Всичко за Гъбите

500 гр.телешко месо без кост, от горната част на бута; 1/2 малка глава червен лук; 1 малка жълта тиква, отрязана на половина и след това напряко, на резени, дебели 2,5 – 3 см.; 1 малка червена или зелена чушка; 2 ч.л.растителна мазнина; 2 ч.чаша нарязани на филийки гъби; 1/2 пакет ориз.
Марина: 2 с.л.вода; 2 с.л.винен оцет; 2 големи скилидки чесън, счукан; 2 ч.л.олио; 1/2 ч.л.прясно млян черен пипер.
Нарежете месото на кубчета. Смесете продуктите за марината. Поставете месото в марината и го затворете в найлонов плик. Оставете да се охлади в хладилника за минимум 6 часа, като обръщате от време на време, за да попие добре марината.
Загрейте 2 ч.л.олио в голям тиган с не залепващо дъно на среден огън. Добавете гъбите и задушете, докато омекнат. Махнете от огъня и ги поддържайте топли.
Сварете ориза, като не забравите да добавите сол и масло. Когато е готов, изсипете вътре гъбите. Накиснете бамбукови шишчета във вода за около 10 минути, след което ги подсушете. Извадете месото от марината.
Наредете така подготвеното месо, гъбите, лука, тиквата и чушката, нарязани на равни по големина кубчета, на шишчетата, като ги редувате. Поставете шишчетата върху решетка над самата скара. Използвайте каменни въглища, покрити с малко пепел. Печете 8 до 10 минути, като обръщате от време на време.

1 кг. едра риба се изчиства. На долната и горната й страна се правят по 2 напречни разреза и в тях се слага по половин резен лимон. Рибата се слага в намазана с масло тава и около нея се нареждат нарязани на кръгове 2 глави лук, 4-5 нарязани на кубчета картофа и накрая 200 г гъби (цели, ако са дребни и нарязани на филийки, ако са едри). Ястието се поръсва със сол и черен пипер, залива се с 1 чаша олио (или зехтин) и 1 чаша вода и се опича в умерена фурна.

Горната част на гъбата се обелва. Готовите гъби се измиват добре, нарязват се на парченца и се изваряват. Супата се сгъстява с леко препържено брашно и се добавя сол и черен пипер на вкус. Преди поднасяне се поръсва с магданоз.

Описание. Плодното тяло 5— 15 см високо, 8— 11 см в диаметър, обрат­но крушовидно, съставено от две части: горна — сплеснато сферична, спорообразуваща, и долна — цилиндрична, подобна на пън че, надлъжно набраздена, стерилна (безплодна). Обвивката (перилият) двуслойна — външния слой (екзоперидият) първо­начално бял, по-късно сиво кафяв, напукващ се на едри (до 5 мм), ъгловати, неправилни, бързо опадващи брадавици — вътрешният слой (ендоперидият) първоначално бял, по-късно сивокафяв, ципест, гладък,разкъсващ се при узряването на много места, изчезващ напълно в горната част на плодното тяло след узряването. Спорообразуващата тъкан (месо, глеба) първоначално суха, плътна, крех­ка, бяла, по-късно водниста, жълта, маслиненозелена до тъмнокафява. Впослед­ствие се превръща в кафяво черна праховидна маса от спори и накрая напълно се разрушава. Стерилната основа плътна, месеста, еластична, първоначално бяла, по-късно бледокафява, след разрушаването на спорообразуващата тъкан се запаз­ва под формата на чаша с парцалести отстатъци от ендоперидия по пери­ферията. Спорите почти сферични, 3,5—4,5 мк в диаметър, маслинено кафяви. Споровият прашец тъмнокафяв. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в ливади, пасища, горски поляни от средата на пролетта до края на есента (V—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба в млада възраст (докато месото е бяло), с приятен вкус и слаб гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние след обелване на кожицата.

Описание. Шапката 8—20 см в диаметър, първоначално полусферич­на, по-късно разперена до почти плоска или слабо вдлъбната, розова до месно червена, с по-тъмни виненочервени до кафяво червени петна, по перифе­рията белезникава. Повърхността слизеста, лепкава, гола, гладка. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, вълнообразен, при възрастните екземпляри често радиално насечен. Месото дебело, плътно, бяло, с розови петна под горната повърхност на шапката. Пластинките дебели, широки 6—8 мм, нагъсто, разположени, сраснали или слабо низбягващи по пън чето, бели с розовочервени петна. Спорите елипсоидни до яйцевидни, гладки, 7—8 х 4—6 мк, безцветни. Споровият прашец бял. Пън чето 5—10 х 2—3 см, плътно, твърдо, цилиндрично, изтъняващо в основата, право или извито, бяло, с розови до месно червени петна. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни и смесени гори от края на лятото до края на есента (VIII—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание. Шапката 2—10 см широка и висока, изпъкнала, с неправил­но закръглена форма, с кухини, тънкостенна, жълто кафява, червено кафява до тъмнокафява.Външната повърхност фино кадифена, с многобройни, неправилни дълбо­ки гънки, наподобяваща мозъчна повърхност. Ръбът частично сраснал с горната част на пън чето. Месото много тънко, крехко, восъково подобно, белезникаво. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на шапката. Спорите елипсоидни, безцветни, гладки, с две малки, полярно разполо­жени мастни капки,. 16-27 х 8 -13 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 4—8×2—4 см, първоначално плътно, по-късно кухо, с неправилна форма, в горната част разширено, долу стеснено, понякога почти цилиндрич­но, често сплеснато, с надлъжни неправилни гънки, белезникаво, сиво жълто до бледорозово, с фино кадифена повърхност.

