Всичко за Гъбите

24 бр. големи гъби печурки; 50-100 г масло; 3-6 скилидки чесън; черен пипер; сол.
Фурната се загрява до 225 С. Гъбите се изчистват като пънчетата внимателно се отстраняват. Изпържват се в леко намаслен силно загрят тиган до златисто-кафяво. Много е важно да не си пуснат водата (това става когато тиганът не е достатъчно горещ). Останалото масло се разбърква със счуканият чесън. Гъбите се нареждат в тава с издълбаната част нагоре, и всяка се напълва с част от ароматното масло. Пекат се 10-15 минути. Поднасят се с препечен хляб или франзела.

Формите на съжителство на гъбите с насекомите са доста разнообразни. В едни случаи насекомите култивират гъбите, с които след това се хранят, в други случаи хифите на гъбите постоянно присъстват в тялото на насекомите, без да им причиняват видима вреда.
Пример за първия случай са мравките и термитите, които развъждат гъби, както градинарите отглеждат печурки. Като изгризват листата на различните дървесно-храстови растения, те ги отнасят сдъвкани в своите гнезда и ги употребяват като субстрат за развъждането на необходимия им вид гъба.
Най-интересен случай на взаимоотношение между гъба и насекомо е описан от руския ентомолог А. Н. Казански. Той се отнася до взаимоотношенията на гъбата, причиняваща кафявото гниене на семковите овощни плодове (Monilia fructigena), и бръмбара ябълков златист хоботник. Оказва се, че този бръмбар се храни с ябълкови плодове, заразени с кафяво гниене, чиито спори винаги се намират в изобилие на повърхността на болните плодове във вид на концентрично разположени възглавнички. Заедно с месото па заразения плод бръмбарът поглъща и спори на гъбата, които преминават през храносмилателния му канал, без да губят своята жизненост. За снасяне на яйцата женският бръмбар изгризва в здравите плодове две малки камерки, в едната от които помества своето яйце. Като го снесе, той затваря (покрива) камерката с екскременти.
При снасянето на яйцата плодът се заразява с кафяво гниене (чрез екскрементите). Един женски бръмбар може да снесе до 200 яйца. След 5-10 дни от тях се излюпва ларва, която се храни с месото на загнилия плод, като прогризва в него ходове. В плодове, незаразени с кафяво гниене, ларвите не могат да живеят. Следователно ябълковият златист хоботник заразява плодовете, спомага за разселването на гъбата и се храни с плодове, заразени с тази гъба. От такова съжителство и гъбата, и насекомото получават взаимна изгода.
Ето защо в борбата срещу кафявото гниене в числото на различните мероприятия се налагат и мерки за борба срещу ябълковия златист хоботник.

Описание. Шапката 5—20 см в диаметър, първоначално изпъкнала, по-късно плоска, понякога вдлъбната в центъра, сиво кафява до жълто кафява. Повърхността суха, матова, покрита с многобройни, едри, тъмнокафяви, приповдигнати люспи, наредени керемидообразно в концентрични кръгове. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, неправилно вълнообразен, целокраен или понякога насечен. Месото дебело, твърдо, слабо жилаво, белезникаво до сиво кафяво. Шипчегата на спорообразуващия слой нагъсто разположени, дълги 5—10 мм. тънки, крехки, низбягващи по пън чето, първоначално белезникави, по-късно сиви до сиво кафяви. Спорите почти кръгли, фино брадавичести, кафяви, 5—7 х 5—6 мк. Споровият прашец кафяв. Пън чето 3-8 х 1 — 3 см, плътно, твърдо, цилиндрично, гладко, сиво бяло до кафеникаво. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни гори от края на лятото до края на есента (VIII—XI). Вкусови   качества. Добра ядлива  гъба   с приятен  вкус  и гъбен

аромат. Употреба. В свежо състояниие или консервирана само в млада въз­раст (месото на старите екземпляри е жилаво и горчи).

Описание. Шапката 6—15 см в диаметър, първоначално полусферична или звънчевидна, по-късно разперена до почти плоска, слабо изпъкнала (по-рядко вдлъбната) в центъра, сиво виолетова, кафяво виолетова, при най-старите екземпляри белезникаво виолетова.Повърхността гола, гладка, във влажно време лепкава.Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, вълновиден, целокраен, понякога насечен, тънък.Месото дебело, меко, крехко, бледовиолетово.Пластинките нагъсто разположени, тънки, широки 5—7 мм, лесно отделя­щи се от месото, свободни от пън чето, виолетови (по-късно избледняващи и с кафяв оттенък).Спорите яйцевидни или елипсоидни, с дребно брадавичеста повърхност, жълто розови, 6—8 х4—5 мк.   Споровият прашец сиво розов.Пън чето 4—8 х 1—3 см, плътно, еластично, цилиндрично, с луковично задебеление в долната част, надлъжно набраздено, виолетово до кафяво виолетово, със синьо виолетов памуковиден мицел в основата и върху почвата око­ло нея.Местообитание и сезонност. Расте върху почва предимно в иглолистни, по-рядко в широколистни гори, храсталаци, край пътища, горски поляни през есента (IX—XI). Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и гъ­бен аромат.

Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание.  Шапката 6—15 см в диаметър, първоначално изпъкнала, по-късно разперена, плоска до фуниевидна, охрено кафява до канелено кафява. Повърхността суха, гладка, фино кадифена. Ръбът силно подвит навътре, вълновиден, целокраен, с власинки. Месото дебело, плътно, меко, жълтеникаво, при нараняване става кафяво.

Пластинките низбягващи по пън чето, нагъсто разположени, дебели, раз­клонени, първоначално бледожълти, по-късно охрено кафяви, при нараняване стават тъмнокафяви. Спорите елипсоидни, гладки, жълтеникави, 8—10 X 4—6 мк. Споровият прашец кафяв. Пън чето 4—5 х 1—3 см, плътно, твърдо, цилиндрично, стеснено към осно вата, гладко, голо, едноцветно с шапката или по-светло. Местообитание и сезонност. Расте върху почва на горски по­ляни в широколистни и смесени гори, храсталаци, край пътища и др. от нача­лото на лятото до края на есента (VI—XI).

Вкусови качества. Добра ядлива гъба със слабо кисел вкус и гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана.

Описание. Шапката 3—8 см в диаметър, първоначално тъпо конусовид-на, по-късно разперена до почти плоска, с изпъкнало връхче в средата, медно-кафява, виненочервена, по-рядко кафяво жълтеникава. Повърхността гладка, гола, лъскава, покрита с дебел слизест слой. Ръбът при младите екземпляри подвит навътре и свързан с пън чето чрез иаяжиновидно частично покривало, по-късно изправен, целокраен, равен. Месото дебело, твърдо, жълтеникаво до оранжево. Пластинките силно низбягващи по пън чето, дебели, нагъсто разположе­ни, лепкави, медночервени, виненочервени до пурпурно кафяви. Спорите вретеновидни, гладки, маслинено кафяви, 16—24 х 6—8мк. Спо­ровият прашец маслинено черно . Пън чето 5-ЮХ 1—2,5 см, плътно, твърдо, цилиндрично, изтъняващо към основата, слизесто, жълто кафяво до медно кафяво, при пластинките с пръстено­видно задебеление и с нетрайни паяжиновидни следи от частичното покри­вало. Местообитание и сезонност. Расте върху почва само в игло­листни гори от средата на лятото до края на есента (VII—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус _и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание. Шапката 5—20 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно разперена и по-плоска, бронзова, шоколадено кафява до почти черна. Повърхността фино кадифяна, гладка, суха, матова. Ръбът равен, целокраен, изправен. Месото дебело, твърдо (по-късно омеква), бяло, при нараняване става жълтеникаво. Тръбичките 10—15 мм дълги, почти свободни от пън чето, лесно отделящи се от месото, бели, жълтеникави до жълтозелени, с малки кръгли пори (0,2—0,3 мм в диаметър) със същия цвят.

Спорите елипсоидни, гладки, жълтеникави, \2- 15 х 4-6 мк. Споровият прашец кафяво зеленикав.

Пън чето 10 х2—4(8)см, дебело, плътно, първоначално сферично или яйце­видно, по-късно обратнобухалковидно, задебелено в основата, понякога почти цилиндрично, жълто кафяво или сиво кафяво, с по-тъмна кафява фина мрежа по повърхността. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори от началото на лятото до края на есента (VI-XI).

Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с много приятен вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние, сушена или консервирана.

Описание. Шапката 8—20 см в диаметър, първоначално сферична, по-късно разперена, звънче видна до почти плоска, бяла, понякога с жълтеникави петна или бледожълта, при нараняване лимонено жълта. Повърхността на най-младите екземпляри брашнеста, по-късно гола, коп­ринено лъскава, суха, гладка. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством ци­песто частично покривало, по-късно изправен, равен, целокраен, понякога с ос­татъци от частичното покривало. Месото дебело, сочно, белезникаво, при нараняване пожълтява.Пластинките нагъсто разположени, тънки, свободни от пън чето, първона­чално сиво бели, по-късно сиво розови, червеникави до кафяво черни.

Спорите яйцевидни или елипсоидни, гладки, кафеникави, 6-9×3—5 мк. Споровият прашец пурпурно кафяв.

Пън чето 5—15×1—3 см, плътно, по-късно с кухини, цилиндрично, в основа­та задебелено, гладко, бяло до бледожълто, в горния край с ципест траен пръс­тен — остатък от частичното покривало. Общо покривало липсва.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в горски поля­ни, ливади, пасища, градини, паркове и храсталаци от началото на лятото до края наесента (VI—XI), често на самодивски кръгове.

Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с анасонова миризма.

Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана.

О п и с а н и е. Шапката 6-12×4—8 см, яйцевидна, сраснала   в  долния си край с пънчето, тънкостенна, сиво  жълтеникава до кафяво орехова. Повърхността с мрежовидно разположени ребра, оформящи неправилни, многоъгълни килийки с различна дълбочина. Месото много тънко, крехко, восъко подобно, белезникаво до бледо­розово. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на шапката. Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 18—24х 10—12 мк. Споровият пра шиц е  кафяво орехово.Пън чето 3—8 х 1—3 см, кухо, цилиндрично, задебелено  в основата, с въл­нообразно нагъната повърхност, белезникаво до светложълто, покрито с бял брашнест налеп. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в светли широ­колистни и смесени (по-рядко само иглолистни) гори, ливади, градини, парко­ве, край пътища през пролетта (IV—V).

Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с  приятен вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние или сушена.