Всичко за Гъбите

Описание. Шапката 3—15 см в диаметър, с неправилна форма, изпък­нала, плоска или вдлъбната в средата, бледожълта, яйчно жълта до жълто канелена.Повърхността суха, фино кадифена, неправилно нагъната, често на­пукана.Ръбът дебел, неправилно вълнообразен, често дълбоко насечен. Месото дебело, твърдо, крехко, бяло, при нараняване се оцветява бледо­жълто.Шипчетата на спорообразуващата повърхност нагъсто разположени, тън­ки, много крехки, низбягващи по пън чето, белезникави, бледожълти до бледо­розови.Спорите почти кръгли, гладки, безцветни, 7—9 х 7—7,5 мк. Споровият пра­шец бледожълт.Пън чето 2—8 х 0,5—2,5 см, плътно, твърдо, цилиндрично или с неправилна форма, гладко, често ексцентрично разположено спрямо шапката, белезникаво до бледожълто.Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни, широколисти и смесени гори, на групи или самодивски кръгове, от средата на лятото до края на есента (VII—XI).Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат.Употреба. В свежо състояние, сушена или консервирана, само в мла­да възраст (месото на старите екземпляри горчи).

Описание. Шапката 10—25 см в диаметър, 2—6 см дебела, плоска, че­сто с форма на език, странично приседнала върху субстрата или стесняваща се и преминаваща в късо, плътно, дебело, странично разположено пън че, първо­начално оранжева, по-късно светлочервена, кървавочервена до червено кафява. Пън чето със същия цвят или по-тъмно.Повърхността с фини брадавички, слизеста, гладка или слабо нагъната.Месото дебело, меко, воднисто, червено, напоено с кървавочервен сок, про­низано от белезникави, мрежовидно разклонени жилки.Тръбичките нагъсто разположени, свободни помежду си, сраснали с месото, крехки, месести, първоначално затворени, по-късно с фини, закръглени пори, бледо жълтеникави, по-късно червени, отделящи капчици червен сок.Спорите яйцевидни, с мастни капчици, гладки, бледорозови до бледо кафяви, 4—5, 5 х 3—4 мк. Споровият прашец ръждивокафяв.Местообитание и сезонност. Расте върху пънове от широко­листни (рядко иглолистни) дървета от края на лятото до края на есента (VIII-X1).Вкусови качества. Добра ядлива гъба със слабо кисел вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние, в млада възраст (месото на старите екземпляри е твърдо и сухо).

Описание. Плодното тяло 7—30 см високо, 6— 15 см в диаметър, силно храстовидно (кораловидно) разклонено. Пън чето 3—6 х 2,5—6 см, дебело, плътно, месесто,понякога разклонено още от основата, бяло до месно розово. Разклоненията многобройни, удължени, нагъсто разположени, цилин­дрични, надлъжно набраздени, бледо охрени до оранжеворозови, с лимонено-жълти назъбени връхчета. Месото крехко, сухо, бяло, при нараняване става виненочервено, с горчив вкус. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на раз­клоненията.

Спорите продълговато елипсоидни до цилиндрични, с фина грапава по­върхност, охрено жълти, 8—15 х 4—6 мк. Споровият прашец бледожълт. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори от средата на лятото до края на есента (VII-X). Внимание! Слабо отровна!

Описание. Плодното тяло 7—30 см високо, 6— 15 см в диаметър, силно храстовидно (кораловидно) разклонено. Пън чето 3—6 х 2,5—6 см, дебело, плътно, месесто,понякога разклонено още от основата, бяло до месно розово. Разклоненията многобройни, удължени, нагъсто разположени, цилин­дрични, надлъжно набраздени, бледо охрени до оранжеворозови, с лимонено-жълти назъбени връхчета. Месото крехко, сухо, бяло, при нараняване става виненочервено, с горчив вкус. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на раз­клоненията.

Спорите продълговато елипсоидни до цилиндрични, с фина грапава по­върхност, охрено жълти, 8—15 х 4—6 мк. Споровият прашец бледожълт. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори от средата на лятото до края на есента (VII-X). Внимание! Слабо отровна!

Описание. Плодното тяло 5—15 см високо и широко, силно храстовид­но (кораловидно) разклонено.Пън чето дебело, късо, плътно, месесто, сочно, в горната част жълтеника­во, към основата белезникаво, често с червени петна по повърхността. Разклоненията многобройни, удължени, нагъсто разположени, цилин­дрични, месести, крехки, тънки, сярно жълти, лимонено жълти или охрено жъл­ти, със заоблени или зъбчати връхчета със същия цвят.Месото меко, крехко, воднисто, белезникаво или бледожълто, при нараня­ване се оцветява бледо червено. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на раз­клоненията. Спорите продълговато елипсоидни до цилиндрични с едро брадавичеста повърхност, бледожълти, 11 — 18 х 4—6,5 мк. Споровият прашец бледожълт. Местообитание и сезонност. Расте върху почва, в широко­листни, иглолистни и смесени гори през цялото лято и есен (VI—X). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат. Месото на старите екземпляри е жилаво и горчи. Употреба. В свежо състояние или консервирана, в млада възраст.

Описани е. Шапката 4—7 см в диаметър, първоначално звънчевидна, по-късно разперена до почти плоска, с изпъкнало връхче в центъра, землисто сива до стоманено сива. Повърхността суха, гола, гладка, със сивочерни влакнести люспи. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, често вълнови-ден, при старите екземпляри дълбоко насечен, тънък. Месото тънко, меко, крехко, сиво бяло. Пластинките нагъсто разположени, дебели, широки до 10 мм, крехки, сла­бо сраснали с пън чето, белезникави до сиви. Спорите широко елипсоидни, гладки, безцветни, 5—8 х 3—5 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 4—8 х 1—1,5 см, първоначално плътно, по-късно с кухини, цилин­дрично, при младите екземпляри бяло, по-късно сиво бяло, в горната част с брашнест налеп. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни гори през есента до началото на зимата (IX—XII). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание. Шапката 5—15 см в диаметър, първоначално звънчевидна, по-късно разперена до почти плоска, слабо изпъкнала или вдлъбната в центъ­ра, пурпурно червена, виолетово червена, червено кафява, при по-старите екзем­пляри жълточервена. Повърхността гладка, покрита с пурпурно червени дребни люспи, суха. Ръбът тънък, силно подвит навътре, при най-старите екземпляри изпра­вен, равен, целокраен или насечен. Месото дебело, твърдо, крехко, жълтеникаво.! Пластинките нагъсто разположени, почти свободни от пън чето, с фино мъхнати ръбове, златистожълти. Спорите широко елипсоидни или яйцевидни, гладки, безцветни, 5—9 х4—6 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 5-10 х 1-2 см, първоначално плътно, по-късно с кухини, твърдо, цилиндрично, обратно бухалковидно, жълтеникаво, плътно покрито с пурпур­ночервени люспи, почти едноцветно с шапката. Местообитание и сезонност. Расте най-често върху пънове от иглолистни дървета или около тях върху почва от края на лятото до края на есента (VIII—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание. Шапката 5—15 см в диаметър, първоначално полусферична или звънчевидна, по-късно разперена до почти плоска, често изпъкнала, по-ряд­ко вдлъбната в центъра, бJeдeлникaвa_JJбJleдшMIЗ-д⁰ охрена. Повърхността суха, фино кадифена, гладка или вълнообразно нагъната. Ръбът първоначално силно подвит навътре, по-късно изправен, неправил­но вълнообразен, целокраеки. Месото дебело, меко, крехко, бяло. Пластинките нагъсто разположени, сраснали с пън чето, тънки, тесни (2—3 мм), бели, по-късно кремави. Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 5—7 х 3—4 мк. Споровият пра­шец бял. ПънчетоЗ-8 х 1,5—2 см, плътно,твърдо, цилиндрично,понякога слабо задебелено в основата (обратно бухалко видно), белезникаво или охрено, слабо над­лъжно набраздено. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в покрайнини те на широколистни, иглолистни и смесени гори, в пасища, ливади, горски по ляни и др. от ранна пролет до началото на лятото (IV—У1),често на самодивски кръгове.

Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и ми­ризма на брашно. Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание. Шапката 6—15 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно разперена до почти плоска, светлосива, жълто охрена до светло­кафява. Повърхността гола, гладка, лъскава. Ръбът дебел, първоначално равен, подвит навътре, по-късно изправен, въл­нообразен, целокраен. Месото дебело, твърдо, крехко, белезникаво.

Пластинките нагъсто разположени, тънки, широки 7—10 мм, свободни от пън чето, лесно отделящи се от месото, охрени до бледо кафяви. Спорите елипсоидни, с дребно брадавичеста повърхност безцветни, 6—8 х 4—5 мк. Споровият прашец бледорозов. Пън чето 3—7 х 5—3 см,, първоначално плътно, по-късно с кухини, твърдо, цилиндрично, задебелено в основата, надлъжно набраздено, белезникаво до виолетово с бял памуковиден мицел в основата. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в ливади, па­сища, горски поляни, в окрайнините на горите от началото на лятото до нача­лото на зимата (VI—XII), в самодивски кръгове. Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описани е. Шапката 6—12 см в диаметър, при най-младите екземпляри изпъкнала, по-късно плоска до вдлъбната, фуниевидна, оранжева, оранжево ­червена до червено кафява.Повърхността суха, гладка, гола.Ръбът тънък, подвит навътре, по-късно почти изправен, вълнообразен, целокраен или понякога дълбоко радиално насечен.Месото дебело в центъра, силно изтъняващо към периферията, жълто.Пластинките нагъсто разположени, тънки, тесни (4—6 мм), силно низбяг­ващи по пън чето, жълти до светло оранжеви, по-светли от горната повърхност на шапката, на тъмно фосфоресцират.Спорите яйцевидни или почти кръгли, гладки, безцветни,6—7 х 4—6,5 мк. Споровият прашец бледожълт. Пън чето 8—16 х 1—2 см, плътно, цилиндрично, силно изтъняващо в основа­та, надлъжно набраздено, право или извито, обикновено ексцентрично разпо­ложено спрямо шапката, жълто до оранжево, към основата червено кафяво.Местообитание и сезонност. Расте върху мъртва дървесина на широколистни дървета и храсти (пънове, корени и др.), на туфи, през есента до началото на зимата (IX—XI).

Внимание! Отровна!