Пънчушка, Припънка, Фосфорна гъба ( Ядлива гъба )

6

Описание. Шапката 4—10 см в диаметър, при младите екземпляри по­лусферична, по-късно разперена до почти плоска, с добре изразено връхче в средата, охрена, медночервена, ръждивокафява, в центъра тъмнокафява, а към периферията избледняваща. Повърхността суха, с дребни кафяви люспи, при някои от най-старите ек­земпляри почти гола. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством бя­ло до бледолилаво ципесто частично покривало, по-късно изправен, целокраен, равен или слабо вълновиден, често насечен, с добре изразени радиални ребра и с парцалести остатъци от частичното покривало при по-младите екземпляри. Месото тънко, кожесто, бяло до жълтеникаво. Пластинките низбягващи по пън чето, нарядко разположени, 5—12 мм ши­роки, белезникави, кремави, по-късно бледо кафяви с червеникав оттенък. Спорите яйцевидни до елипсоидни, безцветни, 7-10 х 5—7 мк. Споровият прашец бял. Пън чето първоначално плътно, по-късно кухо, жилаво, цилиндрично, в долния край задеблено, с люспеста или влакнеста повърхност и с ципест бял пръстен — остатък от частичното покривало, в горната част белезникаво, а под пръстена жълто до саждиво кафяво. Местообитание и сезонност. Върху жива или мъртва дърве сина (корени, стъбла, клони) на иглолистни и широколистни дървета, често на туфи, рядко поединично, от средата на лятото до късна есен (VII—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен слабокисел и леко тръпчив вкус и слаб гъбен аромат. Месото на старите екземпляри горчи. Употреба. В свежо състояние, сушена или консервирана.

Боздуганка ( Ядлива гъба )

11

Описание. Плодното тяло при най младите екземпляри яйцевидно или почти сферично, обвито от белезникаво общо покривало с виолетов оттенък. Шапката 10 —20 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно разпере­на до почти плоска, червено кафява, медночервена, към периферията сиво виолетова. Повърхността гладка, слабо лепкава, с едри бледовиолетови парцалести остатъци от общото покривало, които при старите екземпляри изчезват. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством фи­но паяжино видно частично покривало, по-късно изправен, целокраен, равен, силно набръчкан. Месото дебело, плътно, твърдо, бяло. Пластинките нагъсто разположени, дебели, сраснали с пън чето или слабо низбягващи по него, в млада възраст бледовиолетови, по-късно кафяво виолетови или ръждивокафяви. Спорите елипсоидни, с брадавичеста повърхност, жълти, 13—18 х 8—10 мк. Споровият прашец ръждивокафяв. Пън чето 10—15х 3—5 см, плътно, твърдо, обратно бухалковидно или ци­линдрично с луковично задебеляване в основата,бяло или бледовиолетово, с бе­лезникави до бледовиолетови люспести остатъци от общото покривало по повърхността и с паяжиновиден, бързо изчезващ остатък от частичното покри­вало в горната част. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широколист ни, иглолистни и смесени гори през есента (IX—XI). Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус, почти без аромат.

Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Сурогризка, Сива мухоморка ( Ядлива гъба )

11

Описание. Плодното тяло при най-младите екземпляри с форма на яй­це, обвито от бяло общо покривало.

Шапката 4—10 см в диаметър, първоначално полусферична или звънчевидна, по-късно разперена до плоска или слабо вдлъбната, с изпъкнало връхче в средата, силно варираща по цвят — белезникава, сиво кафява, ръждивокафява, оранжева, маслинено кафява. Повърхността гола, към периферията радиално набраздена, суха, с лесно отделяща се кожица, понякога с бели парцалести остатъци от общото покри­вало. Ръбът първоначално подвит навътре, по-късно изправен, с много добре из разени радиални ребра, назъбен, целокраен, понякога насечен. Частично пок­ривало липсва. Месото много тънко, меко, крехко, бяло. Пластинките нагъсто разположени, свободни от пън чето, широки 6—8 мм, тънки, бели.

Спорите почти кръгли, гладки, безцветни, 9—12 мк в диаметър. Споро­вият прашец бял.

Пън чето 5—15 х 1—2 см, първоначално плътно, по-късно кухо, крехко, цилиндрично, белезникаво,със зигзаговидни напречни ивици от фини власин­ки, постепенно задебеляващо към основата, с остатък от общото покривало във вид на разкъсана бяла торбичка. Пън чето без пръстен в горната част.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва на горски по­ляни в широколистни, иглолистни и смесени гори от началото на лятото до края на есента (VI—XI). 1»

Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и почти без аромат.

Употреба. В свежо състояние.

Зелена мухоморка ( Смъртно отровна гъба )

8

Описание. Плодното тяло при най-младите екземпляри яйцевидно или сферично, обвито от бяло общо покривало. Шапката 5—15 см в диаметър, пър­воначално полусферична, по-късно разперена, понякога почти плоска до леко вдлъбната, бледо зеленикава, жълто зеленикава, маслиненозелена до маслинено кафява. Повърхността гладка, копринено лъскава, радиално ивичеста, много ряд­ко с белезникави парцалести остатъци от общото покривало. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством ципесто частично покривало, по-късно изправен, равен, целокраен.

Месото плътно, бяло, непосредствено под кожицата жълтозелено.

Пластинките нагъсто разположени, свободни от пън чето, тънки, широки 12—15 мм, бели, със зеленикав оттенък. Спорите широко елипсоидни,почти кръгли,8—11 х 7—9 мк.Споровият пра­шец бял.

Пън чето 8—15 х 1—2 см, плътно, цилиндрично, бяло до бледозелено, с по-­тъмни напречни зигзагообразни ивици, в основата луковично задебелено и об­хванато от остатъка на общото покривало във вид на разкъсана бяла торбичка (калъфче). В горната част пън чето с бял, широк, траен ципест пръстен. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори през цялото лято и есен (VII—X).

Внимание! Смъртно отровна!

Червеникава сърнела ( Ядлива гъба )

3

Описание. Шапката до 15 см в диаметър, първоначално почти сферич­на, по-късно разперена, белезникава, до сиво кафеникава, по-тъмна в средата. Повърхността суха, матова, първоначално гладка, по-късно с едри, ъгло­вати, приповдигащи се люспи, често наредени в концентрични кръгове. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством ко­жесто частично покривало, по-късно изправен, често вълнообразен, с парцалести остатъци от покривалото. Месото меко, сочно, бяло, при нараняване слабо почервенява. Пластинките свободни от пън чето, нагъсто разположени, дебели, широки 10—15 мм, крехки, бели, по-късно червеникави. Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 9-12 х 6-7 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 10—15 х 2—3,5 см, кухо, много жилаво, цилиндрично, луковично задебелено в основата, голо, гладко, бяло до бледо кафеникаво, без зигзаговид­ни хоризонтални ивици, с широк, двуслоен, кожест, бял, подвижен пръстен (остатък от частичното покривало).

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни, широколистни и смесени гори, ливади, пасища, градини, паркове от средата на лятото до края на есента (VII—XI).

Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с много приятен вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние.

Сърнела, Чадъреста гъба, Конска гъба, Вретенка, Самодивска гъба, Кукумарка, Змийска гъба ( Ядлива гъба )

2

Описание. Шапката 10—30 см в диаметър, първоначално яйцевидна, по-късно разперена до почти плоска, с изпъкнало връхче в центъра, белезникаво кафява с червеникав оттенък, по-тъмна в средата.

Повърхността суха, матова, покрита с едри, ъгловати, кафяви приповдигащи се люспи, често наредени в концентрични кръгове. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством кожесто частично покривало, по-късно изправен, с парцалести остатъци от пок­ривалото, почти равен, целокраен, по-рядко насечен. Месото тънко, меко, сочно, бяло, със слаб розов оттенък, при най-старите екземпляри сухо, кожесто. Пластинките свободни от пън чето, нагъсто разположени, крехки, тънки, широки 10—15 мм, бели, по-късно охрени. Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 15 —20 х 10-13 мк.Прашецът бял.

Пън чето 15—30(40) х 1—2 см, кухо, твърдо, много жилаво, цилиндрично, в долния край луковично задебелено, белезникаво, с кафяви зигзаговидни хори­зонтални ивици, в горната част с широк, двуслоен, кожест,    бял, подвижен пръстен (остатък от частичното покривало).

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в светли ши­роколистни, иглолистни и смесени гори. сечища, горски поляни, храсталаци от началото на лятото до края на есента (VI-XI).

Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с много приятен вкус.

Употреба. В свежо състояние и сушена.