Всичко за Гъбите

В 1.5 – 2 чаени чаши студена вода се слага по една щипка мащерка, риган и чубрица, 3-4 листа дафинов лист и се нарязва 1/2 глава лук. Добавя се 1 чаена лъжичка сол и се слага на котлона, докато заври. Пускат се във водата соевите шницели, варят се 3-4 минути, свалят се от огъня и се оставят да киснат около час, за да омекнат и попият аромата на подправките.
Разтапят се в тиган 4 супени лъжици краве масло. Добавя се 1 чаена лъжичка мед и 1 бучка кафява захар и се бърка, докато се разтопят и те.
Отделно се настъргва на ситно ренде около 2 с.л. пресен джинджифил (в краен случай може и 2 с.л. сух). Добавят се 2 с.л. едрозърнеста горчица (не дижонска), 2 с.л. соев сос, 2 с.л. зехтин и 2 с.л. бяло вино. Смесват се добре и към тях се добавя разтопеното масло със захарта и меда.
Изцеждат се соевите шницели, нареждат се върху алуминиево фолио, намазват се с получената смес и се пекат във фурна. По време на печенето се изваждат 2-3 пъти, обръщат се и пак се намазват с остатъка от сместа, така че тя да образува хрупкава коричка.
Сос: Изчистват се 1 кг печурки, най-добре кралски и се задушават с 2-3 с.л. зехтин, 3-4 склиди чесън, смачкан с ръчна преса и сол на вкус. Разбива се 150 гр. заквасена сметана със също толкова кисело мляко (или млечна майонеза) и се добавя нарязан на ситно пресен копър и задушените печурки. Подходяща добавка е бутилка червено вино.

1 ч. ч. спагети; 500 гр. аспержи (почистени и нарязани на парченца с големина 2 см.); 2 ч. л. олио; 5 скилидки чесън (нарязани); 1 ч. ч. гъби (нарязани на филийки); 1/4 ч. ч. соев сос; 2 с. л. сусамено масло; 1 с. л. кафява захар; 3 с. л. лютеница; 2 с. л. печен сусам; 1 праз (ситно нарязан); 1/2 ч. ч. оцет; 500 гр. замразени скариди (размразени).
Сварете спагетите според указанията на опаковката. Две мин. преди да се сварят спагетите прибавете аспержите. След като се сварят прецедете.
Сложете олиото, чесъна и гъбите в 2-литрова тенджера. Запържете ги за 3-4 мин. Прибавете соевия сос, сусаменото масло, кафявата захар, лютеницата, печения сусам, праза и оцета. Варете 3-5 мин. Прибавете скаридите и варете 5-8 мин.
Изсипете соса върху спагетите и аспержите и сервирайте.

Описание. Шапката 5—20 см в диаметър, първоначално изпъкнала, по-късно плоска, понякога вдлъбната в центъра, сиво кафява до жълто кафява. Повърхността суха, матова, покрита с многобройни, едри, тъмнокафяви, приповдигнати люспи, наредени керемидообразно в концентрични кръгове. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, неправилно вълнообразен, целокраен или понякога насечен. Месото дебело, твърдо, слабо жилаво, белезникаво до сиво кафяво. Шипчегата на спорообразуващия слой нагъсто разположени, дълги 5—10 мм. тънки, крехки, низбягващи по пън чето, първоначално белезникави, по-късно сиви до сиво кафяви. Спорите почти кръгли, фино брадавичести, кафяви, 5—7 х 5—6 мк. Споровият прашец кафяв. Пън чето 3-8 х 1 — 3 см, плътно, твърдо, цилиндрично, гладко, сиво бяло до кафеникаво. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни гори от края на лятото до края на есента (VIII—XI). Вкусови   качества. Добра ядлива  гъба   с приятен  вкус  и гъбен

аромат. Употреба. В свежо състояниие или консервирана само в млада въз­раст (месото на старите екземпляри е жилаво и горчи).