Местообитание и сезонност. Расте върху песъчлива почва в иглолистни, широколистни и смесени гори през пролетта (IV—V).

—————————————————————————————————————————————-

Внимание! Отровна!

Забележка. Допуска се употребата й за храна в свежо състояние само след изваряване 10 минути и изхвърляне на отварата, при което отровната хелвелова киселина се разрушава. Гъ­ба с посредствен вкус и почти без аромат.

Към този тип принадлежат видовете от семейство Clavariaceae. Плодните тела от този тип са силно храстовидно (коралово видно) разклоне­ни (род Ramaria) (фиг. 2 г) или неразклонени, бухалкови видни (род Clavariadelphus ) (фиг. 2 д). Спорообразуващият слой е разположен върху вън­шната повърхност на горната част на плодното тяло.Систематична стойност при тези гъби имат: формата, размерите и цветът на плодното тяло: устройството и цветът на разклоненията и техните връхни части;

формата и цветът на пънчето; консистенцията, цветът и вкусът на месото: формата, размерите и цветът на спорите: цветът на споровия прашец. В границите на класовете Ascomycetes и Basidiomycetes съществуват гъ­би и с друго устройство на плодното тяло, но те не са включени в Определи­теля, поради което не се споменават тук.

Към този тип гъби принадлежат видовете от семействата Agaricaceae, Boletaceae,  Tricholomataceae, Russulaceae,  Amanitaceae и други. Основната част от видовете гъби които са  включени в определителя , има плодно тяло, съставено от шапка (гугла) и пънче, поради което са известни под името гуглести гъби*. При някои видове пънчето липсва и шапката е прикрепена (при­седнала) направо върху субстрата.

Характерна особеност и важен систематичен белег на гъбите от тази гру­па е наличието или отсъствието на общо и частично покривало.

Общото покривало е ципеста или кожеста торбичка, която обвива цялото плодно тяло на гъбата в най-млада възраст като яйчна че­рупка  (фиг. 3 а). При нарастване на гъбата общото покривало се напуква и раз­късва  (фиг. 3 б), след което една част от него остава в основата на пънчето във вид на калъфче , якичка , брадавичка или люспа  (фиг. Зг; фиг. 4 а, б, в, г), а по горната повърхност на шапката остатъците са във вид на налеп, люспи или брадавички с различна форма , и размери , разположение в  (фиг. Зв).Частичното покривало е ципеста, нишковидна или пая-жиновидна обвивка, която е  в най-млада възраст свързва с ръба на шапката с гор­ната част на пънчето и закрива спорообразуващия слой, разположен върху дол­ната повърхност на шапката. При нарастване на гъбата частичното покрива­ло се разкъсва, и при което централната част от него остава във вид на постоя­нен или изчезващ пръстен в горната част на пънчето (фиг. 3d)

За  спорообразуващия  слой. Които е разположен върху горната (външната) по­върхност на шапката при видовете от клас Ascomycetes  (родовете Verpa, Morchella и други.) или върху долната и повърхност при видовете от разредите Agaricales и Poriales. Спорообразуващият слой на шапките на гъбите от тези два разреда е по повърхността на: пластинки или ламели ( lamellae ) — видове от семействата Agaricaceae,, Tricholomatacea, Russulaceae и др.

——————————————————————————————————————————————————-
(фиг.8 а); тръбички — видове от семействата Boletaceae,   Polyporaceae (фиг. 8 6);

жилки или гънки — видове от семейството Сап1паге11асеае(фиг. 8 г);

шипчета или иглици — видове от семейство Hydnaceae  (фиг. 8 в).

——————————————————————————————————————————————————-

В зависимост от разположението на пластинките, тръбичките, жилките и шиповидните израстъци спрямо пънчето те могат да бъдат: свободни от пънчето, сраснали с пънчето или низбягващи по пънчето (фиг. 9 а, б, в). Ос­вен това те биватхраснали с месото на шапката или лесно отделящисе от него; свободни или сраснали помежду си; широки или тесни, дебели или тънки; и раз­лично оцветени. Отворите на тръбичките (порите) са с различна форма, шири­на и оцветяване и също се използват като систематичен белег. Спорите на гъбите са много дребни — измерват се в микрони (мк) (1 микрон = 0,001 мм) и могат да се наблюдават само под микроскоп !!!. От значение за оп­ределяне на видовата принадлежност на гъбите са : размерите, формата (сфе­рична, яйцевидна, цилиндрична, елипсовидна), повърхността (гладка, брадави-честа, с шипчета) и цветът на спорите. При някои видове гъби спорите пър­воначално са безцветни, а след узряването се оцветяват, което се съпровожда с изменения в цвета на пластинките или спорите .