Бухалка ( Ядлива гъба )

4

Описание. Плодното тяло до 15 см високо, до 5 см в диаметър в гор­ната част и съответно до 1 см в основата, изправено, с бухалковидна или вре­теновидна форма, плътно, жълто до жълто кафяво, понякога с виолетов оттенък.

Повърхността гола, надлъжно набраздена, суха. Месото меко, сухо, жилаво, бяло. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на плодното тяло. Спорите удължеь елипсоидни, първоначално безцветни, по-късно бледо­жълти, гладки, 10—15 < 6   10 мк. Споровият прашец бледожълт. Местообитание и сезонност. Расте върху почва от края на ля­тото до края на есента (VIII—XI), в широколистни, предимно букови гори. Вкусови качества. Посредствена ядлива гъба. Младите екземпля­ри с приятен вкус и почти без аромат, възрастните — с жилаво и горчиво месо. Употреба. В свежо състояние, само младите екземпляри.

Майска гъба, Пролетна миризливка ( Ядлива гъба )

8

Описание. Шапката 5—15 см в диаметър, първоначално полусферична или звънчевидна, по-късно разперена до почти плоска, често изпъкнала, по-ряд­ко вдлъбната в центъра, бJeдeлникaвaJJбJleдшMIЗ0 охрена. Повърхността суха, фино кадифена, гладка или вълнообразно нагъната. Ръбът първоначално силно подвит навътре, по-късно изправен, неправил­но вълнообразен, целокраеки. Месото дебело, меко, крехко, бяло. Пластинките нагъсто разположени, сраснали с пън чето, тънки, тесни (2—3 мм), бели, по-късно кремави. Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 5—7 х 3—4 мк. Споровият пра­шец бял. ПънчетоЗ-8 х 1,5—2 см, плътно,твърдо, цилиндрично,понякога слабо задебелено в основата (обратно бухалко видно), белезникаво или охрено, слабо над­лъжно набраздено. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в покрайнини те на широколистни, иглолистни и смесени гори, в пасища, ливади, горски по ляни и др. от ранна пролет до началото на лятото (IV—У1),често на самодивски кръгове.

Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и ми­ризма на брашно. Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Ливадна виолетка ( Ядлива гъба )

5

Описание. Шапката 6—15 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно разперена до почти плоска, светлосива, жълто охрена до светло­кафява. Повърхността гола, гладка, лъскава. Ръбът дебел, първоначално равен, подвит навътре, по-късно изправен, въл­нообразен, целокраен. Месото дебело, твърдо, крехко, белезникаво.

Пластинките нагъсто разположени, тънки, широки 7—10 мм, свободни от пън чето, лесно отделящи се от месото, охрени до бледо кафяви. Спорите елипсоидни, с дребно брадавичеста повърхност безцветни, 6—8 х 4—5 мк. Споровият прашец бледорозов. Пън чето 3—7 х 5—3 см,, първоначално плътно, по-късно с кухини, твърдо, цилиндрично, задебелено в основата, надлъжно набраздено, белезникаво до виолетово с бял памуковиден мицел в основата. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в ливади, па­сища, горски поляни, в окрайнините на горите от началото на лятото до нача­лото на зимата (VI—XII), в самодивски кръгове. Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Оранжева маматарка ( Ядлива гъба )

20

Описание. Шапката 5—15 см в диаметър, при най-младите екзем­пляри почти сферична, по-късно разперена до плоско изпъкнала, жълто оран­жева до оранжево червена. Повърхността гладка, гола или фино кадифена, суха.

Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, равен, плитко на­сечен, понякога парцалесто накъсан.

Месото дебело, меко, бяло, при нараняване се оцветява в розово, виолето­во до сиво черно. Тръбичките свободни от пън чето, дълги 20—35 мм, лесно отделящи се от месото,бели до сиви, с малки кръгли пори със същия цвят. Спорообразува­щата повърхност пръстеновидно вдлъбната около пън чето. Спорите продълговато елипсоидни до вретеновидни, гладки, бледожълти, 13—17 х 4—5 мк. Споровият прашец маслинено кафяв. Пън чето 6—15 х 1,5—3 см, плътно, твърдо, цилиндрично или слабо разширено към основата (обратно бухалковидно), белезникаво, при наранява­не се оцветява бледовиолетово до сиво черно, по цялата дължина покрито с ка­фяви до черни люспи.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни гори, най-често под бреза, трепетлика, топола от началото на лятото до края на есента (VI—XI).

Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и гъ­бен аромат.

Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана.

Синкава маматарка, Синянка, Синейка ( Ядлива гъба )

18

Описание. Шапката 5—15 см в диаметър, при младите екземпляри полусферична, по-късно разперена до плоско изпъкнала, бледожълта, сиво жълто зеленикава до жълто кафява. Повърхността гладка, фино кадифена, суха. Ръбът изправен, вълнообразен, целокраен. Месото дебело, твърдо, бяло, при нараняване бързо посинява. Тръбичките дълги до 10 мм, свободни от пън чето, бели, по-късно бле­дожълти, с малки, кръгли, бели до бледо жълтеникави пори. Спорообразуваща та повърхност при нараняване посинява.

Спорите яйцевидни до широко елипсоидни, гладки, безцветни, 9—15 х 5—6 мк. Споровият прашец бледожълт. Пън чето 4- 10 х 2—4 см, твърдо, с кухини (кавернозно), обратно бухалковидно, по-рядко цилиндрично, с белезникав пояс в гората част и едно­цветно с шапката в долната, при нараняване посинява. Местообитание и сезонност. Расте върху песъчливи почви в широколистни, иглолистни и смесени гори през цялото лято до късна есен (VI-XI).

Вкусови  качества. Добра ядлива  гьба с   приятен   вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние или консервирана.

Обикновена маматарка, Манатарка, Самунка, Меча гъба ( Ядлива гъба )

14

Описание. Шапката 6-25 (40) см в диаметър, при младите екземпля­ри полусферична, по-късно разперена до плоска, силно варираща по цвят – от белезникава до тъмносиво кафява. Повърхността гола или фино кадифена, гладка или понякога набръчка­на, суха. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, вълнообразен, целокраен. Месото дебело, твърдо (по-късно омеква), бяло, непосредствено под кожицата с нейното оцветяване, при нараняване не променя цвета си. Тръбичките до 30 мм дълги, свободни от пън чето, лесно отделящи се от месото, белезникави, бледожълти до жълтозелени, с малки кръгли пори (до 0,5 мм в диаметър) със същия цвят. Спорите продълговато елипсоидни, гладки, кафяво зеленикави ДЗ— 18×4— 6 мк. Споровият прашец тъмно маслинено зелен. Пън чето 7—20 (25) х 2—10 (15) см, плътно, първоначално сферично или яйцевидно, по-късно обратно бухалко видно , задебелено в основата, понякога почти цилиндрично, охрено до светлокафяво, с бяла релефна мрежа по повър­хността.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори от началото на лятото до края на есента (VI-XI).

Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с много приятен вкус и подчертан гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана. Сходен   отровен   вид: Дяволска гъба (Boletus satanas).

Бронзова маматарка, Бронзовк ( Ядлива гъба )

13

Описание. Шапката 5—20 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно разперена и по-плоска, бронзова, шоколадено кафява до почти черна. Повърхността фино кадифяна, гладка, суха, матова. Ръбът равен, целокраен, изправен. Месото дебело, твърдо (по-късно омеква), бяло, при нараняване става жълтеникаво. Тръбичките 10—15 мм дълги, почти свободни от пън чето, лесно отделящи се от месото, бели, жълтеникави до жълтозелени, с малки кръгли пори (0,2—0,3 мм в диаметър) със същия цвят.

Спорите елипсоидни, гладки, жълтеникави, \2- 15 х 4-6 мк. Споровият прашец кафяво зеленикав.

Пън чето 10 х2—4(8)см, дебело, плътно, първоначално сферично или яйце­видно, по-късно обратнобухалковидно, задебелено в основата, понякога почти цилиндрично, жълто кафяво или сиво кафяво, с по-тъмна кафява фина мрежа по повърхността. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори от началото на лятото до края на есента (VI-XI).

Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с много приятен вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние, сушена или консервирана.

Червеникава сърнела ( Ядлива гъба )

3

Описание. Шапката до 15 см в диаметър, първоначално почти сферич­на, по-късно разперена, белезникава, до сиво кафеникава, по-тъмна в средата. Повърхността суха, матова, първоначално гладка, по-късно с едри, ъгло­вати, приповдигащи се люспи, често наредени в концентрични кръгове. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством ко­жесто частично покривало, по-късно изправен, често вълнообразен, с парцалести остатъци от покривалото. Месото меко, сочно, бяло, при нараняване слабо почервенява. Пластинките свободни от пън чето, нагъсто разположени, дебели, широки 10—15 мм, крехки, бели, по-късно червеникави. Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 9-12 х 6-7 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 10—15 х 2—3,5 см, кухо, много жилаво, цилиндрично, луковично задебелено в основата, голо, гладко, бяло до бледо кафеникаво, без зигзаговид­ни хоризонтални ивици, с широк, двуслоен, кожест, бял, подвижен пръстен (остатък от частичното покривало).

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни, широколистни и смесени гори, ливади, пасища, градини, паркове от средата на лятото до края на есента (VII—XI).

Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с много приятен вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние.

Сивочерна бучка, Яместа бучка, Грапава бучка ( Ядлива гъба )

6

Описание. Шапката 2—5 см висока и широка, седло видна, състояща се от 2—3 несъразмерни, неправилно нагънати дялове, увиснали, свободни, обик­новено несраснали с пън чето, отвън сива до сиво черна, отвътре сиво бяла. Повърхността фино кадифена, нагъната. Ръбът дебел, свободен от пън чето, неправилно вълнообразен, често насечен. Месото много тънко, крехко, восъко подобно, сиво бяло. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на шапката.Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, с една централна мастна капка, 15—20×10—13 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 2—5 х 1—2 см, кухо, с многобройни камери, цилиндрично, към ос­новата задебелено, сиво бяло до сиво черно, с неправилни, дълбоки, надлъжни бразди или гънки по повърхността. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни и смесени гори през лятото до началото на есента (VI—IX).Вкусови  качества. Ядлива гъба с посредствен вкус и аромат. Употреба: В свежо състояние или сушена.

Белезникава бучка, Къдрава бучка (Ядлива гъба)

5

Описание. Шапката 1,5—4,0 см широка и висока, седло видна, състояща се от 2-4 несъразмерни, неправилно нагънати дялове, увиснали, свободни или частично сраснали с пън чето, отвън белезникава до светложълта, отвътре бле­дожълта до бледо кафеникава. Повърхността фино кадифена, нагъната.

Ръбът свободен от пън чето или на места сраснал с него, неправилно въ­лнообразен, често насечен.

Месото много тънко, крехко, восъково  подобно, белезникаво. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на шапката. Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, с една голяма централна мастна капка, 15—20×10—14 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 2-1 х 1,5—2,5 см. кухо, с многобройни камери, цилиндрично, често към основата задебелено, белезникаво, с неправилни, дълбоки, надлъжни браз­ди или гънки по повърхността.Местообитание и сезонност. Расте върху почва преимущест­вено в широколистни, рядко в иглолистни гори, най-често в края на лятото и цялата есен (VIII—XI), а единични екземпляри се срещат и през пролетта.

Вкусови  качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и аромат.

Употреба. В свежо състояние или сушена.