Всичко за Гъбите

Описание. Шапката 3—15 см в диаметър, с неправилна форма, изпък­нала, плоска или вдлъбната в средата, бледожълта, яйчно жълта до жълто канелена.Повърхността суха, фино кадифена, неправилно нагъната, често на­пукана.Ръбът дебел, неправилно вълнообразен, често дълбоко насечен. Месото дебело, твърдо, крехко, бяло, при нараняване се оцветява бледо­жълто.Шипчетата на спорообразуващата повърхност нагъсто разположени, тън­ки, много крехки, низбягващи по пън чето, белезникави, бледожълти до бледо­розови.Спорите почти кръгли, гладки, безцветни, 7—9 х 7—7,5 мк. Споровият пра­шец бледожълт.Пън чето 2—8 х 0,5—2,5 см, плътно, твърдо, цилиндрично или с неправилна форма, гладко, често ексцентрично разположено спрямо шапката, белезникаво до бледожълто.Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни, широколисти и смесени гори, на групи или самодивски кръгове, от средата на лятото до края на есента (VII—XI).Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат.Употреба. В свежо състояние, сушена или консервирана, само в мла­да възраст (месото на старите екземпляри горчи).

Описание. Шапката 5—15 см в диаметър, първоначално полусферична или звънчевидна, по-късно разперена до почти плоска, често изпъкнала, по-ряд­ко вдлъбната в центъра, бJeдeлникaвa_JJбJleдшMIЗ-д⁰ охрена. Повърхността суха, фино кадифена, гладка или вълнообразно нагъната. Ръбът първоначално силно подвит навътре, по-късно изправен, неправил­но вълнообразен, целокраеки. Месото дебело, меко, крехко, бяло. Пластинките нагъсто разположени, сраснали с пън чето, тънки, тесни (2—3 мм), бели, по-късно кремави. Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 5—7 х 3—4 мк. Споровият пра­шец бял. ПънчетоЗ-8 х 1,5—2 см, плътно,твърдо, цилиндрично,понякога слабо задебелено в основата (обратно бухалко видно), белезникаво или охрено, слабо над­лъжно набраздено. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в покрайнини те на широколистни, иглолистни и смесени гори, в пасища, ливади, горски по ляни и др. от ранна пролет до началото на лятото (IV—У1),често на самодивски кръгове.

Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и ми­ризма на брашно. Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание. Шапката 3—8 см в диаметър, първоначално звънчевидна, по-късно малко разперена, със същата форма, седефено бяла или кремава. Повърхността слизеста, лепкава, гола, гладка. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, мъхнат, цело-краен, равен. Месото меко. крехко, белезникаво. Пластинките нарядко разположени, дебели, низбягващи, бели до кремави. Спорите яйцевидни, гладки, безцветни, 8—10 х 4—5 мк. Споровият пра­шец бял. Пън чето 4—10 х 0,7—1,5 см, първоначално плътно, по-късно с кухини, твърдо, цилиндрично, изтъняващо към основата, бяло, слизесто, в горната част с дребни копринени люспи. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори от края на лятото до края на есента (VIII—XI). Вкусови качества. Ядлива гъба с приятен вкус и лек гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание. Шапката 6-25 (40) см в диаметър, при младите екземпля­ри полусферична, по-късно разперена до плоска, силно варираща по цвят – от белезникава до тъмносиво кафява. Повърхността гола или фино кадифена, гладка или понякога набръчка­на, суха. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, вълнообразен, целокраен. Месото дебело, твърдо (по-късно омеква), бяло, непосредствено под кожицата с нейното оцветяване, при нараняване не променя цвета си. Тръбичките до 30 мм дълги, свободни от пън чето, лесно отделящи се от месото, белезникави, бледожълти до жълтозелени, с малки кръгли пори (до 0,5 мм в диаметър) със същия цвят. Спорите продълговато елипсоидни, гладки, кафяво зеленикави ДЗ— 18×4— 6 мк. Споровият прашец тъмно маслинено зелен. Пън чето 7—20 (25) х 2—10 (15) см, плътно, първоначално сферично или яйцевидно, по-късно обратно бухалко видно , задебелено в основата, понякога почти цилиндрично, охрено до светлокафяво, с бяла релефна мрежа по повър­хността.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори от началото на лятото до края на есента (VI-XI).

Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с много приятен вкус и подчертан гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана. Сходен   отровен   вид: Дяволска гъба (Boletus satanas).

Описание. Шапката 5—20 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно разперена и по-плоска, бронзова, шоколадено кафява до почти черна. Повърхността фино кадифяна, гладка, суха, матова. Ръбът равен, целокраен, изправен. Месото дебело, твърдо (по-късно омеква), бяло, при нараняване става жълтеникаво. Тръбичките 10—15 мм дълги, почти свободни от пън чето, лесно отделящи се от месото, бели, жълтеникави до жълтозелени, с малки кръгли пори (0,2—0,3 мм в диаметър) със същия цвят.

Спорите елипсоидни, гладки, жълтеникави, \2- 15 х 4-6 мк. Споровият прашец кафяво зеленикав.

Пън чето 10 х2—4(8)см, дебело, плътно, първоначално сферично или яйце­видно, по-късно обратнобухалковидно, задебелено в основата, понякога почти цилиндрично, жълто кафяво или сиво кафяво, с по-тъмна кафява фина мрежа по повърхността. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори от началото на лятото до края на есента (VI-XI).

Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с много приятен вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние, сушена или консервирана.

Описание. Шапката 2—5 см висока и широка, седло видна, състояща се от 2—3 несъразмерни, неправилно нагънати дялове, увиснали, свободни, обик­новено несраснали с пън чето, отвън сива до сиво черна, отвътре сиво бяла. Повърхността фино кадифена, нагъната. Ръбът дебел, свободен от пън чето, неправилно вълнообразен, често насечен. Месото много тънко, крехко, восъко подобно, сиво бяло. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на шапката.Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, с една централна мастна капка, 15—20×10—13 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 2—5 х 1—2 см, кухо, с многобройни камери, цилиндрично, към ос­новата задебелено, сиво бяло до сиво черно, с неправилни, дълбоки, надлъжни бразди или гънки по повърхността. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни и смесени гори през лятото до началото на есента (VI—IX).Вкусови  качества. Ядлива гъба с посредствен вкус и аромат. Употреба: В свежо състояние или сушена.

Описание. Шапката 2—10 см широка и висока, изпъкнала, с неправил­но закръглена форма, с кухини, тънкостенна, жълто кафява, червено кафява до тъмнокафява.Външната повърхност фино кадифена, с многобройни, неправилни дълбо­ки гънки, наподобяваща мозъчна повърхност. Ръбът частично сраснал с горната част на пън чето. Месото много тънко, крехко, восъково подобно, белезникаво. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на шапката. Спорите елипсоидни, безцветни, гладки, с две малки, полярно разполо­жени мастни капки,. 16-27 х 8 -13 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 4—8×2—4 см, първоначално плътно, по-късно кухо, с неправилна форма, в горната част разширено, долу стеснено, понякога почти цилиндрич­но, често сплеснато, с надлъжни неправилни гънки, белезникаво, сиво жълто до бледорозово, с фино кадифена повърхност.

Местообитание и сезонност. Расте върху песъчлива почва в иглолистни, широколистни и смесени гори през пролетта (IV—V).

—————————————————————————————————————————————-

Внимание! Отровна!

Забележка. Допуска се употребата й за храна в свежо състояние само след изваряване 10 минути и изхвърляне на отварата, при което отровната хелвелова киселина се разрушава. Гъ­ба с посредствен вкус и почти без аромат.

О п и с а н и е. Шапката 6-12×4—8 см, яйцевидна, сраснала   в  долния си край с пънчето, тънкостенна, сиво  жълтеникава до кафяво орехова. Повърхността с мрежовидно разположени ребра, оформящи неправилни, многоъгълни килийки с различна дълбочина. Месото много тънко, крехко, восъко подобно, белезникаво до бледо­розово. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на шапката. Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 18—24х 10—12 мк. Споровият пра шиц е  кафяво орехово.Пън чето 3—8 х 1—3 см, кухо, цилиндрично, задебелено  в основата, с въл­нообразно нагъната повърхност, белезникаво до светложълто, покрито с бял брашнест налеп. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в светли широ­колистни и смесени (по-рядко само иглолистни) гори, ливади, градини, парко­ве, край пътища през пролетта (IV—V).

Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с  приятен вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние или сушена.

Описание. Шапката 3-5 х 2-3 см, с цилиндрично- конична форма, куха, сраснала в долния си край с  пън чето, сиво кафява, тъмнокафява до почти черна.Повърхността с мрежовидно, разположени  ребра, оформящи почти право­ъгълни  килийки с различна дълбочина.Месото е много тънко, крехко, восъко подобно,белезникаво.Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на шапката.

Спорите са широко елипсоидни, гладки, безцветни, с 18—20х 10—14 мк. Споро­вият прашец охрено жълт. Пън чето е 2—5×1— 2 см, кухо, цилиндрично, понякога задебелено в основата, белезникаво, с повече или по-малко набръчкана повърхност и с брашнест на­леп  по нея.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни и смесени гори, предимно в планинските райони през пролетта (IV—V).

Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние или сушена.

Забележка. У нас се среща и Morchella rimosipes D С, която се отличава от Коничната пумпалка главно по дългото си (до 10 см) пън че . Ядлива.