути, а при 75° след 30 минути.
Минералните киселини не убиват гъбите в инфектирания материал. Живакът, салициловата и бензоената киселина, а също формалинът, обратно, са доста добри фунгицидни (противогъбни) средства. На гъбите действат ефикасно рентгеновите и ултравиолетовите лъчи; лъчите от живачно-кварцовата лампа ги убиват в сухо състояние както в културите, така и в заразения материал в продължение на 30 минути, а когато същите гъби се намират в течност – след 3-5 минути.
Колкото се отнася до начините на лекуване на заболелите от дерматомикоза, интересуващите се могат да използват специални ръководства. В борбата с дерматомикозите е ефикасен например гризеофулвинът, който е антибиотик от гъбен произход.
В Съветския съюз борбата срещу тези заболявания е поставена на здрава основа. Създадени са специални микологични клиники, стационари, диспансери и пунктове, провежда се голяма профилактична дейност и безплатно лечение.
Млечница (кандидоза, кандидомикоза, монилиоза, coop).
Това заболяване е известно при човека, селскостопанските животни и птици. От животните заболяват предимно прасетата, телетата и кончетата в бозайния период, а също така младите птици. Човек е възприемчив към тази болест предимно в кърмаческа възраст.
Причинител на заболяването е широко разпространената в природата гъба Oidium (Endomyces, Candida) albicans-Същността на заболяването се свежда до поразяване на устната кухина от гъбата, в резултат на което първоначално се появява рязка хиперемия (почервеняване) на лигавицата, след което по езика и вътрешната страна на бузите се образуват белезникави налепи (колониите на гъбата), които по външен вид напомнят късчета пресечено мляко. Налепите се срастват с лигавицата, от която се отлепват само заедно с клетки от епитела, в резултат, на което се откриват язвички с малки кръвоизливи. Болестта напада предимно заслабнали деца в ранна възраст, а също така възрастни, болни от диабет, рак или остра форма на туберкулоза. Предразполагащи фактори освен това са недостигът на слюнка и вследствие на това – сухостта на устата, повреждането на лигавицата на устата и пр. При тежки случаи на протичане млечницата се разпространява и върху лигавицата на хранопровода, стомаха и дихателните пътища, във връзка с което се затрудняват гълтането и дишането. Тези обстоятелства от своя страна могат да предизвикат възпаление на белите дробове, на средното ухо и дори на кожата.
В борбата срещу млечницата естествено голямо значение има стриктното спазване на чистотата на съдовете и кухненските прибори, на бибероните, шишетата за хранене на кърмачета и пр. Лекуването се свежда до често намокряне на устната кухина, до изплакване, промиване или внимателно намазване с разтвор от хлебна сода, боракс и други вещества. При това не се препоръчва да се изтрива устата на децата нито преди, нито след кърменето.
Псевдотуберкулоза. Между патогенните за човека и животните видове гъби най-широко разпространение и вредоносно действие има плесеновата гъба Aspergillus fumigatus. Тя е известна като причинител на така наречената псевдотуберкулоза по кокошките и пуйките. Заразените с нея домашни птици стават отпуснати, губят апетита си, вследствие на което отслабват и често страдат от диария. Гребенът (м при това потъмнява, може да се появи лигав секрет от носа, хрипове при дишане. Тази болест е особено опасна за младите животни.
В борбата срещу псевдотуберкулозата най-ефикасни са профилактичните мероприятия. Известен е случай, когато пилета заболели масово в резултат на това, че гнездата им били направени от отпадъци от захарна тръстика, която била силно заразена с тази плесен.
От псевдотуберкулоза, предизвикана от същия причинител, боледуват и бозайниците. Така описан е случай на загиване на 8-седмично теле от тази болест.
Псевдотуберкулозата при човека е твърде сходна с истинската туберкулоза: също така се появява кашлица с храчки кръв, трескаво състояние. При това заболяването продължава десетилетия, като трудно се поддава на лекуване.
Наред със заболяването на вътрешните органи Asp. fu. migatus предизвиква отомикози (възпалителни процеси в ушите), които се придружават с шум, сърбеж и болки в ушите, а понякога с виене на свят и кашлица. В ушните миди в някои случаи се образуват мицелни тапички. В резултат на отомикозите се наблюдава частична или пълна загуба на слуха.
Каменно пило при пчелите. Аспергилозата по пилото от всички възрасти и по възрастните пчели се предизвиква от гъбата Aspergillus flavus, по-рядко от Asp. fumigatus или Asp. niger, които освен че пронизват тялото на насекомото със своите хифи, действат още и с токсините си. Тези гъби са патогенни и за копринената пеперуда, а понякога и за човека.
Най-често страда пилото на пчелите в ларвния стадий. Ларвите 1-2 дни след заразяването се покриват откъм главата с бял налеп от плесен, като че ли се обвиват с допълнителна обвивка. С появяване на спороношение у гъбите ларвите стават жълтеникаво зеленикави или черни.
Вследствие на това, че влагата, намираща се в ларвите или какавидите, се поглъща от мицела на плесента, те придобиват сух каменист вид, откъдето произлиза и названието на болестта. Сухите мъртви ларви свободно лежат в килийките на питите.
Заболелите възрастни пчели стават слаби, немогат да се задържат върху стените на кошерите и питите, падат и скоро загиват в кошера или извън него. Най-често те изпълзяват вън от кошера. Ако се стисне с пръсти коремчето на загинала пчела, усеща се неговото втвърдяване, което става още по-силно доловимо няколко часа след смъртта на пчелата. Тъй като на повърхността на поразеното насекомо гъбата образува своите спороношения, загиналите пчели са източник на по-нататъшно заразяване.
Посочените видове гъби като сапрофити, широко разпространени в природата по най-разнообразни субстрати, лесно може да бъдат пренесени в здравите кошери от самите пчели, особено през периода на масовото събиране на прашец.
Заболяването обикновено се развива в слабите семейства при висока влажност, при недостатъчно затопляне и осигуряване с храна в края на зимата и през пролетта. Ето защо кошерите трябва да се поставят на сухи места, открити за слънцето; пчелните семейства трябва да бъдат силни.
В случай на проява на заболяването от болните семейства се отстраняват питите с поразено пило и питите, покрити с плесен. Извършва се също така подмяна на затоплящите материали, ако те са влажни.
Тъй като спорите на гъбите при всички тези моменти лесно се разсейват, трябва да се внимава да не се разпространява инфекцията, която може да стане вредна и за здравето на човека. Ето защо, за да се избегне попадането на спори на гъбите върху лигавицата на носа и устата, препоръчва се да се слага влажна марлена превръзка.
Методи на лекуване на заболелите пчели засега не са разработени.

Както вече беше казано, в качеството на субстрат някои гъби използват живи или мъртви тела на насекоми. Съществуват дори специални групи гъби, които в процеса на еволюцията са се приспособили да обитават върху насекоми. Такива са ентомофторовите (разред Entomophthordes) от низшите гъби и лабулбениевите (разред Labulbeniales) от торбестите гъби. Широко са известни като насекомоядни няколко вида от другите групи гъби (торбести и несъвършени). Към тях се отнасят от торбестите Cordiceps и други представители на разред Hypocreales, а от несъвършените – представители от родовете Beauveria, Spiceria, Cephalcspcrium, Isaria, Verticillium и някои други. В последно време се установиха като насекомоядни също така гъби от родовете Aspergillus, Fusarium и др.
Бяла мюскардина. Тази гъбна болест по много насекоми както полезни, така и вредни, се предизвиква от гъбата Beauveria bassiana. Особено силно тя напада гъсениците на копринената пеперуда, цвекловия хоботник и житната дървеница.
В отделни случаи епизоотии от бялата мюскардина по насекомите са отбелязани в естествени условия, във връзка с което учените са обърнали внимание на организма, причиняващ това заболяване, изучили са биологията му и са предприели опити за изкуственото му размножаване в лабораторни условия и последващото му използване в борбата с вредните насекоми. Тези опити са се увенчали с успех по отношение на цвекловия хоботник в Украйна, на житната дървеница в района на Северен Кавказ и Поволжието, на крушовата оса в Крим и на боровата подкорова дървеница в Централния черноземен пояс.
Розовата и зелената мюскардина нападат други вредни насекоми и се предизвикват от гъби, принадлежащи към родовете Spicaria, Tarichium и др.
Гъбни болести по щитоносните и лъже щитоносните въшки. Щитоносните и лъже щитоносните въшки са насекоми, повреждащи културните Т растения. В някои случаи те се нападат от гъби от редовете Ccrdyceps, Cephalcspcrium и Acnersonia.
Успешен опит за използването на гъбата Ccrdyceps clavulata в борбата с лъже щитоносната въшка по обикновената леска (Ccrylus avel-lana) е бил проведен в Азърбайджан, където смъртността на неприятеля е достигала 85-98%. Авторът нееднократно е намирал гъсеници на различни пеперуди, заразени от родствената гъба Cordyceps militeris.
При използването на гъбата Cephalcspcrium lecanii за борба с восъчната лъже щитоносна въшка по цитрусовите култури в Аджария са загинали до 65% от въшката. Гъбата Aschersonia aleurcdes поразява 100% американската белокрилка в Аджария и Абхазия и практически се използва за борба с нея.

За първи път в света съветски учени доказаха, че в борбата срещу различните болести по растенията може успешно да се използват антибиотичните вещества, образувани от гъби, бактерии и актиномицети. Антибиотиците проникват в растенията през корените, стъблото, листата и семената, разпространяват се равномерно в растението и се запазват значително по-дълго, отколкото в човека и животните (от 1 до 20 денонощия). При това не е задължително да се използват химически чисти антибиотици; за целта е напълно подходяща културалната течност, в която са отглеждани гъби (продуценти на антибиотици).
Така например гризеофулвинът, образуван от плесеновата гъба Penicillium urticae и други видове от този род, се всмуква добре от корените на висшите растения и след 7-10 дни достига връхните листа, запазва се в тях и поддържа устойчивостта на растенията срещу фитопатогенните гъби в продължение на 3-4 седмици. При това той не потиска растежа на растението. Той придава на зеленчуковите растения устойчивост срещу причинителя на сивото гниене Botrytis cinerea), защищава доматите от листните петна, причинявани от гъбата Macrosporium solani, зелето – от гушата (Plasmodiophora brassicae), действа отрицателно върху патогенните за растенията гъби от рода Fusarium.
Тъй като гризеофулвинът се образува лесно и се запазва добре в почвата, възможно е той и неговият продуцент да се включват в състава на изкуствените торове с цел да се потиска в почвата развитието на фитопатогенните гъби.
Почти всичко казано по-горе важи и за друга гъба – Trichothecium roseum, която потиска развитието на хелминтоспориозите и фузариозите по растенията, на вертицилийното увяхване по памука, на главните по житните и кафявото гниене по вишните, а също и за гъбата Ocspora virescens, ефикасна срещу главнята по пшеницата, бактерийния рак по овощните дървата и др.

Как се запазва гъбната инфекция в природата, какви са нейните природни източници? Няма ли в развитието на гъбните паразити най-лесно уязвими места, които чoвек да използва с цел да постигне максимален ефект в борбата срещу болестите по растенията?
Някои болести се предават чрез семената. Тук се отнасят на първо място главните и други болести по житните растения, много гъбни болести по лена, зеленчуковите и други култури. В борбата срещу такива болести най-ефикасно е предсеитбеното третиране (обеззаразяване) на семената, вътрешно заразени или външно замърсени със спори на причинителя.
Най-голямо значение за сухо обеззаразяване на семената в СССР в последно време придоби органосерният препарат ТМТД (тетраметилтиурамдисулфид), който освен това стимулира растежа на растенията, макар че не са загубили своето значение живачният препарат гранозан и медният препарат АБ.
За мокро или полумокро обеззаразяване на семената и д сега се прилага показалият по-рано положителен ефект, и малко по-трудоемен начин с използването на формалинов разтвор.
