Задушени зеленчуци с 3 вида месо в тенджера под налягане

500 гр. картофи; 500гр. моркови; 500гр. гъби; 300гр. червен лук; 300гр. грах; 1 ябълка; 100 мл. червено вино/бира; 100 мл олио; 150 мл. дом.сок; 1/2 глава кервиз (целина); 300 гр. нетлъсто свинско месо; 300 гр. телешко месо; 300 гр. пилешко месо; 7-8 зърна черен пипер; 2 с.л. червен пипер; магданоз, листа кервиз; сол на вкус, вода.
Нарязваме зеленчуците на едро,разбъркваме ги с подправките, олиото, виното и доматаният сос. Нареждаме на пластове в тенджера под налягане, като редуваме – месо 1-ви вид,зеленчуци;месо 2-ри вид, зеленчуци и тн., докато свършат. След това доливаме 1-2 вода, количеството на продуктите и водата не трябва да превишава ограничителната черта на тенджерата.
Сервира се топло с нарязани на дребно листа кервиз.

Пиле с моркови и гъби

2 бр. пиле; 350 гр моркови; 250 гр гъби; 250 гр масло; 150 гр домати; 10 ск. чесън стар; 15 бр. черен пипер на зърна; 350 гр кашкавал.
Сварете пилетата с морковите, черния пипер на зърна и сол в тенджера под налягане. След около час и половина пилетата са готови, извадете ги и ги обезкостете.
Наредете в тава морковите, нарязани на ситно, гъбите, предварително сварени и нарязани. Добавете чесъна, също нарязан и залейте с два черпака от бульона. Нарежете маслото на филийки върху зеленчука и поръсете с малко черен пипер. Наредете пилешкото и настържете кашкавала. Запечете ястието във фурна около 15-20 минути до зачервяване.

Пиле с кашкавал и гъби

1 пиле, 2 моркова, 10 зърна чер пипер, сол, 1 ч.л. червен пипер, 100 гр. задушени или консервирани гъби, 50 гр. кашкавал, 3 обелени домата от консерва, 5 скилидки чесън, 50 гр. краве масло.
Пилето се вари в тенджера под налягане заедно с морковите, черния и червения пипер, сол и 1 чаша вода. Вари се около 30 мин. и се снема от огъня. Костите се отстраняват и месото и морковите се нарязват на ситно. Прибавят се оцедените гъби, смачканите домати и счукания чесън. Сместа се изсипва в тавичка и се посолява на вкус. Наръсва с чер пипер и се слага маслото. Залива се с останалия от варенето бульон и се пече 10 мин. Малко преди да се извади от фурната, се наръсва с настърган кашкавал.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ГЪБИТЕ – Общи сведения

Гъбите растат навсякъде; те може да се намерят на полето и в гората, в пустините и в планините, в почвата и във водата. Техните зачатъци – спорите – в огромни количества витаят във въздуха, понякога въздушните течения ги издигат на 10 км и повече височина и ги отнасят на стотици километри.
При изследването с балони-сонди на разредената надоблачна атмосфера, пронизвана от мощни космични лъчи, на височина 33 000 м били установени спори на бактерии и плесенови гъби.
Ако стерилно петриево блюдо с хранителна среда се подържи открито няколко минути при всякаква обстановка, на повърхността на хранителната среда заедно с частиците прах и бактериите ще полепнат и микроскопично малките спори на много гъби, които след известно време ще се развият в забележима с невъоръжено око гъбичина-памуко-образни или кадифени възглавничковидни или плоски колонии с различен цвят и големина до няколко сантиметра в диаметър. В помещенията, особено в промишлените (текстилни и други) замърсеността на въздуха с гъбни спори, разбира се, е по-голяма, отколкото на открито и особено високо в планините.
Спорите на гъбите, обитаващи почвата, заедно с праха се разнасят от вятъра и попадат във водоемите, върху храната, в дихателните органи и върху кожната покривка на човека и животните, по повърхността на различни растения. При това те могат да предизвикат различни заболявания.
На много от нас се е случвало да наблюдават плесенясали продукти – хляб, консерви, мляко, кашкавал и др., понякога дори мастило, – или пък покрити с тъмни петна стени във влажна квартира. Всички тези плесени са гъби.
„Въздишащото“ хлебно тесто, ферментиращата бирена мъст или „врящата“ скорбялна маса, към които е прибавена мая – всичко това са прояви на жизнената дейност на присъстващите там гъби, тъй като маята съдържа дрожди, а дрождите са гъби.
Известни са случаи на развитие на плесенова гъба на повърхността на концентрирана сярна киселина, в изтичащия от стъблените рани дървесен сок и смола.
Изобщо гъбите обитават навсякъде. Трудно е да се посочи място на земята, където гъбите да не намерят условия за развитието си. Те са разпространени от зад полярните области до знойните тропици. Известни са във всички части на света.
Не е изключена възможността дори на Марс и Венера, където температурните условия и атмосферното налягане отговарят на изискванията на живите същества, сред другите низши растения да се срещат и гъби.
Днес е трудно да се намери отрасъл на народното стопанство, в който гъбите да не играят в една или друга степен отрицателна или положителна роля. За това спомага не само тяхното широко разпространение, но и изключителната им издръжливост. Така лабораторните опити са показали, че дрождите издържат налягане от 8000 атм. Различните видове лъчения, десетки и стотици пъти превишаващи смъртоносните дози за някои топлокръвни животни, се оказват неефикасни в борбата срещу редица вредни гъби. При лабораторни условия спорите на хербаризираните образци от гъби не губят своята жизнеспособност в отделни случаи до 20 и повече години.
Гъбите – това са гиганти, които превишават понякога дори най-едрите дини, а в отделни случаи достигат до един метър в диаметър, това са и извънредно дребни, почти невидими организми, които може да се различат само под микроскоп и се забелязват с просто око само когато е струпана маса от мицел или спори.
Гъбите – това са особен тип растения (Fungi), несъдържащи хлорофил, поради което те обикновено нямат зелен цвят и са неспособни самостоятелно (подобно на висшите цветни растения, папратите, мъховете и водораслите) да усвояват въглероден двуокис от въздуха и да създават нужните им хранителни вещества. Или, както казват учените, те не са автотрофи, а хетеротрофи.
В процеса на еволюцията хетеротрофите са се приспособили да усвояват готови органични съединения, както животните, които също се хранят за сметка на вещества, съдържащи, се в растенията или животните.
Хетеротрофните растения, които се хранят с вещества от мъртви организми, се наричат сапрофитни, а за сметка на живи организми – паразити.
Между гъбите също има сапрофитни и паразити. Рязка граница между тези категории обаче няма. Известни са много видове гъби, които, като прекарват част от жизнения си цикъл в паразитно състояние, го завършват сапрофитно или може да бъдат култивирани извън живия организъм, върху изкуствени хранителни среди (факултативни сапрофитни), и обратно, първоначално сапрофитни, някои гъби могат да преминават към паразитен начин на живот (факултативни паразити). Те също лесно се отглеждат върху изкуствени хранителни среди. Съществуват обаче и така наречените облигатни паразити, (пълни паразити) които не могат да се развиват извън нападнатия от тях организъм.