Всичко за Гъбите

Продукти: 2 глави лук, 2 скилидки чесън, 200 гр. печурки, 100 гр. шунка, 3 с.л. масло или маргарин, 600 гр. крехко месо, 3 яйца 250 мл прясно мляко, сол, чер пипер, настъргано индийско орехче, 100 гр. настърган кашкавал, 1 връзка пресен лук.
Приготовление: Лукът и чесънът се нарязват на ситно и се задушават в 2 лъжици мазнина, заедно с нарязаната на парчета шунка. Прибавят се гъбите и се задушава още малко. Продуктите се изваждат и се нареждат в тавичка. Останалата мазнина се загрява и в нея се пържи нарязаното на тънки парчета месо. Всички продукти се разбъркват в тавичката. млякото се разбива с яйцата и подправките и със получената смес се покрива месото. поръсва се с настърган кашкавал. Пече се в загрята до 250 градуса фурна 10 минути. сервира се с нарязан на ситно лук.

Описание. Плодните тела единични, понякога съединяващи се в осно­вата си по 2—3. Шапката 5—12 см широка, изпъкнала, понякога вдлъбната в центъра, с неправилна форма, бяла, сиво жълта, понякога с яркожълти петна.

Повърхността гола, вълнообразно нагъната, при изсъхване дълбоко неправилно напукана, суха. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, неправилно вълнообразен, понякога дълбоко насечен. Месото дебело, твърдо, крехко, бяло до жълтеникаво. Тръбичките много къси (1—2 мм), сраснали  помежду си и с месото, низбягващи по пън чето, първоначално бели, по-късно жълтеникави, с фини, закръглени бели пори. Спорите яйцевидни, до почти сферични, гладки, безцветни, 3,5—4,5 х 3—3,5 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 3—5 х 1—3 см, плътно, понякога ексцентрично, дори странично разположено спрямо шапката, цилиндрично или стесняващо се към основата, гладко, бяло. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни гори в планинските райони от средата на лятото до края на есента(VII—XI), най-често на групи. Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с гъбен аромат и вкус на орехи. Месото на старите екземпляри е грубо и слабо горчи. Употреба. В свежо състояние или консервирана само в млада възраст.

Описание. Плодното тяло 10—30 см широко, туфесто, съставено от ня­колко екземпляра с плътно прилепнали или сраснали шапки и сраснали пън чета. Шапката с неправилна форма, първоначално жълтеникава, по-късно жъл­то червеникава до бледо червено кафява. Повърхността суха, гола, при възрастните екземпляри често неправилно напукана. Ръбът слабо подвит навътре, неправилно вълнообразен, понякога дефор­миран, целокраен или насечен.

Месото дебело, твърдо, крехко, бяло. Тръбичките много къси (1—2 мм), низбяващи по пън чето, сраснали помежду си и с месото на шапката, с малки, кръгли пори, белезникави до бледо­розови. Спорите елипсоидни до яйцевидни, гладки, безцветни, 5—6 х 3—4 мк. Спо­ровият прашец белезникав. Пън чето късо, плътно, дебело, белезникаво, с неправилна форма. Местообитание и сезонност. Расте върху почва, сред мъх в иг­лолистни гори в планинските райони от средата на лятото до късна есен (VII—XI), на туфи и самодивски кръгове. Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние или консервирана, само в млада възраст (старите екземпляри имат грубо и горчиво месо).

Описание. Шапката 3—15 см в диаметър, с неправилна форма, изпък­нала, плоска или вдлъбната в средата, бледожълта, яйчно жълта до жълто канелена.Повърхността суха, фино кадифена, неправилно нагъната, често на­пукана.Ръбът дебел, неправилно вълнообразен, често дълбоко насечен. Месото дебело, твърдо, крехко, бяло, при нараняване се оцветява бледо­жълто.Шипчетата на спорообразуващата повърхност нагъсто разположени, тън­ки, много крехки, низбягващи по пън чето, белезникави, бледожълти до бледо­розови.Спорите почти кръгли, гладки, безцветни, 7—9 х 7—7,5 мк. Споровият пра­шец бледожълт.Пън чето 2—8 х 0,5—2,5 см, плътно, твърдо, цилиндрично или с неправилна форма, гладко, често ексцентрично разположено спрямо шапката, белезникаво до бледожълто.Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни, широколисти и смесени гори, на групи или самодивски кръгове, от средата на лятото до края на есента (VII—XI).Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат.Употреба. В свежо състояние, сушена или консервирана, само в мла­да възраст (месото на старите екземпляри горчи).

Описание. Плодното тяло 6—12 см високо, 2—10 см в диаметър, силно храстовидно (кораловидно) разклонено.