Има обаче такива болести по растенията, чиято инфекция се загнездва дълбоко в семената, като например праховита главня по пшеницата и ечемика. В тези случаи посочените по-горе начини на обеззаразяване са неефикасни. За борба срещу болестите от този род се прилага термично обеззаразяване, при което семената отначало се накисват във вода с температура 30-32°С за 4 часа, след това се подлагат на активно загряване във вода с температура 52-530 С (за 7-8 минути, после за охлаждане отново се потапят във вода със стайна температура и се изсушават.
Този начин, без да влияе върху кълняемостта на семената, убива загнездилия се в тях мицел на паразита, а едновременно с това и спорите, които се намират на повърхността на семената.
Днес всички тези процеси на обеззаразяване са достатъчно механизирани или опростени. Освен това за сухо обеззаразяване например може да се използва приспособлението към автотоварача на сеялките АС-2М е производителност до 17 т на час. Има и специални, с доста висока производителност обеззаразителни приспособления, с чиято помощ трифазното термично обеззаразяване на семената се заменя с еднофазно.
За по-ефикасно обеззаразяване на семената се разработват специални химични методи.
Един от начините за съхраняване на гъбните причинители на болести в природата са падналите на почвената повърхност заразени растителни остатъци, където инфекциозното начало се запазва понякога в продължение на няколко години. Тук се отнасят на първо място причинителите на различните видове кореново гниене и сечене, снежната плесен, задушаването на зимните житни (гъби от родовете Rhizoc-tonia, Fusarium, Helminthosporium, Thielaviopsis, Pythium, Phoma, Sclerotinia, Typhula) на увяхванията (гъби от родовете VerticiIlium, Fusarium), причинителите на монилиозите, или кафявото гниене на семковите и костилковите видове (род Monilia), на моравото рогче по житните (Claviceps), на различните листни петна (гъби от родовете Septoria, Ascochyta, Macrosporium), на струпясването (Fusicladium) и др.
За пълно потискане развитието на гъбите, причинители на болести, в почвата голямо значение има своевременната и добре извършена дълбока оран с плуг с предплужник при пълно обръщане на пласта, която спомага за заораване на заразените растителни остатъци. Заораните надълбоко в почвата паразитни гъби се подлагат на антагонистичното (конкурентното) въздействие на различни почвени микроорганизми (бактерии, актиномицети, първаци), а растителните остатъци по-бързо се минерализират, вследствие на което причинителите на болести загиват. Когато пък склероциите на гъби, като причинителя на моравото рогче, бялото гниене, гифулозата и др. попаднат на голяма дълбочина, макар и да прорастват, образуващите се върху тях плодни тела на гъбите не са в състояние да преодолеят дебелия почвен слой и да излязат на повърхността и в крайна сметка загиват.
Спазването на сеитбообращението и рационалната плодосмяна, когато една и съща култура се връща на предишното поле след няколко години, през които развитието на патогенната гъба ще бъде подтиснато, са една от съществените мерки за борба срещу гъбните болести. Трябва да се има пред вид, че другите компоненти на сеитбообращението, например житните треви, освен че подобряват структурата на почвата, най-малко се нападат от гъбни паразити, потискат тяхното развитие в почвата, оздравяват я.
При неспазване на сеитбообращението и особено при монокултури (непрекъснати култури) на един и същ участък става натрупване на заразно начало в почвата, проявява се т. нар. „умора на почвата“, възникват епифитотии.
В борбата срещу вредните гъби, зимуващи в почвата на овощните градини и лозята (причинителят на струпясването по ябълката, маната по лозата, кафявото гниене и др.) и в полето (на маната по картофите и др.), голямо значение има събирането и унищожаването на окапалите заразени листа, плодове, клони. В последно време широко приложение започват да придобиват така наречените „изкореняващи“ пръскания, т. е. третирането на повърхността на почвата със силно действащи химични препарати (например с нитро-фен), които убиват всички причинители на гъбни болести.
От биологичните методи за борба срещу патогенните за растенията гъби, обитаващи почвата или запазващи се в нея върху растителните остатъци, доста ефикасно се е оказало внасянето в почвата на биологичния препарат триходермин-3, който представлява чиста култура на гъбата Trichoderma aigncrum, отгледана върху торф. Тази гъба има голямо антагонистично въздействие върху другите гъби и потиска тяхното развитие в почвата. При това трябва да се има пред вит, че торфът е добър органичен тор. Следователно внасяне на триходермин-3 в почвата е от две страни оправдан. Технологията на производството на този препарат обаче засега не е окончателно разработена, а изпитването му не излязло от рамките на лабораторните изследвания“ и дребно парцелните опити.
В борбата срещу американската брашнеста мана по бодливото грозде ефикасно е използването на миколитичните бактерии, съдържащи се в торовата течност, във връзка с което е предложен начин за третиране на храстите на бодливото грозде с разтвор от тази течност. При това бактерии разрушават мицелните клетки на причинителя на брашнеста мана (разтварят ги), без да засягат клетките на растението гостоприемник. Във фитопатологията това е един от малкото случаи на терапевтично действие на препарат – повечето от тях имат само профилактично значение.
Инициативата на рязанския колхозник Чернев послужи като тласък за задълбочаване изучаването на миколитичните бактерии от страна на съветските изследователи. Впоследствие подобни бактерии бяха открити и по отношение на причинителите на други болести по растенията.
Без съмнение перспективно в борбата срещу болестите по растенията е и приложението на антибиотици, които са показали
добър ефект не само в хуманната и ветеринарната медицина и в животновъдството, но и във фитопатологията.
Третият път на разпространяване на гъбните болести в природата е взаимното заразяване на растенията, т. е. преминаването на инфекциозното начало от болните на здравите. За това особено спомага обстоятелството, че много паразитни гъби, като причинителите на ръждите, на струпясването по ябълката, на различните петна (фитофтороза, септориоза и пр.), имат свойството да дават през лятото няколко генерации. При условия, благоприятни за развитието на болестта, нейният причинител с всяка генерация се намножава в геометрична прогресия, като броят му достига астрономични цифри. Различните агенти пък (вятърът, насекомите, дъждовните капки и пр.) разнасят това инфекциозно начало.
Днес отглеждането на ябълката, лозата, картофите и много други култури е немислимо без своевременното им систематично третиране с химични препарати в процеса на вегетацията. При това химичните обработки на културите се извършват въз основа на фактическото развитие на паразита в природата, по краткосрочни прогнози за появата на болестта. За целта са разработени специални номограми, които позволяват по хода на метеорологичните, по-специално на температурните условия да се предвиди времето на поява на болестта в природата и своевременно да се осъществи съответното мероприятие. Такава научно обоснована сигнализация на срок за обработка даде възможност да се рационализират броят и сроковете на пръсканията на културите, по-специално да се съкратят от 7-8 до 3-4 и дори до 2 при не по-малка ефективност.
Съвременното равнище на фитопатологията позволява сега да се пристъпи към разработването на дългосрочни прогнози за появата на болестите по растенията, за да се предвиди развитието им приблизително за една година напред.
За ограничаване разпространяването на болестите по растенията през вегетационния период известно значение има пространствената изолация на едноименните или взаимно нападащите се култури, например разполагането на зимните и пролетните житни в полето на определено разстояние едни от други. Трябва да се има пред вид и това, че едностранното азотно торене повишава възприемчивостта на растенията към болести, а фосфорното и калийното – устойчивостта им. Редица микроелементи също повишават устойчивостта на растенията срещу болести.
Най-радикален път в борбата срещу инфекциите на растенията е създаването и внедряването в практиката на устойчиви на болестите сортове, което освобождава работниците от селското и горското стопанство от провеждането на много допълнителни и трудоемки, макар и обикновено рентиращи се мероприятия.

Не по-малък практически и oбщопознавателен интерес представляват гъбните организми, които със своята дейност принасят полза на човека в областта на растениевъдството.
В борбата за съществуване гъбите в много случаи са се приспособили към съжителство (симбиоза) с други растения или с животни, или към изработването на токсини, антибиотици и други вещества, които им позволяват да преодоляват конкурентното въздействие на останалите организми.
Формите на съжителство са разнообразни: безразлична паразитна и мутуалистична. При последната форма на съжителство двата компонента на симбиоза извличат взаимна изгода.
Формите на съжителство са разнообразни: безразлична паразитна и мутуалистична. При последната форма на съжителство двата компонента на симбиоза извличат взаимна изгода.