Пънчушка, Припънка, Фосфорна гъба ( Ядлива гъба )
Описание. Шапката 4—10 см в диаметър, при младите екземпляри полусферична, по-късно разперена до почти плоска, с добре изразено връхче в средата, охрена, медночервена, ръждивокафява, в центъра тъмнокафява, а към периферията избледняваща. Повърхността суха, с дребни кафяви люспи, при някои от най-старите екземпляри почти гола. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством бяло до бледолилаво ципесто частично покривало, по-късно изправен, целокраен, равен или слабо вълновиден, често насечен, с добре изразени радиални ребра и с парцалести остатъци от частичното покривало при по-младите екземпляри. Месото тънко, кожесто, бяло до жълтеникаво. Пластинките низбягващи по пън чето, нарядко разположени, 5—12 мм широки, белезникави, кремави, по-късно бледо кафяви с червеникав оттенък. Спорите яйцевидни до елипсоидни, безцветни, 7-10 х 5—7 мк. Споровият прашец бял. Пън чето първоначално плътно, по-късно кухо, жилаво, цилиндрично, в долния край задеблено, с люспеста или влакнеста повърхност и с ципест бял пръстен — остатък от частичното покривало, в горната част белезникаво, а под пръстена жълто до саждиво кафяво. Местообитание и сезонност. Върху жива или мъртва дърве сина (корени, стъбла, клони) на иглолистни и широколистни дървета, често на туфи, рядко поединично, от средата на лятото до късна есен (VII—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен слабокисел и леко тръпчив вкус и слаб гъбен аромат. Месото на старите екземпляри горчи. Употреба. В свежо състояние, сушена или консервирана.

