Всичко за Гъбите

Описание. Шапката 5—20 см в диаметър, първоначално изпъкнала, по-късно плоска, понякога вдлъбната в центъра, сиво кафява до жълто кафява. Повърхността суха, матова, покрита с многобройни, едри, тъмнокафяви, приповдигнати люспи, наредени керемидообразно в концентрични кръгове. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, неправилно вълнообразен, целокраен или понякога насечен. Месото дебело, твърдо, слабо жилаво, белезникаво до сиво кафяво. Шипчегата на спорообразуващия слой нагъсто разположени, дълги 5—10 мм. тънки, крехки, низбягващи по пън чето, първоначално белезникави, по-късно сиви до сиво кафяви. Спорите почти кръгли, фино брадавичести, кафяви, 5—7 х 5—6 мк. Споровият прашец кафяв. Пън чето 3-8 х 1 — 3 см, плътно, твърдо, цилиндрично, гладко, сиво бяло до кафеникаво. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни гори от края на лятото до края на есента (VIII—XI). Вкусови   качества. Добра ядлива  гъба   с приятен  вкус  и гъбен

аромат. Употреба. В свежо състояниие или консервирана само в млада въз­раст (месото на старите екземпляри е жилаво и горчи).

Описание. Плодните тела единични, понякога съединяващи се в осно­вата си по 2—3. Шапката 5—12 см широка, изпъкнала, понякога вдлъбната в центъра, с неправилна форма, бяла, сиво жълта, понякога с яркожълти петна.

Повърхността гола, вълнообразно нагъната, при изсъхване дълбоко неправилно напукана, суха. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, неправилно вълнообразен, понякога дълбоко насечен. Месото дебело, твърдо, крехко, бяло до жълтеникаво. Тръбичките много къси (1—2 мм), сраснали  помежду си и с месото, низбягващи по пън чето, първоначално бели, по-късно жълтеникави, с фини, закръглени бели пори. Спорите яйцевидни, до почти сферични, гладки, безцветни, 3,5—4,5 х 3—3,5 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 3—5 х 1—3 см, плътно, понякога ексцентрично, дори странично разположено спрямо шапката, цилиндрично или стесняващо се към основата, гладко, бяло. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни гори в планинските райони от средата на лятото до края на есента(VII—XI), най-често на групи. Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с гъбен аромат и вкус на орехи. Месото на старите екземпляри е грубо и слабо горчи. Употреба. В свежо състояние или консервирана само в млада възраст.

Описание. Плодното тяло 10—30 см широко, туфесто, съставено от ня­колко екземпляра с плътно прилепнали или сраснали шапки и сраснали пън чета. Шапката с неправилна форма, първоначално жълтеникава, по-късно жъл­то червеникава до бледо червено кафява. Повърхността суха, гола, при възрастните екземпляри често неправилно напукана. Ръбът слабо подвит навътре, неправилно вълнообразен, понякога дефор­миран, целокраен или насечен.

Месото дебело, твърдо, крехко, бяло. Тръбичките много къси (1—2 мм), низбяващи по пън чето, сраснали помежду си и с месото на шапката, с малки, кръгли пори, белезникави до бледо­розови. Спорите елипсоидни до яйцевидни, гладки, безцветни, 5—6 х 3—4 мк. Спо­ровият прашец белезникав. Пън чето късо, плътно, дебело, белезникаво, с неправилна форма. Местообитание и сезонност. Расте върху почва, сред мъх в иг­лолистни гори в планинските райони от средата на лятото до късна есен (VII—XI), на туфи и самодивски кръгове. Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние или консервирана, само в млада възраст (старите екземпляри имат грубо и горчиво месо).

Описание. Плодното тяло 10—40(50) см широко, с неправилна форма, съставено от няколко сраснали в основата си екземпляри, с плътно прилепна­ли, разположени една над друга шапки. Шапката с неправилна форма, странично приседнала върху субстрата (без пън че), жълто червеникава, оранжево жълта, сярно жълта, по-късно избледнява­ща до блецо жълта. Повърхността неправилно вълнообразно нагъната, суха, покрита с браш­нест налеп. Ръбът дебел, неправилно вълнообразен, понякога плитко насечен. Месото дебело, при младите екземпляри меко, сочно, по-късно твърдо, ко­жесто, накрая дървенисто, жълтеникаво. Тръбичките дълги до 5 мм, сраснали помежду си и с месото (неотделящи се от него), с фини, първоначално закръглени, по-късно ъгловати жълти пори със зъбчати краища. Спорите яйцевидни, елипсоидни, безцветни 5—7 х 4—5 мк. Споровият пра­шец бледожълт.

Местообитание и сезонност. Расте върху стъблата на живи или мъртви широколистни дървета в гори и овощни градини от средата на пролетта до късна есен (V—XI). Икономически важна паразитна гъба, предизвикваща т. нар. жълто гние­не на дървесината. Вкусови качества. Посредствена ядлива гъба със слабо кисел вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние, само младите екземпляри.

Описание. Шапката 3—15 см в диаметър, с неправилна форма, изпък­нала, плоска или вдлъбната в средата, бледожълта, яйчно жълта до жълто канелена.Повърхността суха, фино кадифена, неправилно нагъната, често на­пукана.Ръбът дебел, неправилно вълнообразен, често дълбоко насечен. Месото дебело, твърдо, крехко, бяло, при нараняване се оцветява бледо­жълто.Шипчетата на спорообразуващата повърхност нагъсто разположени, тън­ки, много крехки, низбягващи по пън чето, белезникави, бледожълти до бледо­розови.Спорите почти кръгли, гладки, безцветни, 7—9 х 7—7,5 мк. Споровият пра­шец бледожълт.Пън чето 2—8 х 0,5—2,5 см, плътно, твърдо, цилиндрично или с неправилна форма, гладко, често ексцентрично разположено спрямо шапката, белезникаво до бледожълто.Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни, широколисти и смесени гори, на групи или самодивски кръгове, от средата на лятото до края на есента (VII—XI).Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат.Употреба. В свежо състояние, сушена или консервирана, само в мла­да възраст (месото на старите екземпляри горчи).

On и с а н и е. Плодното тяло без диференцирани шапка и пън че, до 12 см високо, 4-8 см в диаметър, фуниевидно, с плоска или вдлъбната горна по­върхност. Повърхността суха, фино кадифена, гладка или неправилно нагъната, при младите екземпляри виолетова, по-късно месно червена до жълто кафява. Ръбът изправен, дебел, неправилно вълнообразен и дълбоко насечен на неправилни дялове. Месото кожесто, бяло, по-късно потъмнява. Спорообразуващият слой разположен на външната повърхност на плодно­то тяло върху дебели, извити, низбягващи почти до основата, вилужно разкло­нени или мрежовидно! сливащи се виолетови до кафеникави гънки (жилки).

Спорите елипсоидни, с дребно брадавичеста повърхност, 10—12 х 4—5 мк, безцветни. Споровият прашец охрено жълт. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни гори, често между мъх от средата на лятото до края на есента (VII—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус _и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана. Месото на най-старите екземпляри горчи.

Описание. Плодното тяло без диференцирана шапка и пън че, 5—12 см високо и 3—8 см в диаметър, фуние видно, с кухина„достигаща до основата, често разкъсано на дялове с парцалест вид. Външната повърхност гладка, набръчкана или надлъжно набраздена, су­ха, сиво синкава до сиво белезникава. Вътрешната повърхност сиво кафява до саждиво черна, фино люспеста или влакнеста. Ръбът тънък, при най-младите екземпляри равен, цело краен, по-късно под­вит надолу, неправилно вълнообразен, дълбоко насечен.Месото много тънко, жилаво, сиво черно. Спорообразуващият слой разположен върху външната (долната) повър­хност на плодното тяло. Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 10—13 х 6—8 мк. Споровият пра­шец бял. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори от средата на лятото до края на есента (VII-XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и силен гъ­бен аромат. Употреба. В свежо състояние или сушена (за подправка).

Описание. «Шапката 5—10 см в диаметър, при най-младите екземпляри изпъкнала, по-късно плоска до вдлъбната, фуниевидна, често разкъсана на не­правилни дялове, бледожълта до жълто оранжева. Повърхността гола, гладка или неправилно нагъната. Ръбът дебел, подвит навътре, неправилно вълнообразен, често дълбоко на­сечен.

Месото дебело, плътно, малко жилаво, белезникаво до жълто. Спорообразуващият слой разположен върху дебели, низбягващи по пън­ чето, вилужно разклонени или сливащи се, нарядко разположени, жълти до жълто оранжеви гънки,.(жилки) от долната страна на шапката. Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 7— 11 х 4—6 мк. Споровият пра­шец охреножълт. Пън чето 3—7 х 1—2 см, плътно, в горната част слято с шапката, изтъня­ващо към основата, цилиндрично или с неправилна форма, понякога ексцентрично разположено спрямо шапката, жълто до жълто оранжево. Местообитание и сезонност. Расте върху почва най-често сред мъх, в широколистни, иглолистни и смесени гори от началото на лято­то до края на есента (VI—XI). Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с много приятен вкус и плодов аромат (на кайсия). Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана.

Описание. Шапката 2—6 см в диаметър, фуниевидна, дълбоко вдлъбна­та, често разкъсана на неправилни дялове, жълто кафява, сиво кафява до сиво-жълта. Повърхността фино кадифено влакнеста до почти гола, неправилно на­гъната. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен или извит навън, неправилно вълнообразен, често дълбоко насечен. Месото много тънко, плътно, жилаво, бледокафяво. Спорообразуващият слой по долната страна на шапката върху низбягва­щи по пън чето дебели, нарядко разположени, вилужно разклонени или слива­щи се сиво жълти до сиви със синкав оттенък гънки (жилки). Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 7—9 х 5—6 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 3—6 х 0,4 —1,0 см, кухо, неправилно цилиндрично, често странично сплеснато, охреножълто до бледо жълто оранжево. Местообитание и сезонност. Расте върху почва, най-често сред мъх, в широколистни, иглолистни и смесени гори през лятото и есента (VII—X). В “ у с о в и качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние и сушена.

Описание. Шапката 3—10 см в диаметър, първоначално изпъкнала до плоска, при напълно развитите екземпляри фуние видна, слабо вдлъбната, снежнобяла, бледожълта до сиво бяла. Повърхността фино влакнеста, покрита с брашнест налеп, суха, гладка. Ръбът дебел, подвит навътре, по-късно изправен, неправилно вълновиден, понякога насечен. Месото тънко, меко, нежно, бяло. Пластинките нагъсто разположени, силно низбягващи по пън чето, белез­никави, по-късно розови до розово кафяви. Спорите вретеновидни или продълговато елипсоидни с надлъжни ребра, бледорозови, 10—14 х 4—6 мк. Споровият прашец розово кафяв. Пън чето плътно, цилиндрично или стесняващо се към основата, 3—6 х 0,8—1,5 см, често ексцентрично разположено, белезникаво, в горната част покрито с бял брашнест налеп, в основата с бял памуковиден мицел. Местообитание и се з|о н н о с т. Расте върху почва в иглолистни, широколистни и смесени гори и горски поляни от началото на лятото до края на есента (VI—XI).

Вкусови качества. Много добра ядлива гъба със сладникав вкус и силна миризма на брашно.

Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана.