В наши дни съставът на гъбните болести по културните растения е изучен достатъчно пълно, в резултат, на което стана известно, че всеки вид растение може да се напада от няколко десетки паразитни гъби.
Най-широко разпространени типове гъбни болести са увяхването, гниенето (на корени, съцветия, плодове, клубени кореноплоди и т. н.), подутините, туморите, уродливостта, вджуджеността, пустулите, налепите, язвите, листните петна и пр.
Не всички болести по растенията са в еднаква степен вредоносни. Така увяхването вследствие на проникване на гъбата в растението и на последващото запушване на проводящите съдове от нея или пък увяхването в резултат на поразяване на корените и кореновата шийка, които довеждат до гибел (изсъхване) на цялото растение, е по-вредоносно, отколкото например напетняването, характеризиращо се с образуването на отделни некротични (умъртвени) участъци върху листната петура.
Явлението увяхване, причинено от паразитни гъби, се среща не само при едногодишни тревисти растения, но и при многогодишни, включително и при дървесни растения, като лимона, овощните дървета, бряста, дъба и пр. Обаче и петната при силна степен на нападение могат да предизвикат преждевременно изсъхване и окапване на листата, което от своя страна води до силно изтощаване, а понякога и до загиване на растенията.
Приблизително същите са последствията при нападение на растенията от ръжди, които образуват по нападнатите места своеобразни купчинки от спори, наречени сори.
Макар че главните не нападат цялото растение, а отделни негови органи, икономическата вреда от тях може да бъде равностойна на вредата от общото увяхване, тъй като в повечето случаи те поразяват генеративните органи (семената или класовете изцяло), заради които именно се отглеждат житните растения.
Когато житните са нападнати от главни, вместо зърна и клас се образува прашеста саждива маса от хламидоспорите на паразита, обвити при някои житни в обща обвивка. При нападение на царевицата от обикновена или мехуреста главня (Ustilago zeae) по различните й органи се образуват едри тумори, понякога достигащи размерите на детска глава и впоследствие изцяло запълнени с черна маса от спори.
Пример за налепи върху поразените от гъби части на растенията е струпясването по ябълката или крушата. То поражда тъмно маслени петнисти налепи по листата и плодовете, от които не само се намалява стоковата ценност на плодовете, но много често се предизвиква тяхното деформиране и напукване. Гъбите, причинители на брашнести мани и на мани, предизвикват образуването на бели налепи по нападнатите растения.
На всички е известна болестта прашеста краста по картофените клубени, причиняваща изпъкнали прашести язви, които не само намаляват стоковата ценност на клубените, но и представляват „врата на инфекцията“, т. е. през тях проникват във вътрешността на клубена причинители на бактерийно (мокро) и гъбно (сухо) гниене.
Гушата по зелето и другите кръстоцветни култури (Plasmc-diophora brassicae), а така също ракът по картофите (Synchyt-rium endcbioticum) предизвикват появяването на доста едри нарасти по корените и клубените, които довеждат до загниването на нападнатите органи и във връзка с това до рязко потискане на развитието н дори до загиване на болните растения (фиг. 6).
Пример за уродливост на растенията е болестта „изкривяване на боровите леторасти“ в резултат на заразяването на фиданките с ръждавичната гъба Mehmpsora pinitcrqra, която преминава върху бора от трепетликата.
Някои гъбни паразити могат да предизвикват едновременно различни болести у растенията. Така причинителят на хелминтоспориозата по пшеницата (Helminthcspcrium sativum) може да причинява кореново гниене, белокласица, кафяви листни петна, саждив налеп по класовете и „черен зародиш“ на семената, фитофтората по картофите и доматите (Phytophthora infestans) – листни петна и гниене на плодовете и клубените. Обратно, едно и също заболяване на един и същ вид растения понякога може да се причинява от различни гъби. Дебър пример за това е „сеченето“ на пониците на захарното цвекло, в числото на причинителите, на което се наброяват 6-7 вида гъби от различни родове. Често това заболяване има комплексен характер.
В години на масово и силно развитие (години на епифитотии) болестите по растенията са били бич за земеделието – унищожавали добивите и донасяли бедствия на народите.
Особено големи са били опустошенията, предизвикани or маната по картофите в Ирландия през периода 1845-1847 г.
В Съветския съюз с неговото едро социалистическо селско стопанство борбата срещу неприятелите и болестите по селскостопанските култури се води планомерно и днес масови избухвания на болести по растенията не се наблюдават. В отделни години обаче, при особено благоприятни за развитието на паразитите условия, понякога възникват епифитотии на болести по културните растения.
Така например Далечният Изток, характеризиращ се с влажно и топло лято, си остава зона на периодични избухвания на заболяване от мана по картофите и доматите, на линейна ръжда и фузариоза („пиян хляб“) по протегната пшеница и на някои други болести, които рязко намаляват, а в отделни случаи изцяло погубват реколтата.
През 1956 г. в колхоза „Красньй октябрь“, Амурска област авторът беше свидетел на такова силно нападение на стъблата и класовете на пролетната пшеница от линейна ръжда, че нея дори не я жънаха, тъй като класовете бяха изцяло празни.
