Всичко за Гъбите

Описание. Шапката 3—15 см в диаметър, с неправилна форма, изпък­нала, плоска или вдлъбната в средата, бледожълта, яйчно жълта до жълто канелена.Повърхността суха, фино кадифена, неправилно нагъната, често на­пукана.Ръбът дебел, неправилно вълнообразен, често дълбоко насечен. Месото дебело, твърдо, крехко, бяло, при нараняване се оцветява бледо­жълто.Шипчетата на спорообразуващата повърхност нагъсто разположени, тън­ки, много крехки, низбягващи по пън чето, белезникави, бледожълти до бледо­розови.Спорите почти кръгли, гладки, безцветни, 7—9 х 7—7,5 мк. Споровият пра­шец бледожълт.Пън чето 2—8 х 0,5—2,5 см, плътно, твърдо, цилиндрично или с неправилна форма, гладко, често ексцентрично разположено спрямо шапката, белезникаво до бледожълто.Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни, широколисти и смесени гори, на групи или самодивски кръгове, от средата на лятото до края на есента (VII—XI).Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат.Употреба. В свежо състояние, сушена или консервирана, само в мла­да възраст (месото на старите екземпляри горчи).

Описание. Плодното тяло 7—30 см високо, 6— 15 см в диаметър, силно храстовидно (кораловидно) разклонено. Пън чето 3—6 х 2,5—6 см, дебело, плътно, месесто,понякога разклонено още от основата, бяло до месно розово. Разклоненията многобройни, удължени, нагъсто разположени, цилин­дрични, надлъжно набраздени, бледо охрени до оранжеворозови, с лимонено-жълти назъбени връхчета. Месото крехко, сухо, бяло, при нараняване става виненочервено, с горчив вкус. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на раз­клоненията.

Спорите продълговато елипсоидни до цилиндрични, с фина грапава по­върхност, охрено жълти, 8—15 х 4—6 мк. Споровият прашец бледожълт. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори от средата на лятото до края на есента (VII-X). Внимание! Слабо отровна!

Описание. Плодното тяло 7—30 см високо, 6— 15 см в диаметър, силно храстовидно (кораловидно) разклонено. Пън чето 3—6 х 2,5—6 см, дебело, плътно, месесто,понякога разклонено още от основата, бяло до месно розово. Разклоненията многобройни, удължени, нагъсто разположени, цилин­дрични, надлъжно набраздени, бледо охрени до оранжеворозови, с лимонено-жълти назъбени връхчета. Месото крехко, сухо, бяло, при нараняване става виненочервено, с горчив вкус. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на раз­клоненията.

Спорите продълговато елипсоидни до цилиндрични, с фина грапава по­върхност, охрено жълти, 8—15 х 4—6 мк. Споровият прашец бледожълт. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори от средата на лятото до края на есента (VII-X). Внимание! Слабо отровна!

Описание. Плодното тяло 7— 15 см високо, 6—20 см в диаметър, силно храстовидно (кораловидно) разклонено, наподобяващо глава на цветно зеле. Пън чето 3,5—5 х 3—6 см, късо, дебело, почти грудковидно, плътно, месес­то, бяло. Разклоненията многобройни, много къси, нагъсто разположени, цилин­дрични, дебели, белезникави до бледорозови, с назъбени, розовочервени до ви­неночервени връхчета. Месото дебело, крехко, сочно, бяло, при нараняване не променя цвета си. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на раз­клоненията. Спорите продълговато елипсоидни до вретеновидни, с надлъжно щрихо-вана повърхност, бледожълтеникави, 7—11,5 хЗ,5—4,5 мк. Споровият прашец жълтеникав. Местообитание и сезонност. Расте върху почва, най-често в широколистни гори (особено под бук), понякога в смесени или иглолистни го­ри от края на лятото до края на есента (VIII—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние.

Описание. Шапката 4—12 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно разперена до почти плоска, често вдлъбната в средата, тъмночервена, червено кафява, маслиненозелена до охрено кафява, винаги по-тъмна (почти чер­на) в центъра. Повърхността суха, гола, гладка. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, с добре изразе­ни радиални ребра, равен, цело краен, понякога насечен. Месото твърдо, крехко, бяло, при нараняване потъмнява до жълто кафеникаво. Пластинките нагъсто разположени, свободни от пън чето или слабо срас -нали с него, широки 5—13 мм, бледожълти или охрено жълти, при нараняване се оцветяват в кафяво. Спорите широко елипсоидни до почти кръгли, безцветни, с мрежесто брадавичеста повърхност. 8-10 х 7-9 мк. Споровият прашец бледожълт или кремав. Пън чето 3—8 х 1,5-2,5 см, плътно, твърдо, крехко, цилиндрично, изтънява­що в основата, с набръчкана повърхност, белезникаво, с розов или кафяв отте­нък в долната част, при нараняване потъмнява.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори от средата на лятото до края на есента (VII-XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаба ми­ризма на риба.

Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание. Шапката 6—12 см в диаметър, първоначално плоско из­пъкнала, по-късно разперена, вдлъбната в средата, широко фуние видна, оранжево червена де керемиденочервена с по-тъмни, често зеленикави концентрично разположени пръстеновидни ивици.Повърхността гладка, гола. във влажно време слабо лепкава.Ръбът тънък, първоначално подвит навътре, по-късно изправен, целокраен, при възрастните екземпляри слабо вълновиден.Месото дебело, твърдо, крехко, белезникаво до оранжево, при нараняване позеленява и отделя обилно оранжево червен сок. Пластинките нагъсто разположени, тънки, твърди, крехки, слабо низбяг­ващи по пън чето, оранжеви, при нараняване позеленяват.Спорите почти кръгли, с мрежесто брадавичеста повърхност, безцветни. 7—10 х 6—7 мк. Споровият прашец бледожълт.Пън чето първоначално плътно, по-късно с кухини, твърдо, крехко, 2—8 х 1—2,5 см. цилиндрично, често стеснено в основата, едноцветно с шапката, при нараняване позеленява. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни и смесени гори от началото на лятото до късна есен (VI—XI). Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и пло­дов аромат. Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание. Шапката 5—12 см в диаметър, първоначално изпъкнала, по-късно разперена, вдлъбната в средата до широко фуние видна, розова до месно червена, с по-тъмни концентрично разположени пръстеновидни ивици.Повърхността влакнеста, във влажно време слабо лепкава.Ръбът силно подвит навътре, гъсто окосмен с дълги, лъскави власинки.Месото дебело, твърдо, крехко, белезникаво, при нараняване не променя цвета си и отделя бял лютив сок.Пластинките нагъсто разположени, тънки, крехки, слабо низбягващи по пън чето, жълто белезникави до бледорозови.Спорите почти кръгли с мрежесто брадавичеста повърхност, безцветни, 7—10 х 6—7 мк. Споровият прашец белезникав.Пънчето 3-6 х 1-2,5 см, първоначално плътно, по-късно кухо, твърдо, крехко, цилиндрично, едноцветно с шапката или по-светло.Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни, широколистни и смесени гори   от  средата  на лятото  до  края  на есента (VII-XI). Внимание! Отровна!

Описание. Шапката 5—20 см в диаметър, първоначално изпъкнала, по-късно разперена, в средата вдлъбната, фуние видна. бяла до сиво жълта. Повърхността гола, суха, гладка, незонирана, понякога напукана. Ръбът първоначално силно подвит навътре, по-късно изправен, широко вълновиден, понякога насечен. Месото дебело, твърдо, крехко, бяло, при нараняване бледо жълтозелено, отделящо бял, по-късно слабо позеленяващ силно лютив сок. Пластинките нагъсто разположени, крехки, бели до бледожълти, низбяг­ващи по пън чето, при нараняване отделят изобилен бял сок. Спорите широко елипсоидни до почти кръгли, безцветни, с мрежовидно брадавичеста повърхност, 8—10 х 6—8 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 3—8 х 2—3 см, твърдо, крехко, цилиндрично, към основата стесне­но, гладко, белезникаво до сиво жълто. Местообитание и сезонност. Расте върху почва най-често в широколистни, по-рядко в иглолистни и смесени гори от началото на лятото до края на есента (VI—XI), на групи. Вкусови качества. Ядлива гъба с приятен аромат и лютив вкус. Употреба. Предимно консервирана, ко след специална обработка за премахване на лютивия вкус.

Описание.  Шапката 6—15 см в диаметър, първоначално изпъкнала, по-късно разперена, плоска до фуниевидна, охрено кафява до канелено кафява. Повърхността суха, гладка, фино кадифена. Ръбът силно подвит навътре, вълновиден, целокраен, с власинки. Месото дебело, плътно, меко, жълтеникаво, при нараняване става кафяво.

Пластинките низбягващи по пън чето, нагъсто разположени, дебели, раз­клонени, първоначално бледожълти, по-късно охрено кафяви, при нараняване стават тъмнокафяви. Спорите елипсоидни, гладки, жълтеникави, 8—10 X 4—6 мк. Споровият прашец кафяв. Пън чето 4—5 х 1—3 см, плътно, твърдо, цилиндрично, стеснено към осно вата, гладко, голо, едноцветно с шапката или по-светло. Местообитание и сезонност. Расте върху почва на горски по­ляни в широколистни и смесени гори, храсталаци, край пътища и др. от нача­лото на лятото до края на есента (VI—XI).

Вкусови качества. Добра ядлива гъба със слабо кисел вкус и гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана.

Описани е.Шапката 2-5 см в диаметър,със звънче видна или заостре­но конусовидна форма, най-често запазваща се и след разперването, понякога накрая плоска с изпъкнало,заострено, почти черно връхче в средата, жълта, оранжева до оранжево червена, по-късно почернява.Повърхността гола, слабо слизеста, при изсъхване копринено лъскава, ра­диално набраздена.Ръбът равен или слабо вълновиден, дълбоко радиално насечен.Месото меко, тънко, крехко, жълто до оранжево червено, почерняващо при нараняване и при по-старите екземпляри.Пластинките нарядко разположени, дебели, широки, почти свободни, бе­лезникави до жълто оранжеви, по-късно почерняващи. Спорите продълговато елипсоидни, гладки, безцветни, 8—14 х 6—8 мк. Споровият прашец бял.Пън чето 6—9 х 0,5—1 см, кухо, крехко, цилиндрично, понякога в основата слабо задебелено, голо, надлъжно набраздено, лимонено до оранжево жълто с черни петна, по-късно изцяло почерняващо.Местообитание и сезонност. Расте върху почва в ливади, па­сища, горски поляни, край пътища, реки от началото на лятото до края на есен­та (V1-X1).Вкусови качества. Ядлива гъба с посредствен вкус и гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние.