Всичко за Гъбите

Описание. Шапката 5—20 см в диаметър, първоначално изпъкнала, по-късно плоска, понякога вдлъбната в центъра, сиво кафява до жълто кафява. Повърхността суха, матова, покрита с многобройни, едри, тъмнокафяви, приповдигнати люспи, наредени керемидообразно в концентрични кръгове. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, неправилно вълнообразен, целокраен или понякога насечен. Месото дебело, твърдо, слабо жилаво, белезникаво до сиво кафяво. Шипчегата на спорообразуващия слой нагъсто разположени, дълги 5—10 мм. тънки, крехки, низбягващи по пън чето, първоначално белезникави, по-късно сиви до сиво кафяви. Спорите почти кръгли, фино брадавичести, кафяви, 5—7 х 5—6 мк. Споровият прашец кафяв. Пън чето 3-8 х 1 — 3 см, плътно, твърдо, цилиндрично, гладко, сиво бяло до кафеникаво. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни гори от края на лятото до края на есента (VIII—XI). Вкусови   качества. Добра ядлива  гъба   с приятен  вкус  и гъбен

аромат. Употреба. В свежо състояниие или консервирана само в млада въз­раст (месото на старите екземпляри е жилаво и горчи).

Описание. Плодните тела единични, понякога съединяващи се в осно­вата си по 2—3. Шапката 5—12 см широка, изпъкнала, понякога вдлъбната в центъра, с неправилна форма, бяла, сиво жълта, понякога с яркожълти петна.

Повърхността гола, вълнообразно нагъната, при изсъхване дълбоко неправилно напукана, суха. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, неправилно вълнообразен, понякога дълбоко насечен. Месото дебело, твърдо, крехко, бяло до жълтеникаво. Тръбичките много къси (1—2 мм), сраснали  помежду си и с месото, низбягващи по пън чето, първоначално бели, по-късно жълтеникави, с фини, закръглени бели пори. Спорите яйцевидни, до почти сферични, гладки, безцветни, 3,5—4,5 х 3—3,5 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 3—5 х 1—3 см, плътно, понякога ексцентрично, дори странично разположено спрямо шапката, цилиндрично или стесняващо се към основата, гладко, бяло. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни гори в планинските райони от средата на лятото до края на есента(VII—XI), най-често на групи. Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с гъбен аромат и вкус на орехи. Месото на старите екземпляри е грубо и слабо горчи. Употреба. В свежо състояние или консервирана само в млада възраст.

Описание. Плодното тяло 10—30 см широко, туфесто, съставено от ня­колко екземпляра с плътно прилепнали или сраснали шапки и сраснали пън чета. Шапката с неправилна форма, първоначално жълтеникава, по-късно жъл­то червеникава до бледо червено кафява. Повърхността суха, гола, при възрастните екземпляри често неправилно напукана. Ръбът слабо подвит навътре, неправилно вълнообразен, понякога дефор­миран, целокраен или насечен.

Месото дебело, твърдо, крехко, бяло. Тръбичките много къси (1—2 мм), низбяващи по пън чето, сраснали помежду си и с месото на шапката, с малки, кръгли пори, белезникави до бледо­розови. Спорите елипсоидни до яйцевидни, гладки, безцветни, 5—6 х 3—4 мк. Спо­ровият прашец белезникав. Пън чето късо, плътно, дебело, белезникаво, с неправилна форма. Местообитание и сезонност. Расте върху почва, сред мъх в иг­лолистни гори в планинските райони от средата на лятото до късна есен (VII—XI), на туфи и самодивски кръгове. Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние или консервирана, само в млада възраст (старите екземпляри имат грубо и горчиво месо).

Описание. Плодното тяло 10—40(50) см широко, с неправилна форма, съставено от няколко сраснали в основата си екземпляри, с плътно прилепна­ли, разположени една над друга шапки. Шапката с неправилна форма, странично приседнала върху субстрата (без пън че), жълто червеникава, оранжево жълта, сярно жълта, по-късно избледнява­ща до блецо жълта. Повърхността неправилно вълнообразно нагъната, суха, покрита с браш­нест налеп. Ръбът дебел, неправилно вълнообразен, понякога плитко насечен. Месото дебело, при младите екземпляри меко, сочно, по-късно твърдо, ко­жесто, накрая дървенисто, жълтеникаво. Тръбичките дълги до 5 мм, сраснали помежду си и с месото (неотделящи се от него), с фини, първоначално закръглени, по-късно ъгловати жълти пори със зъбчати краища. Спорите яйцевидни, елипсоидни, безцветни 5—7 х 4—5 мк. Споровият пра­шец бледожълт.

Местообитание и сезонност. Расте върху стъблата на живи или мъртви широколистни дървета в гори и овощни градини от средата на пролетта до късна есен (V—XI). Икономически важна паразитна гъба, предизвикваща т. нар. жълто гние­не на дървесината. Вкусови качества. Посредствена ядлива гъба със слабо кисел вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние, само младите екземпляри.

Описание.: Шапката 10—30(50) см в диаметър, бъбрековидна или по­лукръгла до почти кръгла, плоска или слабо вдлъбната, бледожълта или охре­но жълта.Повърхността гладка, суха, с концентрично разположени неправилни, ъг­ловати, тъмнокафяви люспи.Ръбът тънък, първоначално слабо подвит навътре, по-късно изправен, целокрен, равен или слабо вълнообразен.Месото дебело, при младите екземпляри сочно, меко, по-късно твърдо, жи­лаво до дървенисто, белезникаво.Тръбичките дълги до 10 мм, сраснали помежду си и с месото на шап­ката, низбягващи по пън чето, бледожълти, с фини, по-късно широки до 1—2 мм, многоъгълни, бледожълти пори със зъбчати краища.

Спорите продълговато елипсоидни, гладки, безцветни 12—15 х 4—6 мк.Спо­ровият прашец бял. Пън чето 4—8 х 1,5—3 см, плътно, твърдо, ексцентрично или странично разположено спрямо шапката, първоначално изцяло бледожълто, по-късно в основата кафяво до почти черно. Местообитание и сезонност. Расте върху жива или мъртва ши­роколистна дървесина в гори, сечища, овощни градини от началото на про­летта до късна есен (IV—XI), поединично или на туфи. Икономически важна паразитна гъба, предизвикваща дървесинно гниене.

Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен слабо кисел вкус и гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние или консервирана, само в млада възраст.

Описание. Шапката 10—25 см в диаметър, 2—6 см дебела, плоска, че­сто с форма на език, странично приседнала върху субстрата или стесняваща се и преминаваща в късо, плътно, дебело, странично разположено пън че, първо­начално оранжева, по-късно светлочервена, кървавочервена до червено кафява. Пън чето със същия цвят или по-тъмно.Повърхността с фини брадавички, слизеста, гладка или слабо нагъната.Месото дебело, меко, воднисто, червено, напоено с кървавочервен сок, про­низано от белезникави, мрежовидно разклонени жилки.Тръбичките нагъсто разположени, свободни помежду си, сраснали с месото, крехки, месести, първоначално затворени, по-късно с фини, закръглени пори, бледо жълтеникави, по-късно червени, отделящи капчици червен сок.Спорите яйцевидни, с мастни капчици, гладки, бледорозови до бледо кафяви, 4—5, 5 х 3—4 мк. Споровият прашец ръждивокафяв.Местообитание и сезонност. Расте върху пънове от широко­листни (рядко иглолистни) дървета от края на лятото до края на есента (VIII-X1).Вкусови качества. Добра ядлива гъба със слабо кисел вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние, в млада възраст (месото на старите екземпляри е твърдо и сухо).

Описание. Плодното тяло 7— 15 см високо, 6—20 см в диаметър, силно храстовидно (кораловидно) разклонено, наподобяващо глава на цветно зеле. Пън чето 3,5—5 х 3—6 см, късо, дебело, почти грудковидно, плътно, месес­то, бяло. Разклоненията многобройни, много къси, нагъсто разположени, цилин­дрични, дебели, белезникави до бледорозови, с назъбени, розовочервени до ви­неночервени връхчета. Месото дебело, крехко, сочно, бяло, при нараняване не променя цвета си. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на раз­клоненията. Спорите продълговато елипсоидни до вретеновидни, с надлъжно щрихо-вана повърхност, бледожълтеникави, 7—11,5 хЗ,5—4,5 мк. Споровият прашец жълтеникав. Местообитание и сезонност. Расте върху почва, най-често в широколистни гори (особено под бук), понякога в смесени или иглолистни го­ри от края на лятото до края на есента (VIII—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние.

Описание. «Шапката 5—10 см в диаметър, при най-младите екземпляри изпъкнала, по-късно плоска до вдлъбната, фуниевидна, често разкъсана на не­правилни дялове, бледожълта до жълто оранжева. Повърхността гола, гладка или неправилно нагъната. Ръбът дебел, подвит навътре, неправилно вълнообразен, често дълбоко на­сечен.

Месото дебело, плътно, малко жилаво, белезникаво до жълто. Спорообразуващият слой разположен върху дебели, низбягващи по пън­ чето, вилужно разклонени или сливащи се, нарядко разположени, жълти до жълто оранжеви гънки,.(жилки) от долната страна на шапката. Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 7— 11 х 4—6 мк. Споровият пра­шец охреножълт. Пън чето 3—7 х 1—2 см, плътно, в горната част слято с шапката, изтъня­ващо към основата, цилиндрично или с неправилна форма, понякога ексцентрично разположено спрямо шапката, жълто до жълто оранжево. Местообитание и сезонност. Расте върху почва най-често сред мъх, в широколистни, иглолистни и смесени гори от началото на лято­то до края на есента (VI—XI). Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с много приятен вкус и плодов аромат (на кайсия). Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана.

Описание. Шапката 5—15 см в диаметър, първоначално звънчевидна, по-късно разперена до почти плоска, слабо изпъкнала или вдлъбната в центъ­ра, пурпурно червена, виолетово червена, червено кафява, при по-старите екзем­пляри жълточервена. Повърхността гладка, покрита с пурпурно червени дребни люспи, суха. Ръбът тънък, силно подвит навътре, при най-старите екземпляри изпра­вен, равен, целокраен или насечен. Месото дебело, твърдо, крехко, жълтеникаво.! Пластинките нагъсто разположени, почти свободни от пън чето, с фино мъхнати ръбове, златистожълти. Спорите широко елипсоидни или яйцевидни, гладки, безцветни, 5—9 х4—6 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 5-10 х 1-2 см, първоначално плътно, по-късно с кухини, твърдо, цилиндрично, обратно бухалковидно, жълтеникаво, плътно покрито с пурпур­ночервени люспи, почти едноцветно с шапката. Местообитание и сезонност. Расте най-често върху пънове от иглолистни дървета или около тях върху почва от края на лятото до края на есента (VIII—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание. Шапката 7—12 (15) см в диаметър, първоначално звънчевид­на, по-късно разперена до почти плоска, с изпъкнало връхче, сиво кафява, чес­то с виолетов оттенък, най-тъмна (почти черновиолетова) в центъра. Повърхността гладка, радиално влакнеста, във влажно време лепкава, с лесно отделяща се кожица. Ръбът първоначално силно подвит навътре, по-късно изправен, дълбоко насечен, тънък. Месото дебело, меко, крехко, белезникаво, по-късно жълтеникаво до сиво. Пластинките нагъсто разположени, дебели, широки до 10 мм, почти сво­бодни от пън чето, сиво бели до бледо жълтеникави. Спорите широко елипсоидни, гладки, безцветни, 5—7 х 4—5 мк. Спорови­ят прашец бял. Пън чето 6—10 х 1—2,5 см, плътно, твърдо, цилиндрично, понякога слабо задебелено в основата, бяло със сиво жълти или жълто зеленикави петна и с фи­ни люспи по повърхността. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни гори през есента до началото на зимата (IX—XII). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и миризма на брашно.