Всичко за Гъбите

2-3 кг. шаран; 1/2 кг лук; 100 гр моркови; 100 гр. гъби; консерва домати; девесил; сол; чубрица; чер пипер; малко олио и лимон.
Шарана се изчиства от вътрешностите и хрилете. Посолява се и се оставя да постои на студено 1час. Лука,морковите и гъбите се нарязват запържват се и се задушават. Накрая се прибавят подправките на вкус и доматите. Оставя се да покъкри на котлона до сгъстяване. След това сместа се слага в коремната кухина на шарана. Може и да не се зашива, по лесно е. Останалата плънка се поставя около рибата .Лимона се реже на резенчета и се слага върху шарана. Напръсква се с малко вода около 100 мл. и малко олио ,покрива се с алуминиево фолио и около 40мин. в фурна на 200 градуса.

1 кг бяло пилешко месо; 500 г гъби (предварително запържени); 1-2 глави лук, нарязан на тънки шайби; горчица; сол, черен пипер на вкус; малко чубрица; кетчуп, червен пипер; сокът от 1 лимон; соев сок.
Месото, предварително нарязано на едри кубчета се маринова (5-6 часа) с олио, соев сок, лимоновия сок, малко горчица, кетчуп и черен пипер.
В голям дълбок тиган се задушава лука, добавя се пилешкото месо, заедно с маринатата и когато е почти готово(побеляло) се добавят изпържените гъби, малко горчица, 1 ч.л. кетчуп, черен пипер и сол. Бърка се непрекъснато. Накрая се добавя 1 ч.л. червен пипер.

1 младо пиле /до 1 кг./ се изчиства и се нарязва на парчета. В тенджера се запържва 125 г сланина, нарязана на парчета и се прибавят 150 г гъби (цели, ако са дребни, или нарязани, ако са едри), 200 г маслини, нарязани на парчета, 4 домата и 4-5 картофа, нарязани на филийки и накрая пилешкото месо. Ястието се залива с 1/2 чаша коняк и вода, колкото е необходимо, и се оставя да ври, докато месото омекне. Може да се подправи с магданоз, черен пипер и сол на вкус, непосредствено преди да се свали от огъня.

300 гр. гъби, 1 каф. ч. ориз, 50 гр. масло, 2 яйца, 3/4 ч. ч. кисело мляко, 6 чаши гореща вода, копър, чер пипер, сол на вкус. Гъбите се нарязват на ивици. Пускат се във вряща леко подсолена вода и се варят до омекване. Към тях се прибавя оризът. След сваряването му супата се маха от огъня и се застройва с разбито в кисело мляко яйце. Поръсва се с копър. Накрая се прибавя маслото, сол и чер пипер.

1 пакет пилешки дробчета, 1 с.л. \“Вегета\“, 1 пакет обикновена трапезна майонеза, 250-300 гр. мариновани гъби, 1 водна чаша – вино (бяло,червено) или бира, Измиват се добре дробчетата и се поставят в тавичка за печене.
Поръсват се с \“Вегета\“-та, изсипват се гъбите и майонезата и се объркват много добре – докато се разнесе добре майонезата. Накрая се сипва виното и пак леко се обърква. Пече се на 180-200 градуса – 20-25 мин.

мариновани гъби – 200 гр, моркови – 2 средно големи, грах – 150 гр, царевица – 150 гр, сурови червени чушки/нарязани на малки летички/, шунка – 200гр, кашкавал – 100 гр. , подправки – сол, лимонов сок, олио, сос по желание.
Всички продукти се нарязват на малки кубчета, подправя се. Кашкавалът може да се рендоса накрая. Салатата може да се поднесе със сос.

Описание. Плодното тяло 10—40(50) см широко, с неправилна форма, съставено от няколко сраснали в основата си екземпляри, с плътно прилепна­ли, разположени една над друга шапки. Шапката с неправилна форма, странично приседнала върху субстрата (без пън че), жълто червеникава, оранжево жълта, сярно жълта, по-късно избледнява­ща до блецо жълта. Повърхността неправилно вълнообразно нагъната, суха, покрита с браш­нест налеп. Ръбът дебел, неправилно вълнообразен, понякога плитко насечен. Месото дебело, при младите екземпляри меко, сочно, по-късно твърдо, ко­жесто, накрая дървенисто, жълтеникаво. Тръбичките дълги до 5 мм, сраснали помежду си и с месото (неотделящи се от него), с фини, първоначално закръглени, по-късно ъгловати жълти пори със зъбчати краища. Спорите яйцевидни, елипсоидни, безцветни 5—7 х 4—5 мк. Споровият пра­шец бледожълт.

Местообитание и сезонност. Расте върху стъблата на живи или мъртви широколистни дървета в гори и овощни градини от средата на пролетта до късна есен (V—XI). Икономически важна паразитна гъба, предизвикваща т. нар. жълто гние­не на дървесината. Вкусови качества. Посредствена ядлива гъба със слабо кисел вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние, само младите екземпляри.

Описание. Шапката 8—14 см висока, 3—6 см в диаметър, първона­чално продълговато яйцевидна или цилиндрична, по-късно звънче видна, порцеланово бяла, със светлокафяв качулат връх, към периферията розова, виоле­това, при най-старите екземпляри чернееща. Повърхността радиално набраздена, с широки, охрени до светлокафяви, разперени, керемидообразно наредени люспи. Ръбът първоначално подвит навътре, сраснал с пън чето посредством ци­песто частично покривало, по-късно изправен, силно набразден, радиално (над­лъжно) насечен, извит навън.

Месото много тънко, меко, нежно, бяло, при най-старите екземпляри по­чернява и се втечнява. Пластинките нагъсто разположени, широки до 10 мм, свободни от пън че­то, бели, по-късно розови, виолетови, накрая почерняват и се втечняват. Спорите елипсоидни или яйцевидни, гладки, тъмнокафяви, 10—14 х 5—8 мк. Споровата течност черна.

Пън чето. 10—20 х 1—2 см, с нишковиден строеж, жилаво, кухо, цилиндрич­но, копринено лъскаво, с бял, подвижен пръстен — остатък от частичното покривало, в основата луковично задебелено. Местообитание и сезонност. Расте върху тор или наторена почва в дворове, градини, ливади, торища, пасища и др. от края на пролетта до края на есента (V—XI), на туфи. Вкусови к а“ чества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и гъ­бен аромат. ‘ • .

Употреба. В свежо състояние, само в млада възраст, преди потъмня­ването на плодните тела.

Описание. Шапката 4—8 см висока, 5—6 см в диаметър, първоначално яйцевидна, по-късно разперена до звънче видна, сиво бяла до сиво кафеникава, с по-тъмен връх, при най-старите екземпляри чернееща откъм периферията.

Повърхността гола, копринено лъскава, на върха с тъмнокафяви, дребни люспи, най-често радиално набраздена.

Ръбът първоначално целокраен, с добре изразени радиални (надлъжни) ребра, неправилно вълнообразен, по-късно дълбоко насечен и извит навън. Месото много тънко, меко, нежно, бяло, по-късно почернява и се втеч­нява.

Пластинките нагъсто разположени, широки, свободни от пън чето, при най-младите екземпляри бели, по-късно розово виолетови, накрая почерняват и се втечняват. Спорите яйцевидни до елипсовидни, гладки, тъмнокафяви, 7—10 х 5—6 мк. Споровата течност черна. Пън чето 10—15 х 0,5—1,5 см,с нишковиден строеж, жилаво, първоначално плътно, по-късно кухо, цилиндрично, в горната част гладко, копринено лъска­во, бяло, към основата с пръстеновидно кафеникаво задебеляване — остатък от общо покривало. Местообитание и сезонност. Расте върху тор или наторена почва в градини, ливади, пасища, редки гори и др., понякога и върху мъртва дървесина от пролетта до късна есен (V—XI), на туфи. Вкусови качества. Посредствена ядлива гъба с приятен вкус, поч­ти без аромат.

Употреба. В свежо състояние, само в млада възраст.