Всичко за Гъбите

4-5 средно големи тиквички; 1/2 кг моркови; 200-300 г пресни гъби; 2 глави лук; олио, сол, черен пипер, 1/2 ч.ч. бяло вино.
Тиквичките се обелват, нарязват на кръгове с дебелина 3-4 см и се попарват във вряла вода за няколко минути. С лъжичка се издълбават като лодки и се поставят в намазнена тава. Отделно се запържва лука, добавят се морковите и гъбите нарязани на ситно, задушават се, добавя се виното и вътрешността на тиквичките и се оставят на слаб огън до омекване. На вкус – сол и черен пипер. С тази смес се пълнят тиквичките и се запичат във фурната 10-тина минути. Може да се приготви към тях сос от топено сирене, сметана и копър.

1 кг. едра риба се изчиства. На долната и горната й страна се правят по 2 напречни разреза и в тях се слага по половин резен лимон. Рибата се слага в намазана с масло тава и около нея се нареждат нарязани на кръгове 2 глави лук, 4-5 нарязани на кубчета картофа и накрая 200 г гъби (цели, ако са дребни и нарязани на филийки, ако са едри). Ястието се поръсва със сол и черен пипер, залива се с 1 чаша олио (или зехтин) и 1 чаша вода и се опича в умерена фурна.

Описание. Шапката 5—20 см в диаметър, първоначално изпъкнала, по-късно плоска, понякога вдлъбната в центъра, сиво кафява до жълто кафява. Повърхността суха, матова, покрита с многобройни, едри, тъмнокафяви, приповдигнати люспи, наредени керемидообразно в концентрични кръгове. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, неправилно вълнообразен, целокраен или понякога насечен. Месото дебело, твърдо, слабо жилаво, белезникаво до сиво кафяво. Шипчегата на спорообразуващия слой нагъсто разположени, дълги 5—10 мм. тънки, крехки, низбягващи по пън чето, първоначално белезникави, по-късно сиви до сиво кафяви. Спорите почти кръгли, фино брадавичести, кафяви, 5—7 х 5—6 мк. Споровият прашец кафяв. Пън чето 3-8 х 1 — 3 см, плътно, твърдо, цилиндрично, гладко, сиво бяло до кафеникаво. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни гори от края на лятото до края на есента (VIII—XI). Вкусови   качества. Добра ядлива  гъба   с приятен  вкус  и гъбен

аромат. Употреба. В свежо състояниие или консервирана само в млада въз­раст (месото на старите екземпляри е жилаво и горчи).

Описание. Шапката 6—10 см в диаметър, първоначално полусферична или звънчевидна, по-късно разперена до почти плоска или слабо вдлъбната в центъра, сребристо сива, синкаво сива до сиво кафява. Повърхността суха, покрита с тъмно сиво кафяви едри ъгловати люспи раз­положени в концентрични кръгове, гладка или вълнообразно нагъната.Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, вълнообразен, често дълбоко насечен. Месото тънко, твърдо, бяло (под кожицата сиво), с миризма на брашно. Пластинките нагъсто разположени, дебели, широки до 10 мм, почти сво­бодни от пън чето, белезникави до бледожълти. Спорите широко елипсоидни, гладки, 8—10 х 6—7 мк , безцветни. Спорови­ят прашец белезникав. Пън чето 3—8 х 2-3,5 см, плътно,твърдо,задебелено в долния край (обратно бухалковидно), белезникаво, към основата ръждивокафяво с фини люспи на повърхността. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори, в планински райони от края на лятото до края на есента (VIII—XI). Внимание! Отровна!

Описание. Плодното тяло при най-младите екземпляри яйцевидно или почти сферично, обвито от бяло общо покривало. Шапката 5-15 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно раз­перена до почти плоска, охрено кафява, сиво кафява до маслинено кафява. Повърхността гладка, слабо лепкава, лъскава, обикновено с бели парца­лести остатъци от общото покривало, често разположени в неправилни кон­центрични кръгове. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством ци­песто частично покривало, по-късно изправен, равен, цело краен, с добре изра­зени радиални ребра.

Месото тънко, меко, крехко, бяло, със слаба неприятна миризма. Пластинките нагъсто разположени, свободни от пън чето, тънки, широки до 20 мм, бели. Спорите широко елипсоидни, гладки, безцветни, 10—12 х 7—8 мк. Спорови­ят прашец бял.

Пън чето 5—15 х 0,5—2 см, първоначално плътно, по-късно с кухини, бяло, цилиндрично, долу луковично задебелено, със сраснало към основата общо покривало, остатъците от което образуват една или няколко пръстеновидно разположени якички. В горната част пън чето с бял, нетраен парцалест пръстен остатък от частичното покривало.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори през лятото и есента (VII—X).  Внимание! Силно отровна!

Мицелът на гъбите е  съставен от многократно разклонени много клетъчни тънки нишки, наречени хифи. Обикновено той прониква в субстрата ,и  върху който се развиват гъбите : (почва, дървесина, тор и други.), поради което е незабележим. При определени условия някои видове гъби образуват повърхностен мицел, ръстилащ се върху субстрата във вид на паяжиновиден или памуковиден налеп, добре забележим с невъоръжено око. Мицелът на гъбите нараства    радиално от един общ център. В даден момент по периферните му разклонения върху повърхността на субстрата се образуват плодните тела поединично, на групи , туфи или под формата на кръгове, наречени „самодивски кръгове“ („самодивски хорища“). Мицелът на висшите гъби е почти еднакво устроен, поради което идентифицирането им се извършва главно въз основа на морфологичните и анатомичните белези на техните плодни тела.