Всичко за Гъбите

Описание. Шапката 5—20 см в диаметър, първоначално изпъкнала, по-късно плоска, понякога вдлъбната в центъра, сиво кафява до жълто кафява. Повърхността суха, матова, покрита с многобройни, едри, тъмнокафяви, приповдигнати люспи, наредени керемидообразно в концентрични кръгове. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, неправилно вълнообразен, целокраен или понякога насечен. Месото дебело, твърдо, слабо жилаво, белезникаво до сиво кафяво. Шипчегата на спорообразуващия слой нагъсто разположени, дълги 5—10 мм. тънки, крехки, низбягващи по пън чето, първоначално белезникави, по-късно сиви до сиво кафяви. Спорите почти кръгли, фино брадавичести, кафяви, 5—7 х 5—6 мк. Споровият прашец кафяв. Пън чето 3-8 х 1 — 3 см, плътно, твърдо, цилиндрично, гладко, сиво бяло до кафеникаво. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни гори от края на лятото до края на есента (VIII—XI). Вкусови   качества. Добра ядлива  гъба   с приятен  вкус  и гъбен

аромат. Употреба. В свежо състояниие или консервирана само в млада въз­раст (месото на старите екземпляри е жилаво и горчи).

Описание. Плодното тяло до 15 см високо, до 5 см в диаметър в гор­ната част и съответно до 1 см в основата, изправено, с бухалковидна или вре­теновидна форма, плътно, жълто до жълто кафяво, понякога с виолетов оттенък.

Повърхността гола, надлъжно набраздена, суха. Месото меко, сухо, жилаво, бяло. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на плодното тяло. Спорите удължеь елипсоидни, първоначално безцветни, по-късно бледо­жълти, гладки, 10—15 < 6   10 мк. Споровият прашец бледожълт. Местообитание и сезонност. Расте върху почва от края на ля­тото до края на есента (VIII—XI), в широколистни, предимно букови гори. Вкусови качества. Посредствена ядлива гъба. Младите екземпля­ри с приятен вкус и почти без аромат, възрастните — с жилаво и горчиво месо. Употреба. В свежо състояние, само младите екземпляри.

Описание. «Шапката 5—10 см в диаметър, при най-младите екземпляри изпъкнала, по-късно плоска до вдлъбната, фуниевидна, често разкъсана на не­правилни дялове, бледожълта до жълто оранжева. Повърхността гола, гладка или неправилно нагъната. Ръбът дебел, подвит навътре, неправилно вълнообразен, често дълбоко на­сечен.

Месото дебело, плътно, малко жилаво, белезникаво до жълто. Спорообразуващият слой разположен върху дебели, низбягващи по пън­ чето, вилужно разклонени или сливащи се, нарядко разположени, жълти до жълто оранжеви гънки,.(жилки) от долната страна на шапката. Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 7— 11 х 4—6 мк. Споровият пра­шец охреножълт. Пън чето 3—7 х 1—2 см, плътно, в горната част слято с шапката, изтъня­ващо към основата, цилиндрично или с неправилна форма, понякога ексцентрично разположено спрямо шапката, жълто до жълто оранжево. Местообитание и сезонност. Расте върху почва най-често сред мъх, в широколистни, иглолистни и смесени гори от началото на лято­то до края на есента (VI—XI). Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с много приятен вкус и плодов аромат (на кайсия). Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана.

Описание. Шапката 2—6 см в диаметър, фуниевидна, дълбоко вдлъбна­та, често разкъсана на неправилни дялове, жълто кафява, сиво кафява до сиво-жълта. Повърхността фино кадифено влакнеста до почти гола, неправилно на­гъната. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен или извит навън, неправилно вълнообразен, често дълбоко насечен. Месото много тънко, плътно, жилаво, бледокафяво. Спорообразуващият слой по долната страна на шапката върху низбягва­щи по пън чето дебели, нарядко разположени, вилужно разклонени или слива­щи се сиво жълти до сиви със синкав оттенък гънки (жилки). Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 7—9 х 5—6 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 3—6 х 0,4 —1,0 см, кухо, неправилно цилиндрично, често странично сплеснато, охреножълто до бледо жълто оранжево. Местообитание и сезонност. Расте върху почва, най-често сред мъх, в широколистни, иглолистни и смесени гори през лятото и есента (VII—X). В “ у с о в и качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние и сушена.

Описание. Шапката 3—6 см в диаметър, първоначално звънчевидна, по-късно разперена до почти плоска, с изпъкнало връхче в средата, светло-ръждивокафява, избледняваща до бледо охрена, понякога с по-тъмна водниста зона в периферията. Повърхността гладка, гола, при изсъхване слабо набръчкана, понякога на­пукана.

Ръбът тънък, първоначално подвит навътре, по-късно изправен, понякога извит нагоре, вълнообразен или назъбен, с добре изразени радиални ребра, чес­то дълбоко насечен. Месото тънко, жилаво, при изсъхване кожесто, бледожълто.

Пластинките нарядко разположени, дебели, широки    5—7 мм, свободни от пън чето, белезникави, по-светли от шапката. Спорите яйцевидни, със заострен край, безцветни, гладки, 7—10 х 5—бмк. Споровият прашец бял.

Пън чето 4—8 х 0,2-0,6, плътно, при най-старите екземпляри кухо, много жилаво, цилиндрично, гладко, фино кадифено, едноцветно с шапката. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в ливади, пасища, горски поляни, край пътища от пролетта до късна есен (V—XI), обикновено на самодивски кръгове. Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и баде­мов аромат. Употреба. В свежо състояние и сушена.

Описание. Шапката 2—5 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно разперена до плоска, слабо вдлъбната в средата, розово кафява, ръж­дивокафява, месно червена,   понякога с виолетов оттенък. Повърхността на младите екземпляри почти гола, гладка, по-късно брашнеста, дребно люспеста. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, вълнообразен, често насечен. Месото тънко, меко, жилаво, воднисто, едноцветно с шапката.

Пластинките нарядко разположени, много дебели, слабо низбягващи по пънчето, едноцветни с шапката, при узряване на спорите покрити с белезникав брашнест налеп. Спорите почти кръгли, с шипчета по повърхността, безцветни, 7—10 мк в диаметър. Споровият прашец бял. Пън чето 5—10 х 0,5—1 см, плътно, жилаво, цилиндрично, едноцветно с шапката, влакнесто, в основата с бял памуковиден мицел. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори, храсталаци, ливади, горски поляни, паси­ща от средата на лятото до късна есен (VII—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние.

Описание. Шапката 2—8 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно разперена до почти плоска, понякога със слабо изпъкнало връхче в центъра, сламено жълта, медно жълта до жълто кафеникава, в средата по-тъмна.

Повърхността гладка, гола, слизеста, лъскава. Ръбът в млада възраст подвит навътре, по-късно изправен, равен или слабо   вълновиден, с ясно изразени радиални ребра, целокраен. Месото тънко, меко, крехко, по-късно жилаво, белезникаво до бледо­жълто. Пластинките нарядко разположени, 2—8 мм широки, слабо сраснали с пънчето, първоначално кремавобели, по-късно жълтеникави. Спорите елипсоидни, безцветни, 7—9 х 3—5 мк.    Споровият прашец кремаво бял. Пън чето 4—8 х 0,5—0,8 см, първоначално плътно, по-късно кухо, цилин­дрично, към основата слабо стеснено, жилаво, в най-горната си част под шап­ката охрено жълто, към основата тъмнокафяво, с кадифено влакнеста повър­хност. Местообитание и сезонност. Върху жива или гниеща дървеси­на на широколистни (много рядко иглолистни) дървета през есента и цялата зима (X—III), най-често на туфи. Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и гъ­бен аромат. Употреба. В свежо състояние.

Описание.   Шапката 5—15 см в диаметър, първоначално изпъкнала, по-късно разперена до плоска или слабо вдлъбната, най често с форма на мидена черупка, странично разположена върху пънчето или странично приседна ла (без пънче), сивоохрена, оловносива до сивокафява.Повърхността суха, гладка, гола. лъскава.
Ръбът дебел, силно подвит навътре, целокраен. рядко насечен, неправилно вълнообразен.Месото дебело, меко, по-късно жилаво, бяло.Пластинките низбягващи по пънчето, нарядко разположени, дебели, широки 4—8 мм, мрежовидно разклонени върху пънчето, бели, сивобели до бледожълти.
Спорите продълговато елипсоидни до цилиндрични, гладки, безцветни, 8—Их 3—4 мк. Споровият прашец кремав, с бледовиолетов оттенък.
Пънчето много късо (или липсва), 1—4 х 1—3 см плътно, твърдо, в осно вата влакнесто, бяло.
Местообитание и сезонност. Върху жива или мъртва дървеси на от различни широколистни (по-рядко иглолистни) дървета от пролетта до зимата (V—XII), на големи туфи, понякога със сраснали в основата   си пън чета.
Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат.
Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание. Шапката 3—12 см в диаметър, при младите екземпляри полусферична, по-късно разперена до почти плоска, жълто розова до червеникаво кафява. Повърхността гладка, гола, слизеста. Ръбът в млада възраст подвит навътре, по-късно изправен, целокраен, вълнообразен. Месото тънко, меко, жилаво, бяло или бледожълто, при нараняване слабо почервенява. Тръбичките дълги до 10 мм, сраснали с пън чето или слабо низбягващи по него, трудно отделящи се от месото, сиво жълтеникави до маслинено кафяви, с широки ъгловати пори със същия цвят.

Спорите продълговато елипсоидни или вретеновидни, гладки, бледожъл­ти, 7—10 х 3—4 мк. Споровият прашец жълто зеленикаво кафяв. Пън чето 2—10 х 1—2 см, плътно, жилаво, цилиндрично, слабо изтъняващо към основата, едноцветно с шапката или малко по-светло. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолист­ни гори през лятото и до края на есента (VII—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аро­мат, но с по ниско качество от обикновената масловка. Употреба. В свежо състояние или консервирана.