Всичко за Гъбите

30 г масло, 1 лъжица брашно, 300 г месен бульон, 100 г бяло вино, 3 гъби, 2 малки глави лук, 3 лъжици олио, 1 лъжичка доматено пюре, 1 лъжичка нарязан магданоз и чесън, смлян черен пипер, сол
Правим светла запръжка от маслото и брашното, разреждаме с топло мляко и варим до получаване на гладък сос. Прибавяме захарта, лимонова кора и жълтъците, снемаме от огъня, прибавяме лимоновия сок и оставяме сместа да се охлади. Прибавяме разбитите на сняг белтъци. Пресипваме получената смес във форма, намазана с масло, покриваме с намазана с масло пергаментова хартия и печем 15 минути в гореща фурна.

Описание. Плодното тяло 5— 15 см високо, 8— 11 см в диаметър, обрат­но крушовидно, съставено от две части: горна — сплеснато сферична, спорообразуваща, и долна — цилиндрична, подобна на пън че, надлъжно набраздена, стерилна (безплодна). Обвивката (перилият) двуслойна — външния слой (екзоперидият) първо­начално бял, по-късно сиво кафяв, напукващ се на едри (до 5 мм), ъгловати, неправилни, бързо опадващи брадавици — вътрешният слой (ендоперидият) първоначално бял, по-късно сивокафяв, ципест, гладък,разкъсващ се при узряването на много места, изчезващ напълно в горната част на плодното тяло след узряването. Спорообразуващата тъкан (месо, глеба) първоначално суха, плътна, крех­ка, бяла, по-късно водниста, жълта, маслиненозелена до тъмнокафява. Впослед­ствие се превръща в кафяво черна праховидна маса от спори и накрая напълно се разрушава. Стерилната основа плътна, месеста, еластична, първоначално бяла, по-късно бледокафява, след разрушаването на спорообразуващата тъкан се запаз­ва под формата на чаша с парцалести отстатъци от ендоперидия по пери­ферията. Спорите почти сферични, 3,5—4,5 мк в диаметър, маслинено кафяви. Споровият прашец тъмнокафяв. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в ливади, пасища, горски поляни от средата на пролетта до края на есента (V—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба в млада възраст (докато месото е бяло), с приятен вкус и слаб гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние след обелване на кожицата.

Описание. Плодното тяло при най-младите екземпляри яйцевидно, или почти сферично, обвито от бяло общо покривало. Шапката 5—10 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно звън­че видна, разперена до почти плоска, бяла. Повърхността гола, слабо лепкава, при изсъхване копринено лъскава, гладка, без остатъци от общото покривало. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством ципесто частично покривало, по-късно изправен, равен, гладък. Месото крехко, бяло, с неприятна миризма. Пластинките свободни от пън чето, нагъсто разположени, тънки, широки 5—8 мм, бели. Спорите широко елипсоидни, почти кръгли, безцветни, 9— 11×7—8 мк. Споровият прашец бял. Пън чето цилиндрично, първоначално плътно, по-късно с кухини, гладко, 8-12 х 1—2 см, бяло, в основата луковично задебелено и обхванато от остатъка на общото покривало във вид на разкъсана бяла торбичка. В горната част пън че­то с бял, широк, висящ пръстен — остатък от частичното покривало.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори и горски поляни през цялото лято и есен (VI-X). Внимание! Смъртно отровна!