Описание. Плодното тяло без диференцирана шапка и пън че, 5—12 см високо и 3—8 см в диаметър, фуние видно, с кухина„достигаща до основата, често разкъсано на дялове с парцалест вид. Външната повърхност гладка, набръчкана или надлъжно набраздена, су­ха, сиво синкава до сиво белезникава. Вътрешната повърхност сиво кафява до саждиво черна, фино люспеста или влакнеста. Ръбът тънък, при най-младите екземпляри равен, цело краен, по-късно под­вит надолу, неправилно вълнообразен, дълбоко насечен.Месото много тънко, жилаво, сиво черно. Спорообразуващият слой разположен върху външната (долната) повър­хност на плодното тяло. Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 10—13 х 6—8 мк. Споровият пра­шец бял. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори от средата на лятото до края на есента (VII-XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и силен гъ­бен аромат. Употреба. В свежо състояние или сушена (за подправка).

Описание. Шапката 2—6 см в диаметър, фуниевидна, дълбоко вдлъбна­та, често разкъсана на неправилни дялове, жълто кафява, сиво кафява до сиво-жълта. Повърхността фино кадифено влакнеста до почти гола, неправилно на­гъната. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен или извит навън, неправилно вълнообразен, често дълбоко насечен. Месото много тънко, плътно, жилаво, бледокафяво. Спорообразуващият слой по долната страна на шапката върху низбягва­щи по пън чето дебели, нарядко разположени, вилужно разклонени или слива­щи се сиво жълти до сиви със синкав оттенък гънки (жилки). Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 7—9 х 5—6 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 3—6 х 0,4 —1,0 см, кухо, неправилно цилиндрично, често странично сплеснато, охреножълто до бледо жълто оранжево. Местообитание и сезонност. Расте върху почва, най-често сред мъх, в широколистни, иглолистни и смесени гори през лятото и есента (VII—X). В “ у с о в и качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние и сушена.

Описание. Шапката 4—8 см в диаметър, първоначално полусферична или плоско изпъкнала, по-късно разперена до почти плоска, често с изпъкнало връхче в средата, жълто охрена, жълто кафява до канелено кафява, с широк вод­нист (като напоен с масло) пояс по периферията. Повърхността суха, гола, често напукана. Ръбът тънък, при младите екземпляри подвит навътре и сраснал с пън­ чето посредством ципесто частично покривало, по-късно изправен, с къси, радиални ребра и остатъци от частичното покривало. Месото тънко, меко, воднисто, белезникаво.

Пластинките нагъсто разположени, тънки, низбягващи по пън чето, широ­ки 6—8 мм, първоначално белезникаво жълти, по-късно канелено кафяви. Спорите яйцевидни или елипсоидни, гладки, жълтеникави, 6—8 х 4—5 мк. Споровият прашец ръждивокафяв. Пън чето 5—8 х 0,5—0,8 см, кухо, твърдо, цилиндрично, в горния край белезникаво жълто, гладко, с нетраен ципест кафеникав пръстен — остатък от частичното покривало, под пръстена ръждивокафяво до тъмнокафяво с люс­песта повърхност. Местообитание и сезонност. Расте върху мъртва дървесина на широколистни (по-рядко иглолистни) дървета, на туфи, през лятото и есента (VII-X).

Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и гъ­бен аромат.

Употреба. В свежо състояние.

