Сярна гъба ( Ядлива гъба )

4

Описание. Плодното тяло 10—40(50) см широко, с неправилна форма, съставено от няколко сраснали в основата си екземпляри, с плътно прилепна­ли, разположени една над друга шапки. Шапката с неправилна форма, странично приседнала върху субстрата (без пън че), жълто червеникава, оранжево жълта, сярно жълта, по-късно избледнява­ща до блецо жълта. Повърхността неправилно вълнообразно нагъната, суха, покрита с браш­нест налеп. Ръбът дебел, неправилно вълнообразен, понякога плитко насечен. Месото дебело, при младите екземпляри меко, сочно, по-късно твърдо, ко­жесто, накрая дървенисто, жълтеникаво. Тръбичките дълги до 5 мм, сраснали помежду си и с месото (неотделящи се от него), с фини, първоначално закръглени, по-късно ъгловати жълти пори със зъбчати краища. Спорите яйцевидни, елипсоидни, безцветни 5—7 х 4—5 мк. Споровият пра­шец бледожълт.

Местообитание и сезонност. Расте върху стъблата на живи или мъртви широколистни дървета в гори и овощни градини от средата на пролетта до късна есен (V—XI). Икономически важна паразитна гъба, предизвикваща т. нар. жълто гние­не на дървесината. Вкусови качества. Посредствена ядлива гъба със слабо кисел вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние, само младите екземпляри.

Чернодробна гъба, Волски език, Овчарка, Чобанка ( Ядлива гъба )

1

Описание. Шапката 10—25 см в диаметър, 2—6 см дебела, плоска, че­сто с форма на език, странично приседнала върху субстрата или стесняваща се и преминаваща в късо, плътно, дебело, странично разположено пън че, първо­начално оранжева, по-късно светлочервена, кървавочервена до червено кафява. Пън чето със същия цвят или по-тъмно.Повърхността с фини брадавички, слизеста, гладка или слабо нагъната.Месото дебело, меко, воднисто, червено, напоено с кървавочервен сок, про­низано от белезникави, мрежовидно разклонени жилки.Тръбичките нагъсто разположени, свободни помежду си, сраснали с месото, крехки, месести, първоначално затворени, по-късно с фини, закръглени пори, бледо жълтеникави, по-късно червени, отделящи капчици червен сок.Спорите яйцевидни, с мастни капчици, гладки, бледорозови до бледо кафяви, 4—5, 5 х 3—4 мк. Споровият прашец ръждивокафяв.Местообитание и сезонност. Расте върху пънове от широко­листни (рядко иглолистни) дървета от края на лятото до края на есента (VIII-X1).Вкусови качества. Добра ядлива гъба със слабо кисел вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние, в млада възраст (месото на старите екземпляри е твърдо и сухо).

Тигрова гъба (Отровна гъба )

9

Описание. Шапката 6—10 см в диаметър, първоначално полусферична или звънчевидна, по-късно разперена до почти плоска или слабо вдлъбната в центъра, сребристо сива, синкаво сива до сиво кафява. Повърхността суха, покрита с тъмно сиво кафяви едри ъгловати люспи раз­положени в концентрични кръгове, гладка или вълнообразно нагъната.Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, вълнообразен, често дълбоко насечен. Месото тънко, твърдо, бяло (под кожицата сиво), с миризма на брашно. Пластинките нагъсто разположени, дебели, широки до 10 мм, почти сво­бодни от пън чето, белезникави до бледожълти. Спорите широко елипсоидни, гладки, 8—10 х 6—7 мк , безцветни. Спорови­ят прашец белезникав. Пън чето 3—8 х 2-3,5 см, плътно,твърдо,задебелено в долния край (обратно бухалковидно), белезникаво, към основата ръждивокафяво с фини люспи на повърхността. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори, в планински райони от края на лятото до края на есента (VIII—XI). Внимание! Отровна!

Сивочерна бучка, Яместа бучка, Грапава бучка ( Ядлива гъба )

6

Описание. Шапката 2—5 см висока и широка, седло видна, състояща се от 2—3 несъразмерни, неправилно нагънати дялове, увиснали, свободни, обик­новено несраснали с пън чето, отвън сива до сиво черна, отвътре сиво бяла. Повърхността фино кадифена, нагъната. Ръбът дебел, свободен от пън чето, неправилно вълнообразен, често насечен. Месото много тънко, крехко, восъко подобно, сиво бяло. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на шапката.Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, с една централна мастна капка, 15—20×10—13 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 2—5 х 1—2 см, кухо, с многобройни камери, цилиндрично, към ос­новата задебелено, сиво бяло до сиво черно, с неправилни, дълбоки, надлъжни бразди или гънки по повърхността. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни и смесени гори през лятото до началото на есента (VI—IX).Вкусови  качества. Ядлива гъба с посредствен вкус и аромат. Употреба: В свежо състояние или сушена.

Белезникава бучка, Къдрава бучка (Ядлива гъба)

5

Описание. Шапката 1,5—4,0 см широка и висока, седло видна, състояща се от 2-4 несъразмерни, неправилно нагънати дялове, увиснали, свободни или частично сраснали с пън чето, отвън белезникава до светложълта, отвътре бле­дожълта до бледо кафеникава. Повърхността фино кадифена, нагъната.

Ръбът свободен от пън чето или на места сраснал с него, неправилно въ­лнообразен, често насечен.

Месото много тънко, крехко, восъково  подобно, белезникаво. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на шапката. Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, с една голяма централна мастна капка, 15—20×10—14 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 2-1 х 1,5—2,5 см. кухо, с многобройни камери, цилиндрично, често към основата задебелено, белезникаво, с неправилни, дълбоки, надлъжни браз­ди или гънки по повърхността.Местообитание и сезонност. Расте върху почва преимущест­вено в широколистни, рядко в иглолистни гори, най-често в края на лятото и цялата есен (VIII—XI), а единични екземпляри се срещат и през пролетта.

Вкусови  качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и аромат.

Употреба. В свежо състояние или сушена.