Пълнено роле от шаран

Филе от шаран, средно дебели моркови, майонеза (домашна или трапезна),
ролца от раци, 1-2 с. л. кисело мляко, горчица, мариновани гъби или маслини без костилките, копър, черен пипер, сол на вкус
Филето от шарана се нарязва на порции и се начуква с дървено чукче като за пържоли. Натриваме го с подправките и увиваме около средно дебели моркови. Всяко роле стягаме с конец и леко запържваме в олио. След като изстине снемаме конеца и напълваме с майонеза размесена с малко кисело мляко, горчица, ролца от раци ситно нарязани, копър. Напълваме ролетата и отгоре затапваме с по една маринована гъба или пък маслина.

Пилешки гърди с пушено сирене

Пушено сирене, пилешки гръди, лютеница (доматен сос), олио, подправки – черен пипер, сол, (чубрица), Гъби – нарязани на плоскости.
В йенски съд се нареждат пластове, колкото човек иска. Всеки пласт се състои от: ред пилешки гърди (не много дебели – като за пържоли), намазават се с лютеница, и се слагат парченца пушено сирене, гъби и подправки на вкус. Следва следващ пласт. Пече се около 30 мин максимум. Добре е да се наглежда. Различните микровълнови фурни са различни по мощност и т.н.

Гарнитура с гъби и моркови

500 гр. пресни гъби (печурки), 300 гр моркови, 1 голяма глава кромид лук, 100 гр. белени слънчогледови семки, зехтин (олио), магданоз, сол, черен пипер, кимион.
В дълбок съд за задушаване се загрява зехтин. Лукът се нарязва на едро и съвсем леко се запържва. Добавят се нарязаните на средно дебели филийки гъби и моркови. Зеленчуците се задушават. Десетина минути преди да се свалят от огъня се добавят слънчогледовите семки и се овкусява с черен пипер и кимион. Гарнитурата се сервира топла и се украсява с пресен магданоз. Ефектът от съчетаването на тези зелечуци се изразява в следното: Морковите поемат от вкуса на гъбите, а гъбите стават по-леки за консумация и леко \“сладнят\“. Слъчногледовите семки придават ориенталски привкус.

Гъби с топено сирене

500 гр. гъби печурки; 1 средна глава лук; бял риган; парче пушено сирене (нормална разфасовка); сол; черен пипер; вегета; 1-2 зърна бахар; 1 дафинов лист; олио; 1/2 ч.ч. вино; копър.
Загряваме малко олио в средно плитка тенджера, след това прибавяме нарязания на дребно лук и го запържваме леко. После прибавяме нарязаните на средно дебели филии гъби и виното, оставяме течността за изври и гъбите да се задушат. Прибавяме подправките като оставяме пипера и копъра за накрая. След като гъбите са се задушили, прибавяме нарязаното на парчета пушено сирене и разбъркваме добре. Добре е да консумира топло, докато сиренето е стопено.

Червеновърха коралка ( Ядлива гъба )

5

Описание. Плодното тяло 7— 15 см високо, 6—20 см в диаметър, силно храстовидно (кораловидно) разклонено, наподобяващо глава на цветно зеле. Пън чето 3,5—5 х 3—6 см, късо, дебело, почти грудковидно, плътно, месес­то, бяло. Разклоненията многобройни, много къси, нагъсто разположени, цилин­дрични, дебели, белезникави до бледорозови, с назъбени, розовочервени до ви­неночервени връхчета. Месото дебело, крехко, сочно, бяло, при нараняване не променя цвета си. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на раз­клоненията. Спорите продълговато елипсоидни до вретеновидни, с надлъжно щрихо-вана повърхност, бледожълтеникави, 7—11,5 хЗ,5—4,5 мк. Споровият прашец жълтеникав. Местообитание и сезонност. Расте върху почва, най-често в широколистни гори (особено под бук), понякога в смесени или иглолистни го­ри от края на лятото до края на есента (VIII—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние.

Виолетова тръбенка ( Ядлива гъба )

3

On и с а н и е. Плодното тяло без диференцирани шапка и пън че, до 12 см високо, 4-8 см в диаметър, фуниевидно, с плоска или вдлъбната горна по­върхност. Повърхността суха, фино кадифена, гладка или неправилно нагъната, при младите екземпляри виолетова, по-късно месно червена до жълто кафява. Ръбът изправен, дебел, неправилно вълнообразен и дълбоко насечен на неправилни дялове. Месото кожесто, бяло, по-късно потъмнява. Спорообразуващият слой разположен на външната повърхност на плодно­то тяло върху дебели, извити, низбягващи почти до основата, вилужно разкло­нени или мрежовидно! сливащи се виолетови до кафеникави гънки (жилки).

Спорите елипсоидни, с дребно брадавичеста повърхност, 10—12 х 4—5 мк, безцветни. Споровият прашец охрено жълт. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни гори, често между мъх от средата на лятото до края на есента (VII—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана. Месото на най-старите екземпляри горчи.

Пачи крак ( Ядлива гъба )

1

Описание. «Шапката 5—10 см в диаметър, при най-младите екземпляри изпъкнала, по-късно плоска до вдлъбната, фуниевидна, често разкъсана на не­правилни дялове, бледожълта до жълто оранжева. Повърхността гола, гладка или неправилно нагъната. Ръбът дебел, подвит навътре, неправилно вълнообразен, често дълбоко на­сечен.

Месото дебело, плътно, малко жилаво, белезникаво до жълто. Спорообразуващият слой разположен върху дебели, низбягващи по пън­ чето, вилужно разклонени или сливащи се, нарядко разположени, жълти до жълто оранжеви гънки,.(жилки) от долната страна на шапката. Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 7— 11 х 4—6 мк. Споровият пра­шец охреножълт. Пън чето 3—7 х 1—2 см, плътно, в горната част слято с шапката, изтъня­ващо към основата, цилиндрично или с неправилна форма, понякога ексцентрично разположено спрямо шапката, жълто до жълто оранжево. Местообитание и сезонност. Расте върху почва най-често сред мъх, в широколистни, иглолистни и смесени гори от началото на лято­то до края на есента (VI—XI). Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с много приятен вкус и плодов аромат (на кайсия). Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана.

Сивожълт пачи крак ( Ядлива гъба )

13

Описание. Шапката 2—6 см в диаметър, фуниевидна, дълбоко вдлъбна­та, често разкъсана на неправилни дялове, жълто кафява, сиво кафява до сиво-жълта. Повърхността фино кадифено влакнеста до почти гола, неправилно на­гъната. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен или извит навън, неправилно вълнообразен, често дълбоко насечен. Месото много тънко, плътно, жилаво, бледокафяво. Спорообразуващият слой по долната страна на шапката върху низбягва­щи по пън чето дебели, нарядко разположени, вилужно разклонени или слива­щи се сиво жълти до сиви със синкав оттенък гънки (жилки). Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 7—9 х 5—6 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 3—6 х 0,4 —1,0 см, кухо, неправилно цилиндрично, често странично сплеснато, охреножълто до бледо жълто оранжево. Местообитание и сезонност. Расте върху почва, най-често сред мъх, в широколистни, иглолистни и смесени гори през лятото и есента (VII—X). В “ у с о в и качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние и сушена.

Саждива гъба, Землиста гъба ( Ядлива гъба )

12Описани е. Шапката 4—7 см в диаметър, първоначално звънчевидна, по-късно разперена до почти плоска, с изпъкнало връхче в центъра, землисто сива до стоманено сива. Повърхността суха, гола, гладка, със сивочерни влакнести люспи. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, често вълнови-ден, при старите екземпляри дълбоко насечен, тънък. Месото тънко, меко, крехко, сиво бяло. Пластинките нагъсто разположени, дебели, широки до 10 мм, крехки, сла­бо сраснали с пън чето, белезникави до сиви. Спорите широко елипсоидни, гладки, безцветни, 5—8 х 3—5 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 4—8 х 1—1,5 см, първоначално плътно, по-късно с кухини, цилин­дрично, при младите екземпляри бяло, по-късно сиво бяло, в горната част с брашнест налеп. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни гори през есента до началото на зимата (IX—XII). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Хамелеонова гъба ( Ядлива гъба )

3

Описание. Шапката 2—5 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно разперена до плоска, слабо вдлъбната в средата, розово кафява, ръж­дивокафява, месно червена,   понякога с виолетов оттенък. Повърхността на младите екземпляри почти гола, гладка, по-късно брашнеста, дребно люспеста. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, вълнообразен, често насечен. Месото тънко, меко, жилаво, воднисто, едноцветно с шапката.

Пластинките нарядко разположени, много дебели, слабо низбягващи по пънчето, едноцветни с шапката, при узряване на спорите покрити с белезникав брашнест налеп. Спорите почти кръгли, с шипчета по повърхността, безцветни, 7—10 мк в диаметър. Споровият прашец бял. Пън чето 5—10 х 0,5—1 см, плътно, жилаво, цилиндрично, едноцветно с шапката, влакнесто, в основата с бял памуковиден мицел. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори, храсталаци, ливади, горски поляни, паси­ща от средата на лятото до късна есен (VII—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние.