Яйцевидна пърхутка ( Ядлива гъба )

8

Описание. Плодното тяло 3—6 см в диаметър, сферично или яйцевид­но, повече или по-малко сплеснато, без стерилна основа. Обвивката (перидият) двуслойна — външният слой (екзоперидият) тънък, кожест, гладък, първоначално бял, фино кадифен, по-късно сиво кафяв, разкъ­сващ се на неправилни, лесно опадващи късчета; вътрешният слой (ендоперидият) тънък, ципест, първоначално бял, при узряването сребрист, червено кафяв, сиво кафяв до почти черен, разкъсващ се на върха на плодното тяло посредством кръгло или с неправилна форма отвърстие (1—4 мм в диа­метър). Спорообразуващата тъкан (месото, глебата) на младите екземпляри плът­на, суха, крехка, бяла,, по-късно водниста, жълтозелена, маслинено кафява, след узряването суха, тъмнокафява, изцяло превръщаща се в тъмнокафява праховидна маса от спори. Спорите сферични, с брадавичеста повърхност и с един цилиндричен придатък — остатък от стеригма, кафяви, 4—7 мк в диаметър. Споровият пра­шец тъмнокафяв. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в ливади, пасища, планински поляни от началото на лятото до края на есента (VI—X). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние, докато месото е съвсем бяло.

Кифла, Симиденка ( Ядлива гъба )

5

Описание. Плодното тяло 10—30 см широко, туфесто, съставено от ня­колко екземпляра с плътно прилепнали или сраснали шапки и сраснали пън чета. Шапката с неправилна форма, първоначално жълтеникава, по-късно жъл­то червеникава до бледо червено кафява. Повърхността суха, гола, при възрастните екземпляри често неправилно напукана. Ръбът слабо подвит навътре, неправилно вълнообразен, понякога дефор­миран, целокраен или насечен.

Месото дебело, твърдо, крехко, бяло. Тръбичките много къси (1—2 мм), низбяващи по пън чето, сраснали помежду си и с месото на шапката, с малки, кръгли пори, белезникави до бледо­розови. Спорите елипсоидни до яйцевидни, гладки, безцветни, 5—6 х 3—4 мк. Спо­ровият прашец белезникав. Пън чето късо, плътно, дебело, белезникаво, с неправилна форма. Местообитание и сезонност. Расте върху почва, сред мъх в иг­лолистни гори в планинските райони от средата на лятото до късна есен (VII—XI), на туфи и самодивски кръгове. Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние или консервирана, само в млада възраст (старите екземпляри имат грубо и горчиво месо).

Сярна гъба ( Ядлива гъба )

4

Описание. Плодното тяло 10—40(50) см широко, с неправилна форма, съставено от няколко сраснали в основата си екземпляри, с плътно прилепна­ли, разположени една над друга шапки. Шапката с неправилна форма, странично приседнала върху субстрата (без пън че), жълто червеникава, оранжево жълта, сярно жълта, по-късно избледнява­ща до блецо жълта. Повърхността неправилно вълнообразно нагъната, суха, покрита с браш­нест налеп. Ръбът дебел, неправилно вълнообразен, понякога плитко насечен. Месото дебело, при младите екземпляри меко, сочно, по-късно твърдо, ко­жесто, накрая дървенисто, жълтеникаво. Тръбичките дълги до 5 мм, сраснали помежду си и с месото (неотделящи се от него), с фини, първоначално закръглени, по-късно ъгловати жълти пори със зъбчати краища. Спорите яйцевидни, елипсоидни, безцветни 5—7 х 4—5 мк. Споровият пра­шец бледожълт.

Местообитание и сезонност. Расте върху стъблата на живи или мъртви широколистни дървета в гори и овощни градини от средата на пролетта до късна есен (V—XI). Икономически важна паразитна гъба, предизвикваща т. нар. жълто гние­не на дървесината. Вкусови качества. Посредствена ядлива гъба със слабо кисел вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние, само младите екземпляри.

Пъстърва ( Ядлива гъба )

3

Описание.: Шапката 10—30(50) см в диаметър, бъбрековидна или по­лукръгла до почти кръгла, плоска или слабо вдлъбната, бледожълта или охре­но жълта.Повърхността гладка, суха, с концентрично разположени неправилни, ъг­ловати, тъмнокафяви люспи.Ръбът тънък, първоначално слабо подвит навътре, по-късно изправен, целокрен, равен или слабо вълнообразен.Месото дебело, при младите екземпляри сочно, меко, по-късно твърдо, жи­лаво до дървенисто, белезникаво.Тръбичките дълги до 10 мм, сраснали помежду си и с месото на шап­ката, низбягващи по пън чето, бледожълти, с фини, по-късно широки до 1—2 мм, многоъгълни, бледожълти пори със зъбчати краища.

Спорите продълговато елипсоидни, гладки, безцветни 12—15 х 4—6 мк.Спо­ровият прашец бял. Пън чето 4—8 х 1,5—3 см, плътно, твърдо, ексцентрично или странично разположено спрямо шапката, първоначално изцяло бледожълто, по-късно в основата кафяво до почти черно. Местообитание и сезонност. Расте върху жива или мъртва ши­роколистна дървесина в гори, сечища, овощни градини от началото на про­летта до късна есен (IV—XI), поединично или на туфи. Икономически важна паразитна гъба, предизвикваща дървесинно гниене.

Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен слабо кисел вкус и гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние или консервирана, само в млада възраст.

Виолетова тръбенка ( Ядлива гъба )

3

On и с а н и е. Плодното тяло без диференцирани шапка и пън че, до 12 см високо, 4-8 см в диаметър, фуниевидно, с плоска или вдлъбната горна по­върхност. Повърхността суха, фино кадифена, гладка или неправилно нагъната, при младите екземпляри виолетова, по-късно месно червена до жълто кафява. Ръбът изправен, дебел, неправилно вълнообразен и дълбоко насечен на неправилни дялове. Месото кожесто, бяло, по-късно потъмнява. Спорообразуващият слой разположен на външната повърхност на плодно­то тяло върху дебели, извити, низбягващи почти до основата, вилужно разкло­нени или мрежовидно! сливащи се виолетови до кафеникави гънки (жилки).

Спорите елипсоидни, с дребно брадавичеста повърхност, 10—12 х 4—5 мк, безцветни. Споровият прашец охрено жълт. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни гори, често между мъх от средата на лятото до края на есента (VII—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана. Месото на най-старите екземпляри горчи.

Тръбенка ( Ядлива гъба )

2

Описание. Плодното тяло без диференцирана шапка и пън че, 5—12 см високо и 3—8 см в диаметър, фуние видно, с кухина„достигаща до основата, често разкъсано на дялове с парцалест вид. Външната повърхност гладка, набръчкана или надлъжно набраздена, су­ха, сиво синкава до сиво белезникава. Вътрешната повърхност сиво кафява до саждиво черна, фино люспеста или влакнеста. Ръбът тънък, при най-младите екземпляри равен, цело краен, по-късно под­вит надолу, неправилно вълнообразен, дълбоко насечен.Месото много тънко, жилаво, сиво черно. Спорообразуващият слой разположен върху външната (долната) повър­хност на плодното тяло. Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 10—13 х 6—8 мк. Споровият пра­шец бял. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори от средата на лятото до края на есента (VII-XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и силен гъ­бен аромат. Употреба. В свежо състояние или сушена (за подправка).

Саждива гъба, Землиста гъба ( Ядлива гъба )

12Описани е. Шапката 4—7 см в диаметър, първоначално звънчевидна, по-късно разперена до почти плоска, с изпъкнало връхче в центъра, землисто сива до стоманено сива. Повърхността суха, гола, гладка, със сивочерни влакнести люспи. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, често вълнови-ден, при старите екземпляри дълбоко насечен, тънък. Месото тънко, меко, крехко, сиво бяло. Пластинките нагъсто разположени, дебели, широки до 10 мм, крехки, сла­бо сраснали с пън чето, белезникави до сиви. Спорите широко елипсоидни, гладки, безцветни, 5—8 х 3—5 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 4—8 х 1—1,5 см, първоначално плътно, по-късно с кухини, цилин­дрично, при младите екземпляри бяло, по-късно сиво бяло, в горната част с брашнест налеп. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни гори през есента до началото на зимата (IX—XII). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Пурпурна гъба ( Ядлива гъба )

11

Описание. Шапката 5—15 см в диаметър, първоначално звънчевидна, по-късно разперена до почти плоска, слабо изпъкнала или вдлъбната в центъ­ра, пурпурно червена, виолетово червена, червено кафява, при по-старите екзем­пляри жълточервена. Повърхността гладка, покрита с пурпурно червени дребни люспи, суха. Ръбът тънък, силно подвит навътре, при най-старите екземпляри изпра­вен, равен, целокраен или насечен. Месото дебело, твърдо, крехко, жълтеникаво.! Пластинките нагъсто разположени, почти свободни от пън чето, с фино мъхнати ръбове, златистожълти. Спорите широко елипсоидни или яйцевидни, гладки, безцветни, 5—9 х4—6 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 5-10 х 1-2 см, първоначално плътно, по-късно с кухини, твърдо, цилиндрично, обратно бухалковидно, жълтеникаво, плътно покрито с пурпур­ночервени люспи, почти едноцветно с шапката. Местообитание и сезонност. Расте най-често върху пънове от иглолистни дървета или около тях върху почва от края на лятото до края на есента (VIII—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Пънчушка, Припънка, Фосфорна гъба ( Ядлива гъба )

6

Описание. Шапката 4—10 см в диаметър, при младите екземпляри по­лусферична, по-късно разперена до почти плоска, с добре изразено връхче в средата, охрена, медночервена, ръждивокафява, в центъра тъмнокафява, а към периферията избледняваща. Повърхността суха, с дребни кафяви люспи, при някои от най-старите ек­земпляри почти гола. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством бя­ло до бледолилаво ципесто частично покривало, по-късно изправен, целокраен, равен или слабо вълновиден, често насечен, с добре изразени радиални ребра и с парцалести остатъци от частичното покривало при по-младите екземпляри. Месото тънко, кожесто, бяло до жълтеникаво. Пластинките низбягващи по пън чето, нарядко разположени, 5—12 мм ши­роки, белезникави, кремави, по-късно бледо кафяви с червеникав оттенък. Спорите яйцевидни до елипсоидни, безцветни, 7-10 х 5—7 мк. Споровият прашец бял. Пън чето първоначално плътно, по-късно кухо, жилаво, цилиндрично, в долния край задеблено, с люспеста или влакнеста повърхност и с ципест бял пръстен — остатък от частичното покривало, в горната част белезникаво, а под пръстена жълто до саждиво кафяво. Местообитание и сезонност. Върху жива или мъртва дърве сина (корени, стъбла, клони) на иглолистни и широколистни дървета, често на туфи, рядко поединично, от средата на лятото до късна есен (VII—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен слабокисел и леко тръпчив вкус и слаб гъбен аромат. Месото на старите екземпляри горчи. Употреба. В свежо състояние, сушена или консервирана.

Обикновена млечница, Червена млечница, Истинска млечница, Рижика ( Ядлива гъба )

6

Описание. Шапката 6—12 см в диаметър, първоначално плоско из­пъкнала, по-късно разперена, вдлъбната в средата, широко фуние видна, оранжево червена де керемиденочервена с по-тъмни, често зеленикави концентрично разположени пръстеновидни ивици.Повърхността гладка, гола. във влажно време слабо лепкава.Ръбът тънък, първоначално подвит навътре, по-късно изправен, целокраен, при възрастните екземпляри слабо вълновиден.Месото дебело, твърдо, крехко, белезникаво до оранжево, при нараняване позеленява и отделя обилно оранжево червен сок. Пластинките нагъсто разположени, тънки, твърди, крехки, слабо низбяг­ващи по пън чето, оранжеви, при нараняване позеленяват.Спорите почти кръгли, с мрежесто брадавичеста повърхност, безцветни. 7—10 х 6—7 мк. Споровият прашец бледожълт.Пън чето първоначално плътно, по-късно с кухини, твърдо, крехко, 2—8 х 1—2,5 см. цилиндрично, често стеснено в основата, едноцветно с шапката, при нараняване позеленява. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни и смесени гори от началото на лятото до късна есен (VI—XI). Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и пло­дов аромат. Употреба. В свежо състояние и консервирана.