Пън чето 2—8 х 2—4 см , дебело,плътно,твърдо,в основата бледо жълто охрено до бледорозово, в горната част кремаво. Разклоненията многобройни, дълги, цилиндрични, прави, надлъжно наб­раздени, белезникави, бледожълти до бледорозови, с тъпи, заоблени, бледовио­летови връхчета. Месото крехко, сухо, бяло, при нараняване не променя цвета си, с мириз­ма на сапун и с горчив вкус. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на раз­клоненията. Спорите продълговато елипсоидни, безцветни, с дребно брадавичеста по­върхност, 9-17 х 4—7 мк. Споровият прашец бледоохрен. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни й смесени гори от края на лятото до края на есента (VIII—XI). Внимание! Слабо отровна!

Описание. Плодното тяло 7—30 см високо, 6— 15 см в диаметър, силно храстовидно (кораловидно) разклонено. Пън чето 3—6 х 2,5—6 см, дебело, плътно, месесто,понякога разклонено още от основата, бяло до месно розово. Разклоненията многобройни, удължени, нагъсто разположени, цилин­дрични, надлъжно набраздени, бледо охрени до оранжеворозови, с лимонено-жълти назъбени връхчета. Месото крехко, сухо, бяло, при нараняване става виненочервено, с горчив вкус. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на раз­клоненията.

Спорите продълговато елипсоидни до цилиндрични, с фина грапава по­върхност, охрено жълти, 8—15 х 4—6 мк. Споровият прашец бледожълт. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори от средата на лятото до края на есента (VII-X). Внимание! Слабо отровна!

Описание. Плодното тяло 7—30 см високо, 6— 15 см в диаметър, силно храстовидно (кораловидно) разклонено. Пън чето 3—6 х 2,5—6 см, дебело, плътно, месесто,понякога разклонено още от основата, бяло до месно розово. Разклоненията многобройни, удължени, нагъсто разположени, цилин­дрични, надлъжно набраздени, бледо охрени до оранжеворозови, с лимонено-жълти назъбени връхчета. Месото крехко, сухо, бяло, при нараняване става виненочервено, с горчив вкус. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на раз­клоненията.

Спорите продълговато елипсоидни до цилиндрични, с фина грапава по­върхност, охрено жълти, 8—15 х 4—6 мк. Споровият прашец бледожълт. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори от средата на лятото до края на есента (VII-X). Внимание! Слабо отровна!

Описание. Плодното тяло 5—15 см високо и широко, силно храстовид­но (кораловидно) разклонено.Пън чето дебело, късо, плътно, месесто, сочно, в горната част жълтеника­во, към основата белезникаво, често с червени петна по повърхността. Разклоненията многобройни, удължени, нагъсто разположени, цилин­дрични, месести, крехки, тънки, сярно жълти, лимонено жълти или охрено жъл­ти, със заоблени или зъбчати връхчета със същия цвят.Месото меко, крехко, воднисто, белезникаво или бледожълто, при нараня­ване се оцветява бледо червено. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на раз­клоненията. Спорите продълговато елипсоидни до цилиндрични с едро брадавичеста повърхност, бледожълти, 11 — 18 х 4—6,5 мк. Споровият прашец бледожълт. Местообитание и сезонност. Расте върху почва, в широко­листни, иглолистни и смесени гори през цялото лято и есен (VI—X). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат. Месото на старите екземпляри е жилаво и горчи. Употреба. В свежо състояние или консервирана, в млада възраст.

Описание. Плодното тяло 7— 15 см високо, 6—20 см в диаметър, силно храстовидно (кораловидно) разклонено, наподобяващо глава на цветно зеле. Пън чето 3,5—5 х 3—6 см, късо, дебело, почти грудковидно, плътно, месес­то, бяло. Разклоненията многобройни, много къси, нагъсто разположени, цилин­дрични, дебели, белезникави до бледорозови, с назъбени, розовочервени до ви­неночервени връхчета. Месото дебело, крехко, сочно, бяло, при нараняване не променя цвета си. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на раз­клоненията. Спорите продълговато елипсоидни до вретеновидни, с надлъжно щрихо-вана повърхност, бледожълтеникави, 7—11,5 хЗ,5—4,5 мк. Споровият прашец жълтеникав. Местообитание и сезонност. Расте върху почва, най-често в широколистни гори (особено под бук), понякога в смесени или иглолистни го­ри от края на лятото до края на есента (VIII—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние.

Описани е. Шапката 4—7 см в диаметър, първоначално звънчевидна, по-късно разперена до почти плоска, с изпъкнало връхче в центъра, землисто сива до стоманено сива. Повърхността суха, гола, гладка, със сивочерни влакнести люспи. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, често вълнови-ден, при старите екземпляри дълбоко насечен, тънък. Месото тънко, меко, крехко, сиво бяло. Пластинките нагъсто разположени, дебели, широки до 10 мм, крехки, сла­бо сраснали с пън чето, белезникави до сиви. Спорите широко елипсоидни, гладки, безцветни, 5—8 х 3—5 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 4—8 х 1—1,5 см, първоначално плътно, по-късно с кухини, цилин­дрично, при младите екземпляри бяло, по-късно сиво бяло, в горната част с брашнест налеп. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни гори през есента до началото на зимата (IX—XII). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние и консервирана.