ВРЕДНИ В РАСТЕНИЕВЪДСТВОТО ГЪБИ – Mерки за борба с гъбните болести по растенията.
Как се запазва гъбната инфекция в природата, какви са нейните природни източници? Няма ли в развитието на гъбните паразити най-лесно уязвими места, които чoвек да използва с цел да постигне максимален ефект в борбата срещу болестите по растенията?
Някои болести се предават чрез семената. Тук се отнасят на първо място главните и други болести по житните растения, много гъбни болести по лена, зеленчуковите и други култури. В борбата срещу такива болести най-ефикасно е предсеитбеното третиране (обеззаразяване) на семената, вътрешно заразени или външно замърсени със спори на причинителя.
Най-голямо значение за сухо обеззаразяване на семената в СССР в последно време придоби органосерният препарат ТМТД (тетраметилтиурамдисулфид), който освен това стимулира растежа на растенията, макар че не са загубили своето значение живачният препарат гранозан и медният препарат АБ.
За мокро или полумокро обеззаразяване на семената и д сега се прилага показалият по-рано положителен ефект, и малко по-трудоемен начин с използването на формалинов разтвор.
Има обаче такива болести по растенията, чиято инфекция се загнездва дълбоко в семената, като например праховита главня по пшеницата и ечемика. В тези случаи посочените по-горе начини на обеззаразяване са неефикасни. За борба срещу болестите от този род се прилага термично обеззаразяване, при което семената отначало се накисват във вода с температура 30-32°С за 4 часа, след това се подлагат на активно загряване във вода с температура 52-530 С (за 7-8 минути, после за охлаждане отново се потапят във вода със стайна температура и се изсушават.
Този начин, без да влияе върху кълняемостта на семената, убива загнездилия се в тях мицел на паразита, а едновременно с това и спорите, които се намират на повърхността на семената.
Днес всички тези процеси на обеззаразяване са достатъчно механизирани или опростени. Освен това за сухо обеззаразяване например може да се използва приспособлението към автотоварача на сеялките АС-2М е производителност до 17 т на час. Има и специални, с доста висока производителност обеззаразителни приспособления, с чиято помощ трифазното термично обеззаразяване на семената се заменя с еднофазно.
За по-ефикасно обеззаразяване на семената се разработват специални химични методи.
Един от начините за съхраняване на гъбните причинители на болести в природата са падналите на почвената повърхност заразени растителни остатъци, където инфекциозното начало се запазва понякога в продължение на няколко години. Тук се отнасят на първо място причинителите на различните видове кореново гниене и сечене, снежната плесен, задушаването на зимните житни (гъби от родовете Rhizoc-tonia, Fusarium, Helminthosporium, Thielaviopsis, Pythium, Phoma, Sclerotinia, Typhula) на увяхванията (гъби от родовете VerticiIlium, Fusarium), причинителите на монилиозите, или кафявото гниене на семковите и костилковите видове (род Monilia), на моравото рогче по житните (Claviceps), на различните листни петна (гъби от родовете Septoria, Ascochyta, Macrosporium), на струпясването (Fusicladium) и др.
За пълно потискане развитието на гъбите, причинители на болести, в почвата голямо значение има своевременната и добре извършена дълбока оран с плуг с предплужник при пълно обръщане на пласта, която спомага за заораване на заразените растителни остатъци. Заораните надълбоко в почвата паразитни гъби се подлагат на антагонистичното (конкурентното) въздействие на различни почвени микроорганизми (бактерии, актиномицети, първаци), а растителните остатъци по-бързо се минерализират, вследствие на което причинителите на болести загиват. Когато пък склероциите на гъби, като причинителя на моравото рогче, бялото гниене, гифулозата и др. попаднат на голяма дълбочина, макар и да прорастват, образуващите се върху тях плодни тела на гъбите не са в състояние да преодолеят дебелия почвен слой и да излязат на повърхността и в крайна сметка загиват.
Спазването на сеитбообращението и рационалната плодосмяна, когато една и съща култура се връща на предишното поле след няколко години, през които развитието на патогенната гъба ще бъде подтиснато, са една от съществените мерки за борба срещу гъбните болести. Трябва да се има пред вид, че другите компоненти на сеитбообращението, например житните треви, освен че подобряват структурата на почвата, най-малко се нападат от гъбни паразити, потискат тяхното развитие в почвата, оздравяват я.
При неспазване на сеитбообращението и особено при монокултури (непрекъснати култури) на един и същ участък става натрупване на заразно начало в почвата, проявява се т. нар. „умора на почвата“, възникват епифитотии.
В борбата срещу вредните гъби, зимуващи в почвата на овощните градини и лозята (причинителят на струпясването по ябълката, маната по лозата, кафявото гниене и др.) и в полето (на маната по картофите и др.), голямо значение има събирането и унищожаването на окапалите заразени листа, плодове, клони. В последно време широко приложение започват да придобиват така наречените „изкореняващи“ пръскания, т. е. третирането на повърхността на почвата със силно действащи химични препарати (например с нитро-фен), които убиват всички причинители на гъбни болести.
От биологичните методи за борба срещу патогенните за растенията гъби, обитаващи почвата или запазващи се в нея върху растителните остатъци, доста ефикасно се е оказало внасянето в почвата на биологичния препарат триходермин-3, който представлява чиста култура на гъбата Trichoderma aigncrum, отгледана върху торф. Тази гъба има голямо антагонистично въздействие върху другите гъби и потиска тяхното развитие в почвата. При това трябва да се има пред вит, че торфът е добър органичен тор. Следователно внасяне на триходермин-3 в почвата е от две страни оправдан. Технологията на производството на този препарат обаче засега не е окончателно разработена, а изпитването му не излязло от рамките на лабораторните изследвания“ и дребно парцелните опити.
В борбата срещу американската брашнеста мана по бодливото грозде ефикасно е използването на миколитичните бактерии, съдържащи се в торовата течност, във връзка с което е предложен начин за третиране на храстите на бодливото грозде с разтвор от тази течност. При това бактерии разрушават мицелните клетки на причинителя на брашнеста мана (разтварят ги), без да засягат клетките на растението гостоприемник. Във фитопатологията това е един от малкото случаи на терапевтично действие на препарат – повечето от тях имат само профилактично значение.
Инициативата на рязанския колхозник Чернев послужи като тласък за задълбочаване изучаването на миколитичните бактерии от страна на съветските изследователи. Впоследствие подобни бактерии бяха открити и по отношение на причинителите на други болести по растенията.
Без съмнение перспективно в борбата срещу болестите по растенията е и приложението на антибиотици, които са показали
добър ефект не само в хуманната и ветеринарната медицина и в животновъдството, но и във фитопатологията.
Третият път на разпространяване на гъбните болести в природата е взаимното заразяване на растенията, т. е. преминаването на инфекциозното начало от болните на здравите. За това особено спомага обстоятелството, че много паразитни гъби, като причинителите на ръждите, на струпясването по ябълката, на различните петна (фитофтороза, септориоза и пр.), имат свойството да дават през лятото няколко генерации. При условия, благоприятни за развитието на болестта, нейният причинител с всяка генерация се намножава в геометрична прогресия, като броят му достига астрономични цифри. Различните агенти пък (вятърът, насекомите, дъждовните капки и пр.) разнасят това инфекциозно начало.
Днес отглеждането на ябълката, лозата, картофите и много други култури е немислимо без своевременното им систематично третиране с химични препарати в процеса на вегетацията. При това химичните обработки на културите се извършват въз основа на фактическото развитие на паразита в природата, по краткосрочни прогнози за появата на болестта. За целта са разработени специални номограми, които позволяват по хода на метеорологичните, по-специално на температурните условия да се предвиди времето на поява на болестта в природата и своевременно да се осъществи съответното мероприятие. Такава научно обоснована сигнализация на срок за обработка даде възможност да се рационализират броят и сроковете на пръсканията на културите, по-специално да се съкратят от 7-8 до 3-4 и дори до 2 при не по-малка ефективност.
Съвременното равнище на фитопатологията позволява сега да се пристъпи към разработването на дългосрочни прогнози за появата на болестите по растенията, за да се предвиди развитието им приблизително за една година напред.
За ограничаване разпространяването на болестите по растенията през вегетационния период известно значение има пространствената изолация на едноименните или взаимно нападащите се култури, например разполагането на зимните и пролетните житни в полето на определено разстояние едни от други. Трябва да се има пред вид и това, че едностранното азотно торене повишава възприемчивостта на растенията към болести, а фосфорното и калийното – устойчивостта им. Редица микроелементи също повишават устойчивостта на растенията срещу болести.
Най-радикален път в борбата срещу инфекциите на растенията е създаването и внедряването в практиката на устойчиви на болестите сортове, което освобождава работниците от селското и горското стопанство от провеждането на много допълнителни и трудоемки, макар и обикновено рентиращи се мероприятия.
