Всичко за Гъбите

Състав на маринатата: 5 л. вода, 150 г. сол, 6% оцет – 300 г., 2 г. дафинов лист, 2 г. черен пипер, 2 г. карамфил, 2 г. канела.
Гъбената салата се приготвя от пресни, солени или мариновани гъби. Препоръчват се манатарка, масловка, трепетликова гъба, брезова манатарка, печурка, припънка, пънчушка и др. Към 10 кг. гъби се прибавят 0,5 кг. лук и от 0,3 до 0,5 л. растително масло. За заливане се използва маринатата. Приготвената гъбена салата се насипва в буркани, залива се и се стерилизира 60 минути.

Подходящи са: манатарка, брезовка, масловка, млечница, пънчушка, печурка, гълъбица, лютива млечница, припънка. Измитите гъби се поставят в голям съд, като на 10 кг. гъби се прибавя 1,5 л. вода. Прибавят се и сол, винена или лимонена киселина и оцет, след което гъбите се загряват до завиране. Пяната се маха непрекъснато. След като се отстрани се прибавят подправките – дафинов лист, канела, бахар, карамфил и черен пипер в съотношение: 10 кг. гъби, 300 г. сол, 1,5 л. вода, 400 г. винен оцет, 4 г. лимонена киселина или винена киселина, 3 г. дафинов лист, 1 г. канела, 1 г. бахар, 1 г. карамфил, 1 г. черен пипер. За подобряване на вкуса може да се прибави 10-15 г. захар на 1 кг. гъби. Продължителността на варенето зависи от вида на гъбите: белите гъби, брезовката, манатарката, макловката и трепетликовите гъби – 10-15 мин., пънчушка и печурка около 20 мин. Гъбите се смятат за сварени, когато паднат на дъното на съда, а маринатата се избистри. Готовите гъби се нареждат в буркани и се заливат се с маринатата, в която са врели. Стерилизират се 60 минути.

Описание. Шапката 8—20 см в диаметър, първоначално сферична, по-късно разперена, звънче видна до почти плоска, бяла, понякога с жълтеникави петна или бледожълта, при нараняване лимонено жълта. Повърхността на най-младите екземпляри брашнеста, по-късно гола, коп­ринено лъскава, суха, гладка. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством ци­песто частично покривало, по-късно изправен, равен, целокраен, понякога с ос­татъци от частичното покривало. Месото дебело, сочно, белезникаво, при нараняване пожълтява.Пластинките нагъсто разположени, тънки, свободни от пън чето, първона­чално сиво бели, по-късно сиво розови, червеникави до кафяво черни.

Спорите яйцевидни или елипсоидни, гладки, кафеникави, 6-9×3—5 мк. Споровият прашец пурпурно кафяв.

Пън чето 5—15×1—3 см, плътно, по-късно с кухини, цилиндрично, в основа­та задебелено, гладко, бяло до бледожълто, в горния край с ципест траен пръс­тен — остатък от частичното покривало. Общо покривало липсва.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в горски поля­ни, ливади, пасища, градини, паркове и храсталаци от началото на лятото до края наесента (VI—XI), често на самодивски кръгове.

Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с анасонова миризма.

Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана.