Всичко за Гъбите

Описание. Шапката до 15 см в диаметър, първоначално почти сферич­на, по-късно разперена, белезникава, до сиво кафеникава, по-тъмна в средата. Повърхността суха, матова, първоначално гладка, по-късно с едри, ъгло­вати, приповдигащи се люспи, често наредени в концентрични кръгове. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством ко­жесто частично покривало, по-късно изправен, често вълнообразен, с парцалести остатъци от покривалото. Месото меко, сочно, бяло, при нараняване слабо почервенява. Пластинките свободни от пън чето, нагъсто разположени, дебели, широки 10—15 мм, крехки, бели, по-късно червеникави. Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 9-12 х 6-7 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 10—15 х 2—3,5 см, кухо, много жилаво, цилиндрично, луковично задебелено в основата, голо, гладко, бяло до бледо кафеникаво, без зигзаговид­ни хоризонтални ивици, с широк, двуслоен, кожест, бял, подвижен пръстен (остатък от частичното покривало).

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни, широколистни и смесени гори, ливади, пасища, градини, паркове от средата на лятото до края на есента (VII—XI).

Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с много приятен вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние.

Описание. Шапката 10—30 см в диаметър, първоначално яйцевидна, по-късно разперена до почти плоска, с изпъкнало връхче в центъра, белезникаво кафява с червеникав оттенък, по-тъмна в средата.

Повърхността суха, матова, покрита с едри, ъгловати, кафяви приповдигащи се люспи, често наредени в концентрични кръгове. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством кожесто частично покривало, по-късно изправен, с парцалести остатъци от пок­ривалото, почти равен, целокраен, по-рядко насечен. Месото тънко, меко, сочно, бяло, със слаб розов оттенък, при най-старите екземпляри сухо, кожесто. Пластинките свободни от пън чето, нагъсто разположени, крехки, тънки, широки 10—15 мм, бели, по-късно охрени. Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 15 —20 х 10-13 мк.Прашецът бял.

Пън чето 15—30(40) х 1—2 см, кухо, твърдо, много жилаво, цилиндрично, в долния край луковично задебелено, белезникаво, с кафяви зигзаговидни хори­зонтални ивици, в горната част с широк, двуслоен, кожест,    бял, подвижен пръстен (остатък от частичното покривало).

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в светли ши­роколистни, иглолистни и смесени гори. сечища, горски поляни, храсталаци от началото на лятото до края на есента (VI-XI).

Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с много приятен вкус.

Употреба. В свежо състояние и сушена.

Описание. Шапката 2—5 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно почти плоска, в центъра слабо изпъкнала или вдлъбната, в млада въз­раст белезникава по периферията, а в центъра жълтеникаво кафява, по-късно сиво кафява. Повърхността суха, гола, гладка.  Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством ци­песто частично покривало, по-късно почти изправен, равен или слабо вълнови-ден, целокраен или понякога насечен, често пъти с остатъци от частичното пок­ривало.

Месото тънко, плътно, белезникаво. Пластинките свободни от пън чето, нагъсто разположени, тънки, първона­чално бледорозови, по-късно месно червени до кафяво черни.

Спорите елипсоидни, гладки, бледо кафяви, 5-6 х 3-3,5 мк. Споровият прашец пурпурнокафяв.

Пън чето 3-5 х 0,4 -0,6 см, плътно, по-късно с кухини (кавернозно), цилин­дрично, бяло, към основата жълтеникаво до бледокафяво, с тънък, ципест нет­раен пръстен в горната част—остатък от частичното покривало. Общо покрива­ло липсва. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в ливади, па­сища, градини от средата на пролетта до средата на есента (V—X), на групи, често в самодивски кръгове.

Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с приятен вкус и гъ­бен аромат.

Употреба. В свежо състояние и консервирана.