Кестенява маматарка ( Ядлива гъба )

19

Описание. Шапката 5—10 см в диаметър,при младите екземпляри полусферична, по-късно разперена до плоско изпъкнала, оранжево кафява, канепено кафява до кестеняво кафява. Повърхността гладка, фино кадифена, при най-старите екземпляри гола и ;лабо лъскава, суха. Ръбът тънък, вълнообразен, целокраен.

Месото твърдо, крехко, бяло, при нараняване не променя цвета си. Тръбичките дълги до 9 мм, свободни от пън чето, бели до светложълти, с малки, кръгли, бели до бледожълти пори. Спорообразуващата повърхност при нараняване не посинява. Спорите яйцевидни или широко елипсоидни, гладки, безцветни, 8—12 х 4—6 мк. Споровият прашец бледожълт. Пън чето 5—7 х 2 —3 см, плътно, твърдо при старите екземпляри с кухини (кавернозно) или изцяло кухо, обратно бухалковидно до почти цилиндрично, едноцветно с шапката или по-бледо, с фино кадифена повърхност. Местообитание и сезонност. Расте върху песъчливи почви в широколистни и смесени гори от средата на лятото до края на есента (VI—XI).

Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и гъ­бен аромат.

Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана.

Хлебна маматарка, Царска гъба ( Ядлива гъба )

16

Описание. Шапката 6—15 см в диаметър, при младите екземпляри полусферична, по-късно разперена и по-плоска, жълточервена, розовочервена или червено кафява. Повърхността гладка, фино кадифена, суха, матова. Ръбът изправен, целокраен, слабо вълнообразен. Месото дебело, плътно, бледожълто до интензивно жълто, при нараня­ване много слабо посинява. Тръбичките до 30 мм дълги, почти свободни от пън чето, лесно отделящи се от месото, златожълти, с малки закръглени до ъгловати пори със същия цвят, които при нараняване много слабо посиняват. Спорите елипсовидни или вретеновидни, жълтеникави, 10—16 х 4-5 мк. Споровият прашец жълто зелено кафяв. Пън чето 5—13 х 3-6,5 см, дебело, плътно, яйцевидно до обратно бухалковидно, по-рядко цилиндрично, лимонено жълто, към основата с червеникав оттенък, със слабо изразена по-тъмна мрежа по повърхността. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широ­колистни гори от началото на лятото до края на есента (VI—X).

Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и гъ­бен аромат.

Употреба. В свежо състояние, сушена или консервирана.

Червено стъблена маматарка ( Ядлива гъба )

15

Описание. Шапката 5—20 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно разперена и по-плоска, червено кафява, маслинено кафява до кафяво-черна. Повърхността кадифено-влакнеста, гладка, суха.

Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, целокраен, ра­вен или слабо вълнообразен.

Месото дебело, твърдо, жълто, при нараняване веднага посинява. Тръбичките дълги 10-20 мм, свободни от пън чето, жълти до маслинено жълти, с малки закръглени или тъпо ъгловати, оранжево червени до кървавочервени пори. Спорообразуващият слой при нараняване бързо посинява. Спорите вретеновидни, гладки, жълтеникави, 12—18 х 4-6 мк. Споровият прашец маслинено кафяв. Пън чето 5—15 х 2-5 см, дебело, твърдо, плътно, първоначално яйцевид­но, при развитите екземпляри обратно бухалковидно, под шапката жълтени­каво, в средната част жълто оранжево, към основата кафеникаво, с фини черве­ни люспи по повърхността (червено пунктирано), но без релефна мрежа. При нараняване пън чето бързо посинява.

Местообитание и сезонност. Расте от края на пролетта до края на есента (V-XI) в широколистни, иглолистни и смесени гори. Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние или консервирана.

Червеникава сърнела ( Ядлива гъба )

3

Описание. Шапката до 15 см в диаметър, първоначално почти сферич­на, по-късно разперена, белезникава, до сиво кафеникава, по-тъмна в средата. Повърхността суха, матова, първоначално гладка, по-късно с едри, ъгло­вати, приповдигащи се люспи, често наредени в концентрични кръгове. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством ко­жесто частично покривало, по-късно изправен, често вълнообразен, с парцалести остатъци от покривалото. Месото меко, сочно, бяло, при нараняване слабо почервенява. Пластинките свободни от пън чето, нагъсто разположени, дебели, широки 10—15 мм, крехки, бели, по-късно червеникави. Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 9-12 х 6-7 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 10—15 х 2—3,5 см, кухо, много жилаво, цилиндрично, луковично задебелено в основата, голо, гладко, бяло до бледо кафеникаво, без зигзаговид­ни хоризонтални ивици, с широк, двуслоен, кожест, бял, подвижен пръстен (остатък от частичното покривало).

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни, широколистни и смесени гори, ливади, пасища, градини, паркове от средата на лятото до края на есента (VII—XI).

Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с много приятен вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние.

Свински уши ( Ядлива гъба )

7

Описание. Плодното тяло 2—8 см широко, 1—3 см дебело, полукръгло, мидообразно-бъбрековидно, странично приседнало (без пън че), първоначално млечнобяло, по-късно сиво до кафяво. Горната повърхност гола, брадавичеста. Ръбът тънък, неправилно вълнообразен, целокраен. Месото желатинозно, полупрозрачно, белезникаво. Спорообразуващият слой разположен върху тънки нагъсто разположени полупрозрачни иглици по долната страна на плодното тяло. Спорите яйцевидни до почти сферични,    гладки, безцветни, 5-8×4—6 мк. Местообитание и сезонност. Расте върху мъртва Дървесина от началото на лятото до края на есента(У1—Х1),поединично или на туфи от ня­колко сраснали в основата си, често керемидообразно наредени плодни тела. Вкусови  качества. Ядлива гъба с приятен вкус и аромат.

Употреба. В свежо състояние, най-често сурова, за салата.

Сивочерна бучка, Яместа бучка, Грапава бучка ( Ядлива гъба )

6

Описание. Шапката 2—5 см висока и широка, седло видна, състояща се от 2—3 несъразмерни, неправилно нагънати дялове, увиснали, свободни, обик­новено несраснали с пън чето, отвън сива до сиво черна, отвътре сиво бяла. Повърхността фино кадифена, нагъната. Ръбът дебел, свободен от пън чето, неправилно вълнообразен, често насечен. Месото много тънко, крехко, восъко подобно, сиво бяло. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на шапката.Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, с една централна мастна капка, 15—20×10—13 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 2—5 х 1—2 см, кухо, с многобройни камери, цилиндрично, към ос­новата задебелено, сиво бяло до сиво черно, с неправилни, дълбоки, надлъжни бразди или гънки по повърхността. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни и смесени гори през лятото до началото на есента (VI—IX).Вкусови  качества. Ядлива гъба с посредствен вкус и аромат. Употреба: В свежо състояние или сушена.