Всичко за Гъбите

Описание. Шапката 5—15 см в диаметър, първоначално сферична, по-късно разперена, полусферична до почти плоска, понякога изпъкнала в центъ­ра, белезникава до бледокафява. Повърхността суха, гладка, лъскава или с дребни сиво кафяви люспи. Ръбът силно подвит навътре, сраснал с пън чето посредством частично покривало, по-късно изправен,  целокраен, понякога слабо насечен, равен. Месото дебело, плътно, бяло, при нараняване слабо порозовява. Пластинките нагъсто разположени, тънки, свободни от пън чето, при най младите екземпляри бледорозови, по-късно месно червени, шоколадено-кафяви до кафявочерни. Спорите яйцевидни или елипсоидни, гладки, бледо кафяви, 7—10×5-6 мк. Споровият прашец пурпурнокафяв. Пън чето 3- 10 х 1-2 см, плътно, цилиндрично, фино влакнесто или люспе­сто, бяло, към основата сиво кафеникаво, в горната част е  нетраен, ципест пръс­тен. Общо покривало липсва.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в ливади, пасища, торища, градини, край пътища от края на пролетта до края на. есента (V—XI), често на самодивски кръгове.

Вкусови  качества. Превъзходна ядлива гъба с приятен вкус.

Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана

Описание. Шапката 5—10 см в диаметър, първоначално полусферична или звънчевидна, по-късно разперена до почти плоска, понякога с изпъкнало връхче в средата, бледокафява до канелено кафява, по-тъмна в центъра.

Повърхността покрита с тъмнокафяви триъгълни люспи, на върха почти гола. Ръбът първоначално силно подвит навътре и сраснал с пън чето посредст­вом ципесто частично покривало, по-късно изправен, целокраен, понякога на­сечен, равен. Месото крехко, белезникаво, при нараняване се оцветява кървавочервено. Пластинките нагъсто разположени, тесни, свободни от пън чето, първона­чално розови, по-късно червеникави до тъмнокафяви. Спорите яйцевидни или елипсоидни, гладки, кафеникави, 6—8 х 4-5 мк. Споровият прашец тъмнокафяв. Пън чето 5—10 х 1-1,5 см, първоначално плътно, по-късно кухо, голо, ци­линдрично, в основата луковично задебелено, сиво белезникаво до сиво кафяво, по-светло от шапката, при нараняване почервеняващо, в горната част с широк ципест пръстен—остатък от частичното покривало. Общо покривало липсва.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва най-често в иг­лолистни, по-рядко в широколистни и смесени гори, храсталаци, горски поля­ни от началото на лятото до края на есента (VI—XI).

Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с приятен вкус и гъ­бен аромат.

Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание. Шапката 8—20 см в диаметър, първоначално сферична, по-късно разперена, звънче видна до почти плоска, бяла, понякога с жълтеникави петна или бледожълта, при нараняване лимонено жълта. Повърхността на най-младите екземпляри брашнеста, по-късно гола, коп­ринено лъскава, суха, гладка. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством ци­песто частично покривало, по-късно изправен, равен, целокраен, понякога с ос­татъци от частичното покривало. Месото дебело, сочно, белезникаво, при нараняване пожълтява.Пластинките нагъсто разположени, тънки, свободни от пън чето, първона­чално сиво бели, по-късно сиво розови, червеникави до кафяво черни.

Спорите яйцевидни или елипсоидни, гладки, кафеникави, 6-9×3—5 мк. Споровият прашец пурпурно кафяв.

Пън чето 5—15×1—3 см, плътно, по-късно с кухини, цилиндрично, в основа­та задебелено, гладко, бяло до бледожълто, в горния край с ципест траен пръс­тен — остатък от частичното покривало. Общо покривало липсва.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в горски поля­ни, ливади, пасища, градини, паркове и храсталаци от началото на лятото до края наесента (VI—XI), често на самодивски кръгове.

Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с анасонова миризма.

Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана.

Описание. Плодното тяло 2—8 см широко, 1—3 см дебело, полукръгло, мидообразно-бъбрековидно, странично приседнало (без пън че), първоначално млечнобяло, по-късно сиво до кафяво. Горната повърхност гола, брадавичеста. Ръбът тънък, неправилно вълнообразен, целокраен. Месото желатинозно, полупрозрачно, белезникаво. Спорообразуващият слой разположен върху тънки нагъсто разположени полупрозрачни иглици по долната страна на плодното тяло. Спорите яйцевидни до почти сферични,    гладки, безцветни, 5-8×4—6 мк. Местообитание и сезонност. Расте върху мъртва Дървесина от началото на лятото до края на есента(У1—Х1),поединично или на туфи от ня­колко сраснали в основата си, често керемидообразно наредени плодни тела. Вкусови  качества. Ядлива гъба с приятен вкус и аромат.

Употреба. В свежо състояние, най-често сурова, за салата.

Описание. Шапката 2—5 см висока и широка, седло видна, състояща се от 2—3 несъразмерни, неправилно нагънати дялове, увиснали, свободни, обик­новено несраснали с пън чето, отвън сива до сиво черна, отвътре сиво бяла. Повърхността фино кадифена, нагъната. Ръбът дебел, свободен от пън чето, неправилно вълнообразен, често насечен. Месото много тънко, крехко, восъко подобно, сиво бяло. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на шапката.Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, с една централна мастна капка, 15—20×10—13 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 2—5 х 1—2 см, кухо, с многобройни камери, цилиндрично, към ос­новата задебелено, сиво бяло до сиво черно, с неправилни, дълбоки, надлъжни бразди или гънки по повърхността. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни и смесени гори през лятото до началото на есента (VI—IX).Вкусови  качества. Ядлива гъба с посредствен вкус и аромат. Употреба: В свежо състояние или сушена.

