Кафява сърненка, Сърнена рогачка ( Ядлива гъба )

7

Описание. Шапката 5—20 см в диаметър, първоначално изпъкнала, по-късно плоска, понякога вдлъбната в центъра, сиво кафява до жълто кафява. Повърхността суха, матова, покрита с многобройни, едри, тъмнокафяви, приповдигнати люспи, наредени керемидообразно в концентрични кръгове. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, неправилно вълнообразен, целокраен или понякога насечен. Месото дебело, твърдо, слабо жилаво, белезникаво до сиво кафяво. Шипчегата на спорообразуващия слой нагъсто разположени, дълги 5—10 мм. тънки, крехки, низбягващи по пън чето, първоначално белезникави, по-късно сиви до сиво кафяви. Спорите почти кръгли, фино брадавичести, кафяви, 5—7 х 5—6 мк. Споровият прашец кафяв. Пън чето 3-8 х 1 — 3 см, плътно, твърдо, цилиндрично, гладко, сиво бяло до кафеникаво. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни гори от края на лятото до края на есента (VIII—XI). Вкусови   качества. Добра ядлива  гъба   с приятен  вкус  и гъбен

аромат. Употреба. В свежо състояниие или консервирана само в млада въз­раст (месото на старите екземпляри е жилаво и горчи).

Овча прахан ( Ядлива гъба )

6

Описание. Плодните тела единични, понякога съединяващи се в осно­вата си по 2—3. Шапката 5—12 см широка, изпъкнала, понякога вдлъбната в центъра, с неправилна форма, бяла, сиво жълта, понякога с яркожълти петна.

Повърхността гола, вълнообразно нагъната, при изсъхване дълбоко неправилно напукана, суха. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, неправилно вълнообразен, понякога дълбоко насечен. Месото дебело, твърдо, крехко, бяло до жълтеникаво. Тръбичките много къси (1—2 мм), сраснали  помежду си и с месото, низбягващи по пън чето, първоначално бели, по-късно жълтеникави, с фини, закръглени бели пори. Спорите яйцевидни, до почти сферични, гладки, безцветни, 3,5—4,5 х 3—3,5 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 3—5 х 1—3 см, плътно, понякога ексцентрично, дори странично разположено спрямо шапката, цилиндрично или стесняващо се към основата, гладко, бяло. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни гори в планинските райони от средата на лятото до края на есента(VII—XI), най-често на групи. Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с гъбен аромат и вкус на орехи. Месото на старите екземпляри е грубо и слабо горчи. Употреба. В свежо състояние или консервирана само в млада възраст.

Виолетова тръбенка ( Ядлива гъба )

3

On и с а н и е. Плодното тяло без диференцирани шапка и пън че, до 12 см високо, 4-8 см в диаметър, фуниевидно, с плоска или вдлъбната горна по­върхност. Повърхността суха, фино кадифена, гладка или неправилно нагъната, при младите екземпляри виолетова, по-късно месно червена до жълто кафява. Ръбът изправен, дебел, неправилно вълнообразен и дълбоко насечен на неправилни дялове. Месото кожесто, бяло, по-късно потъмнява. Спорообразуващият слой разположен на външната повърхност на плодно­то тяло върху дебели, извити, низбягващи почти до основата, вилужно разкло­нени или мрежовидно! сливащи се виолетови до кафеникави гънки (жилки).

Спорите елипсоидни, с дребно брадавичеста повърхност, 10—12 х 4—5 мк, безцветни. Споровият прашец охрено жълт. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни гори, често между мъх от средата на лятото до края на есента (VII—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана. Месото на най-старите екземпляри горчи.

Сивожълт пачи крак ( Ядлива гъба )

13

Описание. Шапката 2—6 см в диаметър, фуниевидна, дълбоко вдлъбна­та, често разкъсана на неправилни дялове, жълто кафява, сиво кафява до сиво-жълта. Повърхността фино кадифено влакнеста до почти гола, неправилно на­гъната. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен или извит навън, неправилно вълнообразен, често дълбоко насечен. Месото много тънко, плътно, жилаво, бледокафяво. Спорообразуващият слой по долната страна на шапката върху низбягва­щи по пън чето дебели, нарядко разположени, вилужно разклонени или слива­щи се сиво жълти до сиви със синкав оттенък гънки (жилки). Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 7—9 х 5—6 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 3—6 х 0,4 —1,0 см, кухо, неправилно цилиндрично, често странично сплеснато, охреножълто до бледо жълто оранжево. Местообитание и сезонност. Расте върху почва, най-често сред мъх, в широколистни, иглолистни и смесени гори през лятото и есента (VII—X). В “ у с о в и качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние и сушена.

Саждива гъба, Землиста гъба ( Ядлива гъба )

12Описани е. Шапката 4—7 см в диаметър, първоначално звънчевидна, по-късно разперена до почти плоска, с изпъкнало връхче в центъра, землисто сива до стоманено сива. Повърхността суха, гола, гладка, със сивочерни влакнести люспи. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, често вълнови-ден, при старите екземпляри дълбоко насечен, тънък. Месото тънко, меко, крехко, сиво бяло. Пластинките нагъсто разположени, дебели, широки до 10 мм, крехки, сла­бо сраснали с пън чето, белезникави до сиви. Спорите широко елипсоидни, гладки, безцветни, 5—8 х 3—5 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 4—8 х 1—1,5 см, първоначално плътно, по-късно с кухини, цилин­дрично, при младите екземпляри бяло, по-късно сиво бяло, в горната част с брашнест налеп. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни гори през есента до началото на зимата (IX—XII). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Есенна гъба ( Ядлива гъба )

10

Описание. Шапката 7—12 (15) см в диаметър, първоначално звънчевид­на, по-късно разперена до почти плоска, с изпъкнало връхче, сиво кафява, чес­то с виолетов оттенък, най-тъмна (почти черновиолетова) в центъра. Повърхността гладка, радиално влакнеста, във влажно време лепкава, с лесно отделяща се кожица. Ръбът първоначално силно подвит навътре, по-късно изправен, дълбоко насечен, тънък. Месото дебело, меко, крехко, белезникаво, по-късно жълтеникаво до сиво. Пластинките нагъсто разположени, дебели, широки до 10 мм, почти сво­бодни от пън чето, сиво бели до бледо жълтеникави. Спорите широко елипсоидни, гладки, безцветни, 5—7 х 4—5 мк. Спорови­ят прашец бял. Пън чето 6—10 х 1—2,5 см, плътно, твърдо, цилиндрично, понякога слабо задебелено в основата, бяло със сиво жълти или жълто зеленикави петна и с фи­ни люспи по повърхността. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни гори през есента до началото на зимата (IX—XII). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и миризма на брашно.

Тигрова гъба (Отровна гъба )

9

Описание. Шапката 6—10 см в диаметър, първоначално полусферична или звънчевидна, по-късно разперена до почти плоска или слабо вдлъбната в центъра, сребристо сива, синкаво сива до сиво кафява. Повърхността суха, покрита с тъмно сиво кафяви едри ъгловати люспи раз­положени в концентрични кръгове, гладка или вълнообразно нагъната.Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, вълнообразен, често дълбоко насечен. Месото тънко, твърдо, бяло (под кожицата сиво), с миризма на брашно. Пластинките нагъсто разположени, дебели, широки до 10 мм, почти сво­бодни от пън чето, белезникави до бледожълти. Спорите широко елипсоидни, гладки, 8—10 х 6—7 мк , безцветни. Спорови­ят прашец белезникав. Пън чето 3—8 х 2-3,5 см, плътно,твърдо,задебелено в долния край (обратно бухалковидно), белезникаво, към основата ръждивокафяво с фини люспи на повърхността. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори, в планински райони от края на лятото до края на есента (VIII—XI). Внимание! Отровна!

Майска гъба, Пролетна миризливка ( Ядлива гъба )

8

Описание. Шапката 5—15 см в диаметър, първоначално полусферична или звънчевидна, по-късно разперена до почти плоска, често изпъкнала, по-ряд­ко вдлъбната в центъра, бJeдeлникaвaJJбJleдшMIЗ0 охрена. Повърхността суха, фино кадифена, гладка или вълнообразно нагъната. Ръбът първоначално силно подвит навътре, по-късно изправен, неправил­но вълнообразен, целокраеки. Месото дебело, меко, крехко, бяло. Пластинките нагъсто разположени, сраснали с пън чето, тънки, тесни (2—3 мм), бели, по-късно кремави. Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 5—7 х 3—4 мк. Споровият пра­шец бял. ПънчетоЗ-8 х 1,5—2 см, плътно,твърдо, цилиндрично,понякога слабо задебелено в основата (обратно бухалко видно), белезникаво или охрено, слабо над­лъжно набраздено. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в покрайнини те на широколистни, иглолистни и смесени гори, в пасища, ливади, горски по ляни и др. от ранна пролет до началото на лятото (IV—У1),често на самодивски кръгове.

Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и ми­ризма на брашно. Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Жълтозелена бархетна гъба, Лимонк ( Ядлива гъба )

7

Описание. Шапката 4-10 см в диаметър, първоначално полусферична или звънчевидна, по-късно разперена, почти плоска, в средата с изпъкнало връхче, жълтозелена, маслиненозелена до кафяво зелена, по-тъмна в центъра. Повърхността вълновидно нагъната, във влажно време слизеста, лепкава, в сухо — лъскава, с многобройни дребни люспи. Ръбът тънък, първоначално подвит навътре, по-късно изправен, непра­вилно вълнообразен, често насечен.

Месото дебело, твърдо, белезникаво до бледожълто, под кожицата жълте­никаво. Пластинките нагъсто разположени, широки до 12 мм, почти свободни от пън чето, крехки, сярно жълти или жълтозелени. Спорите широко елипсоидни, гладки, безцветни, 6—7 х 4—5 мк. Спорови­ят прашец бял. Пън чето 4—8 х 1—2 см, плътно, твърдо, цилиндрично, задебелено в осно­вата (обратно бухалковидно), жълто зеленикаво, с дребно люспеста повърхност. Местообитание и сезонност. Расте върху почва само в игло­листни гори от края на лятото до края на есента (VIII—XI). Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и ми­ризма на брашно. Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Обикновена челядинка ( Ядлива гъба )

6

Описание. Шапката 3—6 см в диаметър, първоначално звънчевидна, по-късно разперена до почти плоска, с изпъкнало връхче в средата, светло-ръждивокафява, избледняваща до бледо охрена, понякога с по-тъмна водниста зона в периферията. Повърхността гладка, гола, при изсъхване слабо набръчкана, понякога на­пукана.

Ръбът тънък, първоначално подвит навътре, по-късно изправен, понякога извит нагоре, вълнообразен или назъбен, с добре изразени радиални ребра, чес­то дълбоко насечен. Месото тънко, жилаво, при изсъхване кожесто, бледожълто.

Пластинките нарядко разположени, дебели, широки    5—7 мм, свободни от пън чето, белезникави, по-светли от шапката. Спорите яйцевидни, със заострен край, безцветни, гладки, 7—10 х 5—бмк. Споровият прашец бял.

Пън чето 4—8 х 0,2-0,6, плътно, при най-старите екземпляри кухо, много жилаво, цилиндрично, гладко, фино кадифено, едноцветно с шапката. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в ливади, пасища, горски поляни, край пътища от пролетта до късна есен (V—XI), обикновено на самодивски кръгове. Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и баде­мов аромат. Употреба. В свежо състояние и сушена.