Всичко за Гъбите

Описание. Шапката 5—20 см в диаметър, първоначално изпъкнала, по-късно плоска, понякога вдлъбната в центъра, сиво кафява до жълто кафява. Повърхността суха, матова, покрита с многобройни, едри, тъмнокафяви, приповдигнати люспи, наредени керемидообразно в концентрични кръгове. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, неправилно вълнообразен, целокраен или понякога насечен. Месото дебело, твърдо, слабо жилаво, белезникаво до сиво кафяво. Шипчегата на спорообразуващия слой нагъсто разположени, дълги 5—10 мм. тънки, крехки, низбягващи по пън чето, първоначално белезникави, по-късно сиви до сиво кафяви. Спорите почти кръгли, фино брадавичести, кафяви, 5—7 х 5—6 мк. Споровият прашец кафяв. Пън чето 3-8 х 1 — 3 см, плътно, твърдо, цилиндрично, гладко, сиво бяло до кафеникаво. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни гори от края на лятото до края на есента (VIII—XI). Вкусови   качества. Добра ядлива  гъба   с приятен  вкус  и гъбен

аромат. Употреба. В свежо състояниие или консервирана само в млада въз­раст (месото на старите екземпляри е жилаво и горчи).

Описание. Шапката 6—15 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно разперена до почти плоска, светлосива, жълто охрена до светло­кафява. Повърхността гола, гладка, лъскава. Ръбът дебел, първоначално равен, подвит навътре, по-късно изправен, въл­нообразен, целокраен. Месото дебело, твърдо, крехко, белезникаво.

Пластинките нагъсто разположени, тънки, широки 7—10 мм, свободни от пън чето, лесно отделящи се от месото, охрени до бледо кафяви. Спорите елипсоидни, с дребно брадавичеста повърхност безцветни, 6—8 х 4—5 мк. Споровият прашец бледорозов. Пън чето 3—7 х 5—3 см,, първоначално плътно, по-късно с кухини, твърдо, цилиндрично, задебелено в основата, надлъжно набраздено, белезникаво до виолетово с бял памуковиден мицел в основата. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в ливади, па­сища, горски поляни, в окрайнините на горите от началото на лятото до нача­лото на зимата (VI—XII), в самодивски кръгове. Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание. Шапката 4—10 см в диаметър, при младите екземпляри по­лусферична, по-късно разперена до почти плоска, с добре изразено връхче в средата, охрена, медночервена, ръждивокафява, в центъра тъмнокафява, а към периферията избледняваща. Повърхността суха, с дребни кафяви люспи, при някои от най-старите ек­земпляри почти гола. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством бя­ло до бледолилаво ципесто частично покривало, по-късно изправен, целокраен, равен или слабо вълновиден, често насечен, с добре изразени радиални ребра и с парцалести остатъци от частичното покривало при по-младите екземпляри. Месото тънко, кожесто, бяло до жълтеникаво. Пластинките низбягващи по пън чето, нарядко разположени, 5—12 мм ши­роки, белезникави, кремави, по-късно бледо кафяви с червеникав оттенък. Спорите яйцевидни до елипсоидни, безцветни, 7-10 х 5—7 мк. Споровият прашец бял. Пън чето първоначално плътно, по-късно кухо, жилаво, цилиндрично, в долния край задеблено, с люспеста или влакнеста повърхност и с ципест бял пръстен — остатък от частичното покривало, в горната част белезникаво, а под пръстена жълто до саждиво кафяво. Местообитание и сезонност. Върху жива или мъртва дърве сина (корени, стъбла, клони) на иглолистни и широколистни дървета, често на туфи, рядко поединично, от средата на лятото до късна есен (VII—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен слабокисел и леко тръпчив вкус и слаб гъбен аромат. Месото на старите екземпляри горчи. Употреба. В свежо състояние, сушена или консервирана.

Описание. Шапката 3—10 см в диаметър, първоначално изпъкнала до плоска, при напълно развитите екземпляри фуние видна, слабо вдлъбната, снежнобяла, бледожълта до сиво бяла. Повърхността фино влакнеста, покрита с брашнест налеп, суха, гладка. Ръбът дебел, подвит навътре, по-късно изправен, неправилно вълновиден, понякога насечен. Месото тънко, меко, нежно, бяло. Пластинките нагъсто разположени, силно низбягващи по пън чето, белез­никави, по-късно розови до розово кафяви. Спорите вретеновидни или продълговато елипсоидни с надлъжни ребра, бледорозови, 10—14 х 4—6 мк. Споровият прашец розово кафяв. Пън чето плътно, цилиндрично или стесняващо се към основата, 3—6 х 0,8—1,5 см, често ексцентрично разположено, белезникаво, в горната част покрито с бял брашнест налеп, в основата с бял памуковиден мицел. Местообитание и се з|о н н о с т. Расте върху почва в иглолистни, широколистни и смесени гори и горски поляни от началото на лятото до края на есента (VI—XI).

Вкусови качества. Много добра ядлива гъба със сладникав вкус и силна миризма на брашно.

Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана.

Описание.  Шапката 6—15 см в диаметър, първоначално изпъкнала, по-късно разперена, плоска до фуниевидна, охрено кафява до канелено кафява. Повърхността суха, гладка, фино кадифена. Ръбът силно подвит навътре, вълновиден, целокраен, с власинки. Месото дебело, плътно, меко, жълтеникаво, при нараняване става кафяво.

Пластинките низбягващи по пън чето, нагъсто разположени, дебели, раз­клонени, първоначално бледожълти, по-късно охрено кафяви, при нараняване стават тъмнокафяви. Спорите елипсоидни, гладки, жълтеникави, 8—10 X 4—6 мк. Споровият прашец кафяв. Пън чето 4—5 х 1—3 см, плътно, твърдо, цилиндрично, стеснено към осно вата, гладко, голо, едноцветно с шапката или по-светло. Местообитание и сезонност. Расте върху почва на горски по­ляни в широколистни и смесени гори, храсталаци, край пътища и др. от нача­лото на лятото до края на есента (VI—XI).

Вкусови качества. Добра ядлива гъба със слабо кисел вкус и гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана.

Описание. Шапката 3—8 см в диаметър, първоначално тъпо конусовид-на, по-късно разперена до почти плоска, с изпъкнало връхче в средата, медно-кафява, виненочервена, по-рядко кафяво жълтеникава. Повърхността гладка, гола, лъскава, покрита с дебел слизест слой. Ръбът при младите екземпляри подвит навътре и свързан с пън чето чрез иаяжиновидно частично покривало, по-късно изправен, целокраен, равен. Месото дебело, твърдо, жълтеникаво до оранжево. Пластинките силно низбягващи по пън чето, дебели, нагъсто разположе­ни, лепкави, медночервени, виненочервени до пурпурно кафяви. Спорите вретеновидни, гладки, маслинено кафяви, 16—24 х 6—8мк. Спо­ровият прашец маслинено черно . Пън чето 5-ЮХ 1—2,5 см, плътно, твърдо, цилиндрично, изтъняващо към основата, слизесто, жълто кафяво до медно кафяво, при пластинките с пръстено­видно задебеление и с нетрайни паяжиновидни следи от частичното покри­вало. Местообитание и сезонност. Расте върху почва само в игло­листни гори от средата на лятото до края на есента (VII—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус _и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание. Шапката 3—12 см в диаметър, при младите екземпляри полусферична, по-късно разперена до почти плоска, жълто розова до червеникаво кафява. Повърхността гладка, гола, слизеста. Ръбът в млада възраст подвит навътре, по-късно изправен, целокраен, вълнообразен. Месото тънко, меко, жилаво, бяло или бледожълто, при нараняване слабо почервенява. Тръбичките дълги до 10 мм, сраснали с пън чето или слабо низбягващи по него, трудно отделящи се от месото, сиво жълтеникави до маслинено кафяви, с широки ъгловати пори със същия цвят.

Спорите продълговато елипсоидни или вретеновидни, гладки, бледожъл­ти, 7—10 х 3—4 мк. Споровият прашец жълто зеленикаво кафяв. Пън чето 2—10 х 1—2 см, плътно, жилаво, цилиндрично, слабо изтъняващо към основата, едноцветно с шапката или малко по-светло. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолист­ни гори през лятото и до края на есента (VII—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аро­мат, но с по ниско качество от обикновената масловка. Употреба. В свежо състояние или консервирана.

Описание. Плодното тяло при най-младите екземпляри яйцевидно или почти сферично, обвито от бяло общо покривало. Шапката 5—15 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно раз­перена до почти плоска, бледорозова, месно червена до кафяво червеникава. Повърхността гладка, слабо лепкава, със седефен блясък и с белезникави до сиво кафяви брадавичести остатъци от общото покривало. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством, ци­песто частично покривало, по-късно изправен, равен, целокраен или насечен. Месото дебело, крехко, бяло, при нараняване бавно почервенява. Пластинките свободни от пън чето, нагъсто разположени, тънки, широки 7—10 мм, крехки, първоначално бели, по-късно с червеникави петна, при нара­няване почервеняват.

Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 8—14 х 7—13 мк. Споровият пра­шец бял.

Пън чето 5-15 х 1-3 см,цилиндрично, плътно,бяло към долния край черве­никаво, при нараняване виненочервено, в основата луковично задебелено, с брадавичести остатъци от общото покривало, образуващи един или няколко концентрични пръстена. В горната част пън чето с бял до жълтеникав, висящ широк пръстен. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори от началото на лятото до края на есента (VI-XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание. Шапката 10—30 см в диаметър, първоначално яйцевидна, по-късно разперена до почти плоска, с изпъкнало връхче в центъра, белезникаво кафява с червеникав оттенък, по-тъмна в средата.

Повърхността суха, матова, покрита с едри, ъгловати, кафяви приповдигащи се люспи, често наредени в концентрични кръгове. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством кожесто частично покривало, по-късно изправен, с парцалести остатъци от пок­ривалото, почти равен, целокраен, по-рядко насечен. Месото тънко, меко, сочно, бяло, със слаб розов оттенък, при най-старите екземпляри сухо, кожесто. Пластинките свободни от пън чето, нагъсто разположени, крехки, тънки, широки 10—15 мм, бели, по-късно охрени. Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 15 —20 х 10-13 мк.Прашецът бял.

Пън чето 15—30(40) х 1—2 см, кухо, твърдо, много жилаво, цилиндрично, в долния край луковично задебелено, белезникаво, с кафяви зигзаговидни хори­зонтални ивици, в горната част с широк, двуслоен, кожест,    бял, подвижен пръстен (остатък от частичното покривало).

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в светли ши­роколистни, иглолистни и смесени гори. сечища, горски поляни, храсталаци от началото на лятото до края на есента (VI-XI).

Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с много приятен вкус.

Употреба. В свежо състояние и сушена.

Описание. Шапката 5—15 см в диаметър, първоначално сферична, по-късно разперена, полусферична до почти плоска, понякога изпъкнала в центъ­ра, белезникава до бледокафява. Повърхността суха, гладка, лъскава или с дребни сиво кафяви люспи. Ръбът силно подвит навътре, сраснал с пън чето посредством частично покривало, по-късно изправен,  целокраен, понякога слабо насечен, равен. Месото дебело, плътно, бяло, при нараняване слабо порозовява. Пластинките нагъсто разположени, тънки, свободни от пън чето, при най младите екземпляри бледорозови, по-късно месно червени, шоколадено-кафяви до кафявочерни. Спорите яйцевидни или елипсоидни, гладки, бледо кафяви, 7—10×5-6 мк. Споровият прашец пурпурнокафяв. Пън чето 3- 10 х 1-2 см, плътно, цилиндрично, фино влакнесто или люспе­сто, бяло, към основата сиво кафеникаво, в горната част е  нетраен, ципест пръс­тен. Общо покривало липсва.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в ливади, пасища, торища, градини, край пътища от края на пролетта до края на. есента (V—XI), често на самодивски кръгове.

Вкусови  качества. Превъзходна ядлива гъба с приятен вкус.

Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана