Всичко за Гъбите

Описание. Шапката 2—8 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно разперена до почти плоска, понякога със слабо изпъкнало връхче в центъра, сламено жълта, медно жълта до жълто кафеникава, в средата по-тъмна.

Повърхността гладка, гола, слизеста, лъскава. Ръбът в млада възраст подвит навътре, по-късно изправен, равен или слабо   вълновиден, с ясно изразени радиални ребра, целокраен. Месото тънко, меко, крехко, по-късно жилаво, белезникаво до бледо­жълто. Пластинките нарядко разположени, 2—8 мм широки, слабо сраснали с пънчето, първоначално кремавобели, по-късно жълтеникави. Спорите елипсоидни, безцветни, 7—9 х 3—5 мк.    Споровият прашец кремаво бял. Пън чето 4—8 х 0,5—0,8 см, първоначално плътно, по-късно кухо, цилин­дрично, към основата слабо стеснено, жилаво, в най-горната си част под шап­ката охрено жълто, към основата тъмнокафяво, с кадифено влакнеста повър­хност. Местообитание и сезонност. Върху жива или гниеща дървеси­на на широколистни (много рядко иглолистни) дървета през есента и цялата зима (X—III), най-често на туфи. Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и гъ­бен аромат. Употреба. В свежо състояние.

Описани е.Шапката 3—7 см в диаметър,първоначално звънчевидна, по-късно разперена до почти плоска или слабо вдлъбната, с изпъкнало тъпо вртх-че в средата, охрено жълта, бледо оранжева до бледо канелена, избледняваща при най-старите екземпляри. Повърхността суха, гладка, гола. Ръбът в млада възраст слабо подвит навътре, по-късно изправен, поняко­га извит навън, вълнообразен, цело краен или често дълбоко радиално насечен. Месото меко. крехко, белезникаво до бледо оранжево. Пластинките нарядко разположени, дребни, широки 6—8 мм, низбягващи по пън чето, белезникави до охрено жълти. Спорите широко елипсоидни, гладки, 6—8 х 4—5 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 3—7 х 0,8—1,5 см, плътно, твърдо, цилиндрично, стесняващо се към основата, белезникаво до охрено жълто, по-светло от шапката. Местообитание и сезонност. Расте върху почва на открити тревни площи — ливади, пасища, горски поляни през есента (IX—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат. Употреба. Р свежо състояние, сушена и консервирана.

Към този тип гъби принадлежат видовете от семействата Agaricaceae, Boletaceae,  Tricholomataceae, Russulaceae,  Amanitaceae и други. Основната част от видовете гъби които са  включени в определителя , има плодно тяло, съставено от шапка (гугла) и пънче, поради което са известни под името гуглести гъби*. При някои видове пънчето липсва и шапката е прикрепена (при­седнала) направо върху субстрата.

Характерна особеност и важен систематичен белег на гъбите от тази гру­па е наличието или отсъствието на общо и частично покривало.

Общото покривало е ципеста или кожеста торбичка, която обвива цялото плодно тяло на гъбата в най-млада възраст като яйчна че­рупка  (фиг. 3 а). При нарастване на гъбата общото покривало се напуква и раз­късва  (фиг. 3 б), след което една част от него остава в основата на пънчето във вид на калъфче , якичка , брадавичка или люспа  (фиг. Зг; фиг. 4 а, б, в, г), а по горната повърхност на шапката остатъците са във вид на налеп, люспи или брадавички с различна форма , и размери , разположение в  (фиг. Зв).Частичното покривало е ципеста, нишковидна или пая-жиновидна обвивка, която е  в най-млада възраст свързва с ръба на шапката с гор­ната част на пънчето и закрива спорообразуващия слой, разположен върху дол­ната повърхност на шапката. При нарастване на гъбата частичното покрива­ло се разкъсва, и при което централната част от него остава във вид на постоя­нен или изчезващ пръстен в горната част на пънчето (фиг. 3d)

За  спорообразуващия  слой. Които е разположен върху горната (външната) по­върхност на шапката при видовете от клас Ascomycetes  (родовете Verpa, Morchella и други.) или върху долната и повърхност при видовете от разредите Agaricales и Poriales. Спорообразуващият слой на шапките на гъбите от тези два разреда е по повърхността на: пластинки или ламели ( lamellae ) — видове от семействата Agaricaceae,, Tricholomatacea, Russulaceae и др.

——————————————————————————————————————————————————-
(фиг.8 а); тръбички — видове от семействата Boletaceae,   Polyporaceae (фиг. 8 6);

жилки или гънки — видове от семейството Сап1паге11асеае(фиг. 8 г);

шипчета или иглици — видове от семейство Hydnaceae  (фиг. 8 в).

——————————————————————————————————————————————————-

В зависимост от разположението на пластинките, тръбичките, жилките и шиповидните израстъци спрямо пънчето те могат да бъдат: свободни от пънчето, сраснали с пънчето или низбягващи по пънчето (фиг. 9 а, б, в). Ос­вен това те биватхраснали с месото на шапката или лесно отделящисе от него; свободни или сраснали помежду си; широки или тесни, дебели или тънки; и раз­лично оцветени. Отворите на тръбичките (порите) са с различна форма, шири­на и оцветяване и също се използват като систематичен белег. Спорите на гъбите са много дребни — измерват се в микрони (мк) (1 микрон = 0,001 мм) и могат да се наблюдават само под микроскоп !!!. От значение за оп­ределяне на видовата принадлежност на гъбите са : размерите, формата (сфе­рична, яйцевидна, цилиндрична, елипсовидна), повърхността (гладка, брадави-честа, с шипчета) и цветът на спорите. При някои видове гъби спорите пър­воначално са безцветни, а след узряването се оцветяват, което се съпровожда с изменения в цвета на пластинките или спорите .