Описание. Шапката 1,5—4,0 см широка и висока, седло видна, състояща се от 2-4 несъразмерни, неправилно нагънати дялове, увиснали, свободни или частично сраснали с пън чето, отвън белезникава до светложълта, отвътре бле­дожълта до бледо кафеникава. Повърхността фино кадифена, нагъната.

Ръбът свободен от пън чето или на места сраснал с него, неправилно въ­лнообразен, често насечен.

Месото много тънко, крехко, восъково  подобно, белезникаво. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на шапката. Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, с една голяма централна мастна капка, 15—20×10—14 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 2-1 х 1,5—2,5 см. кухо, с многобройни камери, цилиндрично, често към основата задебелено, белезникаво, с неправилни, дълбоки, надлъжни браз­ди или гънки по повърхността.Местообитание и сезонност. Расте върху почва преимущест­вено в широколистни, рядко в иглолистни гори, най-често в края на лятото и цялата есен (VIII—XI), а единични екземпляри се срещат и през пролетта.

Вкусови  качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и аромат.

Употреба. В свежо състояние или сушена.

Описание. Шапката 2—10 см широка и висока, изпъкнала, с неправил­но закръглена форма, с кухини, тънкостенна, жълто кафява, червено кафява до тъмнокафява.Външната повърхност фино кадифена, с многобройни, неправилни дълбо­ки гънки, наподобяваща мозъчна повърхност. Ръбът частично сраснал с горната част на пън чето. Месото много тънко, крехко, восъково подобно, белезникаво. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на шапката. Спорите елипсоидни, безцветни, гладки, с две малки, полярно разполо­жени мастни капки,. 16-27 х 8 -13 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 4—8×2—4 см, първоначално плътно, по-късно кухо, с неправилна форма, в горната част разширено, долу стеснено, понякога почти цилиндрич­но, често сплеснато, с надлъжни неправилни гънки, белезникаво, сиво жълто до бледорозово, с фино кадифена повърхност.

Местообитание и сезонност. Расте върху песъчлива почва в иглолистни, широколистни и смесени гори през пролетта (IV—V).

—————————————————————————————————————————————-

Внимание! Отровна!

Забележка. Допуска се употребата й за храна в свежо състояние само след изваряване 10 минути и изхвърляне на отварата, при което отровната хелвелова киселина се разрушава. Гъ­ба с посредствен вкус и почти без аромат.

О п и с а н и е. Шапката 6-12×4—8 см, яйцевидна, сраснала   в  долния си край с пънчето, тънкостенна, сиво  жълтеникава до кафяво орехова. Повърхността с мрежовидно разположени ребра, оформящи неправилни, многоъгълни килийки с различна дълбочина. Месото много тънко, крехко, восъко подобно, белезникаво до бледо­розово. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на шапката. Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 18—24х 10—12 мк. Споровият пра шиц е  кафяво орехово.Пън чето 3—8 х 1—3 см, кухо, цилиндрично, задебелено  в основата, с въл­нообразно нагъната повърхност, белезникаво до светложълто, покрито с бял брашнест налеп. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в светли широ­колистни и смесени (по-рядко само иглолистни) гори, ливади, градини, парко­ве, край пътища през пролетта (IV—V).

Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с  приятен вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние или сушена.

Описание. Шапката 3-5 х 2-3 см, с цилиндрично- конична форма, куха, сраснала в долния си край с  пън чето, сиво кафява, тъмнокафява до почти черна.Повърхността с мрежовидно, разположени  ребра, оформящи почти право­ъгълни  килийки с различна дълбочина.Месото е много тънко, крехко, восъко подобно,белезникаво.Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на шапката.

Спорите са широко елипсоидни, гладки, безцветни, с 18—20х 10—14 мк. Споро­вият прашец охрено жълт. Пън чето е 2—5×1— 2 см, кухо, цилиндрично, понякога задебелено в основата, белезникаво, с повече или по-малко набръчкана повърхност и с брашнест на­леп  по нея.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни и смесени гори, предимно в планинските райони през пролетта (IV—V).

Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние или сушена.

Забележка. У нас се среща и Morchella rimosipes D С, която се отличава от Коничната пумпалка главно по дългото си (до 10 см) пън че . Ядлива.

Към този тип принадлежат видовете от групата разреди Gasteromycetes. Спорообразуващия тъкан (месото) на плодните тела от този тип изцяло е обвита с еднослойна, двуслойна или трислойна обвивка  (фиг. 12). При някои гъби  (видове от род Bovista ) (фиг. 12 £)след узряване на плодното тяло месото изцяло се разпада на спори, а при други  (видове от ро­довете Lycoperdon и Bovista ) (фиг. 12А,В) долната част на плодното тяло има стерилна основа (понякога във вид на късо пънче), в месото на която не се разпада на спори. Зрелите спори се освобождават след разкъсване на обвивката или  през специално образуване отвърстия в горната част на плодното тяло. При тези гъби систематичната стойност имат : размерите, формата и цветът на плодното тяло; устройството на обвивката.