Всичко за Гъбите

Описание.   Шапката 5—15 см в диаметър, първоначално изпъкнала, по-късно разперена до плоска или слабо вдлъбната, най често с форма на мидена черупка, странично разположена върху пънчето или странично приседна ла (без пънче), сивоохрена, оловносива до сивокафява.Повърхността суха, гладка, гола. лъскава.
Ръбът дебел, силно подвит навътре, целокраен. рядко насечен, неправилно вълнообразен.Месото дебело, меко, по-късно жилаво, бяло.Пластинките низбягващи по пънчето, нарядко разположени, дебели, широки 4—8 мм, мрежовидно разклонени върху пънчето, бели, сивобели до бледожълти.
Спорите продълговато елипсоидни до цилиндрични, гладки, безцветни, 8—Их 3—4 мк. Споровият прашец кремав, с бледовиолетов оттенък.
Пънчето много късо (или липсва), 1—4 х 1—3 см плътно, твърдо, в осно вата влакнесто, бяло.
Местообитание и сезонност. Върху жива или мъртва дървеси на от различни широколистни (по-рядко иглолистни) дървета от пролетта до зимата (V—XII), на големи туфи, понякога със сраснали в основата   си пън чета.
Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат.
Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание. Шапката 4—8 см висока, 5—6 см в диаметър, първоначално яйцевидна, по-късно разперена до звънче видна, сиво бяла до сиво кафеникава, с по-тъмен връх, при най-старите екземпляри чернееща откъм периферията.

Повърхността гола, копринено лъскава, на върха с тъмнокафяви, дребни люспи, най-често радиално набраздена.

Ръбът първоначално целокраен, с добре изразени радиални (надлъжни) ребра, неправилно вълнообразен, по-късно дълбоко насечен и извит навън. Месото много тънко, меко, нежно, бяло, по-късно почернява и се втеч­нява.

Пластинките нагъсто разположени, широки, свободни от пън чето, при най-младите екземпляри бели, по-късно розово виолетови, накрая почерняват и се втечняват. Спорите яйцевидни до елипсовидни, гладки, тъмнокафяви, 7—10 х 5—6 мк. Споровата течност черна. Пън чето 10—15 х 0,5—1,5 см,с нишковиден строеж, жилаво, първоначално плътно, по-късно кухо, цилиндрично, в горната част гладко, копринено лъска­во, бяло, към основата с пръстеновидно кафеникаво задебеляване — остатък от общо покривало. Местообитание и сезонност. Расте върху тор или наторена почва в градини, ливади, пасища, редки гори и др., понякога и върху мъртва дървесина от пролетта до късна есен (V—XI), на туфи. Вкусови качества. Посредствена ядлива гъба с приятен вкус, поч­ти без аромат.

Употреба. В свежо състояние, само в млада възраст.

Описание. Плодното тяло 2—8 см широко, 1—3 см дебело, полукръгло, мидообразно-бъбрековидно, странично приседнало (без пън че), първоначално млечнобяло, по-късно сиво до кафяво. Горната повърхност гола, брадавичеста. Ръбът тънък, неправилно вълнообразен, целокраен. Месото желатинозно, полупрозрачно, белезникаво. Спорообразуващият слой разположен върху тънки нагъсто разположени полупрозрачни иглици по долната страна на плодното тяло. Спорите яйцевидни до почти сферични,    гладки, безцветни, 5-8×4—6 мк. Местообитание и сезонност. Расте върху мъртва Дървесина от началото на лятото до края на есента(У1—Х1),поединично или на туфи от ня­колко сраснали в основата си, често керемидообразно наредени плодни тела. Вкусови  качества. Ядлива гъба с приятен вкус и аромат.

Употреба. В свежо състояние, най-често сурова, за салата.

Описание. Шапката 2—5 см висока и широка, седло видна, състояща се от 2—3 несъразмерни, неправилно нагънати дялове, увиснали, свободни, обик­новено несраснали с пън чето, отвън сива до сиво черна, отвътре сиво бяла. Повърхността фино кадифена, нагъната. Ръбът дебел, свободен от пън чето, неправилно вълнообразен, често насечен. Месото много тънко, крехко, восъко подобно, сиво бяло. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на шапката.Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, с една централна мастна капка, 15—20×10—13 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 2—5 х 1—2 см, кухо, с многобройни камери, цилиндрично, към ос­новата задебелено, сиво бяло до сиво черно, с неправилни, дълбоки, надлъжни бразди или гънки по повърхността. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни и смесени гори през лятото до началото на есента (VI—IX).Вкусови  качества. Ядлива гъба с посредствен вкус и аромат. Употреба: В свежо състояние или сушена.

Описание. Шапката 1,5—4,0 см широка и висока, седло видна, състояща се от 2-4 несъразмерни, неправилно нагънати дялове, увиснали, свободни или частично сраснали с пън чето, отвън белезникава до светложълта, отвътре бле­дожълта до бледо кафеникава. Повърхността фино кадифена, нагъната.

Ръбът свободен от пън чето или на места сраснал с него, неправилно въ­лнообразен, често насечен.

Месото много тънко, крехко, восъково  подобно, белезникаво. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на шапката. Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, с една голяма централна мастна капка, 15—20×10—14 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 2-1 х 1,5—2,5 см. кухо, с многобройни камери, цилиндрично, често към основата задебелено, белезникаво, с неправилни, дълбоки, надлъжни браз­ди или гънки по повърхността.Местообитание и сезонност. Расте върху почва преимущест­вено в широколистни, рядко в иглолистни гори, най-често в края на лятото и цялата есен (VIII—XI), а единични екземпляри се срещат и през пролетта.

Вкусови  качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и аромат.

Употреба. В свежо състояние или сушена.