Всичко за Гъбите

Състав на маринатата: 5 л. вода, 150 г. сол, 6% оцет – 300 г., 2 г. дафинов лист, 2 г. черен пипер, 2 г. карамфил, 2 г. канела.
Гъбената салата се приготвя от пресни, солени или мариновани гъби. Препоръчват се манатарка, масловка, трепетликова гъба, брезова манатарка, печурка, припънка, пънчушка и др. Към 10 кг. гъби се прибавят 0,5 кг. лук и от 0,3 до 0,5 л. растително масло. За заливане се използва маринатата. Приготвената гъбена салата се насипва в буркани, залива се и се стерилизира 60 минути.

Подходящи са манатарка, пачи крак, млечница и др. Почистените /небланширани/ гъби се измиват обилно в студена вода и се варят 20 минути в сладко-кисела марината в състав за 10 кг. пресни гъби – 1, 5 литра вода, 300 гр. готварска сол, 4-5 дафинови листа, 3 гр. канела, 10 зърна бахар, 15 пъпки карамфил, 30-40 зърна черен пипер, 100 гр. захар, 20 гр. лимонена киселина. При варенето пяната се отстранява. Гъбите се изваждат с решетеста лъжица, подреждат се в буркани и се заливат с прецедената през тензух марината, в която са врели. Стерилизацията трае 70 минути.

Използват се всички видове ядливи гъби, цели или парчета от тях. Може да се използва смес от манатарка, масловка, брезовка, рижика, млечница, коралка, пачи крак и др., заедно с пънчетата им.
След сваряване и изстудяване към омекналите гъби се прибавя връзка пресен лук, 1/2 пакетче масло и сол на вкус. За да стане салатата по-пикантна може да се залее с предварително приготвена марината (за 1 л вода): 4 г сол, 1,5 г оцет, 1 начупен дафинов лист, 3-4 зърна черен пипер, 1-2 връхчета карамфил и малко канела.

Описание. Шапката 8—20 см в диаметър, при младите екземпляри поч­ти сферична, по-късно разперена и по-плоска, белезникава, сребристо сива до сиво зелена.  Повърхността гладка, суха, фино кадифена, понякога набръчкана. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, равен или сла­бо вълнообразен, целокраен. Месото дебело, твърдо, бяло или жълтеникаво, при нараняване бързо посинява. Тръбичките първоначално къси, по-късно дълги до 25 мм, почти свободни от пън чето, лесно отделящи се от месото, жълти до жълтозелени, с малки, кръг­ли, оранжево червени до кървавочервени пори. Спорообразуващата повърхност при нараняване бързо посинява. Спорите късо елипсоидни, гладки, жълти, 11—15 х 4—6 мк. Споровият пра­шец маслиненозелен.  Пън чето 4—15 х 3–Т0 см, плътно, при младите екземпляри дебело почти колкото шапката, късо, сферично до яйцевидно, по-късно обратно бухалковид­но, задебелено в основата, под шапката лимонено жълто, надолу жълточервено, с по-тъмночервена релефна мрежа по повърхността. Местообитание и сезонност. Расте върху варовити почви в широколистни, икяояистни и смесени гори от средата на лятото до края на есента (VII-XI).

Внимание! Отровна! Сходни  видове: Огнена манатарка (Boletus luridus). Обикновена манатарка    (Boletus edulis) Червеностъблена   манатарка (Boletus erythropus) ■