Всичко за Гъбите

Почистените, нарязани и добре измити гъби се поставят в буркани, като на всеки ред се поставят чесън, сол, черен пипер, част от дафинов лист. След напълването на 3/4 от буркана той се залива със смес от винен оцет и вода (заливката предваритено се вари и се оставя да изстине) в съотношение 1:2 до напълването му. След една седмица бурканът се проверява и ако се появи странична миризма или признаци на ферментация, заливката се подменя с нова, но в обратното съотношение – 2 части оцет и 1 част вода.

1 пуйка, патица или едро пиле; 3-4 ябълки; 2 с.л. мазнина; 3 глави лук, 500 гр. моркови, 300 гр. култивирани печурки, млян черен пипер, чубрица, червен пипер, сол.
Изчистената и измита пуйка се посолява отвън и отвътре. Вътре в пуйката сложете нарязани ябълки (едната ябълка се оставя за после), които поемат по-тежката миризма на мазнината на пуйката.
Сложете пуйката в тава с малко вода и печете всяка страна по половин час на силна фурна (220 градуса). На всеки 10 минути набождайте на няколко места за да изтече разтопената мазнина.
Извадете пуйката от тавата и излейте течността. На дъното на тавата наредете нарязаните на колелца моркови, лука и гъбите. Залейте ги с 1 ч.ч. вода и мазнината. Отгоре сложете пуйката и поръсете с подправките. Сложете да се пече в умерена фурна (180 градуса) до зачервяване.
От време на време поливайте със соса от тавата за да остане пуйката сочна.

Описание. Шапката 6—10 см в диаметър, първоначално полусферична или звънчевидна, по-късно разперена до почти плоска или слабо вдлъбната в центъра, сребристо сива, синкаво сива до сиво кафява. Повърхността суха, покрита с тъмно сиво кафяви едри ъгловати люспи раз­положени в концентрични кръгове, гладка или вълнообразно нагъната.Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, вълнообразен, често дълбоко насечен. Месото тънко, твърдо, бяло (под кожицата сиво), с миризма на брашно. Пластинките нагъсто разположени, дебели, широки до 10 мм, почти сво­бодни от пън чето, белезникави до бледожълти. Спорите широко елипсоидни, гладки, 8—10 х 6—7 мк , безцветни. Спорови­ят прашец белезникав. Пън чето 3—8 х 2-3,5 см, плътно,твърдо,задебелено в долния край (обратно бухалковидно), белезникаво, към основата ръждивокафяво с фини люспи на повърхността. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори, в планински райони от края на лятото до края на есента (VIII—XI). Внимание! Отровна!

Описание. Шапката 5— 17 см в диаметър, първоначално силно изпък­нала, при по-старите екземпляри разперена до почти плоска, често с изпъкнало връхче в средата, белезникаво жълта, бледо сиво кафява или бледо сиво виолетова с различни оттенъци. Повърхността суха, гладка, гола, по-късно радиално ивичесто влакнеста, копринено лъскава.

Ръбът първоначално подвит навътре, при най-старите екземпляри изпра вен, равен, целокраен. Месото дебело, твърдо, бяло, с миризма на брашно. Пластинките почти свободни от пън чето, широки до 20 мм, първоначално бледожълти, по-късно розовочервени, месно червени до розово кафяви. Спорите многостенни, със заоблени ъгли, розови, 8—10 х 7—8 мк. Спо­ровият прашец розово кафяв. Пън чето 4—10 х 2—3 см, плътно, цилиндрично, в основата задебелено (обратно бухалко видно), белезникаво до бледо жълто кафяво, копринено лъска во, в горната част с бял брашнест налеп. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни гори и храсталаци през цялото лято до края на есента(У1 -XI) често в самодивски кръгове. Внимание! Отровна!

Описание. Плодното тяло при най-младите екземпляри яйцевидно, или почти сферично, обвито от бяло общо покривало. Шапката 5—10 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно звън­че видна, разперена до почти плоска, бяла. Повърхността гола, слабо лепкава, при изсъхване копринено лъскава, гладка, без остатъци от общото покривало. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством ципесто частично покривало, по-късно изправен, равен, гладък. Месото крехко, бяло, с неприятна миризма. Пластинките свободни от пън чето, нагъсто разположени, тънки, широки 5—8 мм, бели. Спорите широко елипсоидни, почти кръгли, безцветни, 9— 11×7—8 мк. Споровият прашец бял. Пън чето цилиндрично, първоначално плътно, по-късно с кухини, гладко, 8-12 х 1—2 см, бяло, в основата луковично задебелено и обхванато от остатъка на общото покривало във вид на разкъсана бяла торбичка. В горната част пън че­то с бял, широк, висящ пръстен — остатък от частичното покривало.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори и горски поляни през цялото лято и есен (VI-X). Внимание! Смъртно отровна!

Описание. Плодното тяло при най-младите екземпляри яйцевидно или почти сферично, обвито от бяло общо покривало. Шапката 5-15 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно раз­перена до почти плоска, охрено кафява, сиво кафява до маслинено кафява. Повърхността гладка, слабо лепкава, лъскава, обикновено с бели парца­лести остатъци от общото покривало, често разположени в неправилни кон­центрични кръгове. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством ци­песто частично покривало, по-късно изправен, равен, цело краен, с добре изра­зени радиални ребра.

Месото тънко, меко, крехко, бяло, със слаба неприятна миризма. Пластинките нагъсто разположени, свободни от пън чето, тънки, широки до 20 мм, бели. Спорите широко елипсоидни, гладки, безцветни, 10—12 х 7—8 мк. Спорови­ят прашец бял.

Пън чето 5—15 х 0,5—2 см, първоначално плътно, по-късно с кухини, бяло, цилиндрично, долу луковично задебелено, със сраснало към основата общо покривало, остатъците от което образуват една или няколко пръстеновидно разположени якички. В горната част пън чето с бял, нетраен парцалест пръстен остатък от частичното покривало.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори през лятото и есента (VII—X).  Внимание! Силно отровна!

Описание. Плодното тяло при най-младите екземпляри яйцевидно или почти сферично, обвито от бяло общо покривало. Шапката 5—12 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно раз­перена до почти плоска, бледожълта до лимонено жълта. Повърхността гладка, лъскава, слабо лепкава, обикновено с белезникави парцалести остатъци от общото покривало. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством ци­песто частично покривало, по-късно изправен, равен, целокраен, с къси, добре изразени радиални ребра.

Месото плътно, бяло, под кожицата бледожълто, с характерна неприятна миризма на сурови картофи.

Пластинките свободни от пънчето, нагъсто разположени, крехки, бели до бледожълти. Спорите почти сферични, гладки, безцветни, 8—11 х 7—10,5 мк. Споровият прашец бял. Пън чето цилиндрично,първоначално плътно,по-късно с кухини 5—12 х 0,8— 2 см, бяло до бледожълто, по-светло от шапката, в основата луковично задебелено, със сраснало към него общо покривало, остатъците от които образуват тясна якичка. В горната част пън чето с бял до жълтеникав ципест, увиснал пръстен — остатък от частичното покривало.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва по периферия­та и светлите места на широколистни, иглолистни и смесени гори през цялото лято и есен (VI—X).

Вкусови качества. Ядлива гъба с посредствен вкус и неприятна ми­ризма. Някои автори я считат дори за слабо отровна.