Описание. Шапката 4—12 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно разперена до почти плоска, често вдлъбната в средата, тъмночервена, червено кафява, маслиненозелена до охрено кафява, винаги по-тъмна (почти чер­на) в центъра. Повърхността суха, гола, гладка. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, с добре изразе­ни радиални ребра, равен, цело краен, понякога насечен. Месото твърдо, крехко, бяло, при нараняване потъмнява до жълто кафеникаво. Пластинките нагъсто разположени, свободни от пън чето или слабо срас -нали с него, широки 5—13 мм, бледожълти или охрено жълти, при нараняване се оцветяват в кафяво. Спорите широко елипсоидни до почти кръгли, безцветни, с мрежесто брадавичеста повърхност. 8-10 х 7-9 мк. Споровият прашец бледожълт или кремав. Пън чето 3—8 х 1,5-2,5 см, плътно, твърдо, крехко, цилиндрично, изтънява­що в основата, с набръчкана повърхност, белезникаво, с розов или кафяв отте­нък в долната част, при нараняване потъмнява.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори от средата на лятото до края на есента (VII-XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаба ми­ризма на риба.

Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание. Шапката 6—10 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно разперена до почти плоска, често вдлъбната в центъра, варираща по цвят — жълтеникаво розова, сиво розова, охрено кафява, червено кафява до кафя­во виолетова. Повърхността гола, слабо набръчкана или почти гладка. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, с добре изразе­ни радиални ребра, равен, целокраен, понякога насечен. Месото твърдо, крехко, бяло.

Пластинките нагъсто разположени, тънки, широки 5—10 мм, свободни от пън чето или слабо сраснали с него,   бели, понякога със сиво кафяви петна. Спорите широко елипсоидни до почти кръгли, с брадавичеста повър­хност, безцветни, 6—8 х 5—7 мк. Споровият прашец белезникав. Пън чето 3—7 х 1,2—2,5 см, плътно, твърдо, крехко, цилиндрично, изтънява що в основата, бяло, понякога с кафеникави петна, със слабо набръчкана по­върхност. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори от средата на лятото до края на есента (VII-XI). Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен сладникав орехов вкус и силен гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание. Шапката 5—15 см в диаметър, първоначално плоско изпък­нала, по-късно разперена, в средата дълбоко вдлъбната до фуние видна, жълто-кафява, оранжево кафява до ръждивокафява. Повърхността суха, гола, фино кадифена, незонирана, често напукана. Ръбът първоначално силно подвит навътре, по-късно изправен, вълнови-ден, целокраен, рядко насечен. Месото дебело, твърдо, крехко, белезникаво до бледожълто, при нараня­ване потъмнява и отделя изобилно бял, по-късно потъмняващ лепкав нелютив сок. Пластинките нагъсто разположени, тънки, много крехки, низбягващи по пън чето, охрено жълти с кафяви петна, при нараняване отделят изобилно бял сок. Спорите почти кръгли, безцветни, с мрежесто брадавичеста повърхност, 8-10 х 7—9 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 3—10 х 1—3 см,плътно,твърдо, крехко,цилиндрично, едноцветно с шапката или по-светло от нея. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни и смесени гори от началото на лятото до края на есента (VI—XI).

Вкусови качества. Добра ядлива гъба със сладникав вкус и слаб гъ­бен аромат. Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание.  Шапката 6—15 см в диаметър, първоначално изпъкнала, по-късно разперена, плоска до фуниевидна, охрено кафява до канелено кафява. Повърхността суха, гладка, фино кадифена. Ръбът силно подвит навътре, вълновиден, целокраен, с власинки. Месото дебело, плътно, меко, жълтеникаво, при нараняване става кафяво.

Пластинките низбягващи по пън чето, нагъсто разположени, дебели, раз­клонени, първоначално бледожълти, по-късно охрено кафяви, при нараняване стават тъмнокафяви. Спорите елипсоидни, гладки, жълтеникави, 8—10 X 4—6 мк. Споровият прашец кафяв. Пън чето 4—5 х 1—3 см, плътно, твърдо, цилиндрично, стеснено към осно вата, гладко, голо, едноцветно с шапката или по-светло. Местообитание и сезонност. Расте върху почва на горски по­ляни в широколистни и смесени гори, храсталаци, край пътища и др. от нача­лото на лятото до края на есента (VI—XI).

Вкусови качества. Добра ядлива гъба със слабо кисел вкус и гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана.