Жълта рогачка, Жълта сърненка ( Ядлива гъба )

2

Описание. Шапката 3—15 см в диаметър, с неправилна форма, изпък­нала, плоска или вдлъбната в средата, бледожълта, яйчно жълта до жълто канелена.Повърхността суха, фино кадифена, неправилно нагъната, често на­пукана.Ръбът дебел, неправилно вълнообразен, често дълбоко насечен. Месото дебело, твърдо, крехко, бяло, при нараняване се оцветява бледо­жълто.Шипчетата на спорообразуващата повърхност нагъсто разположени, тън­ки, много крехки, низбягващи по пън чето, белезникави, бледожълти до бледо­розови.Спорите почти кръгли, гладки, безцветни, 7—9 х 7—7,5 мк. Споровият пра­шец бледожълт.Пън чето 2—8 х 0,5—2,5 см, плътно, твърдо, цилиндрично или с неправилна форма, гладко, често ексцентрично разположено спрямо шапката, белезникаво до бледожълто.Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни, широколисти и смесени гори, на групи или самодивски кръгове, от средата на лятото до края на есента (VII—XI).Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат.Употреба. В свежо състояние, сушена или консервирана, само в мла­да възраст (месото на старите екземпляри горчи).

Чернодробна гъба, Волски език, Овчарка, Чобанка ( Ядлива гъба )

1

Описание. Шапката 10—25 см в диаметър, 2—6 см дебела, плоска, че­сто с форма на език, странично приседнала върху субстрата или стесняваща се и преминаваща в късо, плътно, дебело, странично разположено пън че, първо­начално оранжева, по-късно светлочервена, кървавочервена до червено кафява. Пън чето със същия цвят или по-тъмно.Повърхността с фини брадавички, слизеста, гладка или слабо нагъната.Месото дебело, меко, воднисто, червено, напоено с кървавочервен сок, про­низано от белезникави, мрежовидно разклонени жилки.Тръбичките нагъсто разположени, свободни помежду си, сраснали с месото, крехки, месести, първоначално затворени, по-късно с фини, закръглени пори, бледо жълтеникави, по-късно червени, отделящи капчици червен сок.Спорите яйцевидни, с мастни капчици, гладки, бледорозови до бледо кафяви, 4—5, 5 х 3—4 мк. Споровият прашец ръждивокафяв.Местообитание и сезонност. Расте върху пънове от широко­листни (рядко иглолистни) дървета от края на лятото до края на есента (VIII-X1).Вкусови качества. Добра ядлива гъба със слабо кисел вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние, в млада възраст (месото на старите екземпляри е твърдо и сухо).

Сярножълта коралка, Еленови рога, Петльов гребен ( Ядлива гъба )

6

Описание. Плодното тяло 5—15 см високо и широко, силно храстовид­но (кораловидно) разклонено.Пън чето дебело, късо, плътно, месесто, сочно, в горната част жълтеника­во, към основата белезникаво, често с червени петна по повърхността. Разклоненията многобройни, удължени, нагъсто разположени, цилин­дрични, месести, крехки, тънки, сярно жълти, лимонено жълти или охрено жъл­ти, със заоблени или зъбчати връхчета със същия цвят.Месото меко, крехко, воднисто, белезникаво или бледожълто, при нараня­ване се оцветява бледо червено. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на раз­клоненията. Спорите продълговато елипсоидни до цилиндрични с едро брадавичеста повърхност, бледожълти, 11 — 18 х 4—6,5 мк. Споровият прашец бледожълт. Местообитание и сезонност. Расте върху почва, в широко­листни, иглолистни и смесени гори през цялото лято и есен (VI—X). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат. Месото на старите екземпляри е жилаво и горчи. Употреба. В свежо състояние или консервирана, в млада възраст.

Зелена гьлъбка ( Ядлива гъба )

2

Описание. Шапката 5—15 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно разперена до почти плоска, често вдлъбната в центъра, белезникава до зелена с различни оттенъци — сиво зелена, жълтозелена, синьозелена до кафяво зелена. Повърхността мрежовидно напукана, грапава, с многобройни брадавици, суха. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, с добре изразе­ни радиални ребра, вълновиден, целокраен или често насечен. Месото твърдо, крехко, бяло. Пластинките нарядко разположени, широки до 10 мм, крехки, бели или бледожълти, свободни от пън чето или слабо сраснали с него. Спорите широко елипсоидни до почти кръгли, безцветни, с мрежесто брадавическа повърхност, 6-9 х 5—7 мк. Споровият прашец белезникав. Пън чето 4—10 х 2-3 см, плътно,твърдо, крехко, цилиндрично, слабо изтъ­няващо в основата, надлъжно набраздено, бяло. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни и смесени гори и храсталаци, горски поляни, край пътища от началото на лятото до средата на есента (VI—X). Вкусови качества. Много добра ядлива гъба със сладникав орехов вкус и слаб гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана.

Лютива млечница, Бяла млечница, Козарка, Лютивка ( Ядлива гъба )

4

Описание. Шапката 5—20 см в диаметър, първоначално изпъкнала, по-късно разперена, в средата вдлъбната, фуние видна. бяла до сиво жълта. Повърхността гола, суха, гладка, незонирана, понякога напукана. Ръбът първоначално силно подвит навътре, по-късно изправен, широко вълновиден, понякога насечен. Месото дебело, твърдо, крехко, бяло, при нараняване бледо жълтозелено, отделящо бял, по-късно слабо позеленяващ силно лютив сок. Пластинките нагъсто разположени, крехки, бели до бледожълти, низбяг­ващи по пън чето, при нараняване отделят изобилен бял сок. Спорите широко елипсоидни до почти кръгли, безцветни, с мрежовидно брадавичеста повърхност, 8—10 х 6—8 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 3—8 х 2—3 см, твърдо, крехко, цилиндрично, към основата стесне­но, гладко, белезникаво до сиво жълто. Местообитание и сезонност. Расте върху почва най-често в широколистни, по-рядко в иглолистни и смесени гори от началото на лятото до края на есента (VI—XI), на групи. Вкусови качества. Ядлива гъба с приятен аромат и лютив вкус. Употреба. Предимно консервирана, ко след специална обработка за премахване на лютивия вкус.

Булка, Булница, Яйченик ( Ядлива гъба )

5

Описание. Плодното тяло при най-младите екземпляри яйцевидно или почти сферично, обвито от бяло общо покривало. Шапката 6—20 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно разперена до почти плоска, оранжево червена. Повърхността гола, лепкава, гладка, лъскава, често с бели парцалести ос­татъци от общото покривало. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством ципесто частично покривало, по-късно изправен, равен, целокраен. с къси, доб­ре изразени радиални ребра. Месото дебело, жълтооранжево под кожицата, в средата бледожълто. Пластинките свободни от пън чето, нагъсто разположени, дебели, широки 15—20 мм, крехки, златистожълти, едноцветни с пън чето.

Спорите широко елипсоидни, гладки, безцветни, 9- 12 х 6-8 мк. Споро­вият прашец бял до бледо жълтеникав.

Пън чето 8—15 х 1,5—3 см, първоначално плътно, по-късно с кухини, ци­линдрично, златистожълто, в основата луковично задебелено и обхванато от остатъка на общото покривало във вид на разкъсана бяла торбичка (калъфче). В горната част пън чето с ципест жълт пръстен — остатък от частичното покривало.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в дъбови или смесени широколистни гори и храсталаци, горски поляни, на топли припечни места през цялото лято и есен (VI—X).

Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с много приятен оре­хов вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана. Сходен  отровен  вид: Червена мухоморка (Amanita muscaria)

Червеникава сърнела ( Ядлива гъба )

3

Описание. Шапката до 15 см в диаметър, първоначално почти сферич­на, по-късно разперена, белезникава, до сиво кафеникава, по-тъмна в средата. Повърхността суха, матова, първоначално гладка, по-късно с едри, ъгло­вати, приповдигащи се люспи, често наредени в концентрични кръгове. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством ко­жесто частично покривало, по-късно изправен, често вълнообразен, с парцалести остатъци от покривалото. Месото меко, сочно, бяло, при нараняване слабо почервенява. Пластинките свободни от пън чето, нагъсто разположени, дебели, широки 10—15 мм, крехки, бели, по-късно червеникави. Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 9-12 х 6-7 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 10—15 х 2—3,5 см, кухо, много жилаво, цилиндрично, луковично задебелено в основата, голо, гладко, бяло до бледо кафеникаво, без зигзаговид­ни хоризонтални ивици, с широк, двуслоен, кожест, бял, подвижен пръстен (остатък от частичното покривало).

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни, широколистни и смесени гори, ливади, пасища, градини, паркове от средата на лятото до края на есента (VII—XI).

Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с много приятен вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние.