Всичко за Гъбите

Описание. Шапката до 15 см в диаметър, първоначално почти сферич­на, по-късно разперена, белезникава, до сиво кафеникава, по-тъмна в средата. Повърхността суха, матова, първоначално гладка, по-късно с едри, ъгло­вати, приповдигащи се люспи, често наредени в концентрични кръгове. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством ко­жесто частично покривало, по-късно изправен, често вълнообразен, с парцалести остатъци от покривалото. Месото меко, сочно, бяло, при нараняване слабо почервенява. Пластинките свободни от пън чето, нагъсто разположени, дебели, широки 10—15 мм, крехки, бели, по-късно червеникави. Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 9-12 х 6-7 мк. Споровият прашец бял. Пън чето 10—15 х 2—3,5 см, кухо, много жилаво, цилиндрично, луковично задебелено в основата, голо, гладко, бяло до бледо кафеникаво, без зигзаговид­ни хоризонтални ивици, с широк, двуслоен, кожест, бял, подвижен пръстен (остатък от частичното покривало).

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни, широколистни и смесени гори, ливади, пасища, градини, паркове от средата на лятото до края на есента (VII—XI).

Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с много приятен вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние.

Описание. Шапката 10—30 см в диаметър, първоначално яйцевидна, по-късно разперена до почти плоска, с изпъкнало връхче в центъра, белезникаво кафява с червеникав оттенък, по-тъмна в средата.

Повърхността суха, матова, покрита с едри, ъгловати, кафяви приповдигащи се люспи, често наредени в концентрични кръгове. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством кожесто частично покривало, по-късно изправен, с парцалести остатъци от пок­ривалото, почти равен, целокраен, по-рядко насечен. Месото тънко, меко, сочно, бяло, със слаб розов оттенък, при най-старите екземпляри сухо, кожесто. Пластинките свободни от пън чето, нагъсто разположени, крехки, тънки, широки 10—15 мм, бели, по-късно охрени. Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 15 —20 х 10-13 мк.Прашецът бял.

Пън чето 15—30(40) х 1—2 см, кухо, твърдо, много жилаво, цилиндрично, в долния край луковично задебелено, белезникаво, с кафяви зигзаговидни хори­зонтални ивици, в горната част с широк, двуслоен, кожест,    бял, подвижен пръстен (остатък от частичното покривало).

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в светли ши­роколистни, иглолистни и смесени гори. сечища, горски поляни, храсталаци от началото на лятото до края на есента (VI-XI).

Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с много приятен вкус.

Употреба. В свежо състояние и сушена.

Описание. Шапката 5—15 см в диаметър, първоначално сферична, по-късно разперена, полусферична до почти плоска, понякога изпъкнала в центъ­ра, белезникава до бледокафява. Повърхността суха, гладка, лъскава или с дребни сиво кафяви люспи. Ръбът силно подвит навътре, сраснал с пън чето посредством частично покривало, по-късно изправен,  целокраен, понякога слабо насечен, равен. Месото дебело, плътно, бяло, при нараняване слабо порозовява. Пластинките нагъсто разположени, тънки, свободни от пън чето, при най младите екземпляри бледорозови, по-късно месно червени, шоколадено-кафяви до кафявочерни. Спорите яйцевидни или елипсоидни, гладки, бледо кафяви, 7—10×5-6 мк. Споровият прашец пурпурнокафяв. Пън чето 3- 10 х 1-2 см, плътно, цилиндрично, фино влакнесто или люспе­сто, бяло, към основата сиво кафеникаво, в горната част е  нетраен, ципест пръс­тен. Общо покривало липсва.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в ливади, пасища, торища, градини, край пътища от края на пролетта до края на. есента (V—XI), често на самодивски кръгове.

Вкусови  качества. Превъзходна ядлива гъба с приятен вкус.

Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана

Описание. Шапката 5—10 см в диаметър, първоначално полусферична или звънчевидна, по-късно разперена до почти плоска, понякога с изпъкнало връхче в средата, бледокафява до канелено кафява, по-тъмна в центъра.

Повърхността покрита с тъмнокафяви триъгълни люспи, на върха почти гола. Ръбът първоначално силно подвит навътре и сраснал с пън чето посредст­вом ципесто частично покривало, по-късно изправен, целокраен, понякога на­сечен, равен. Месото крехко, белезникаво, при нараняване се оцветява кървавочервено. Пластинките нагъсто разположени, тесни, свободни от пън чето, първона­чално розови, по-късно червеникави до тъмнокафяви. Спорите яйцевидни или елипсоидни, гладки, кафеникави, 6—8 х 4-5 мк. Споровият прашец тъмнокафяв. Пън чето 5—10 х 1-1,5 см, първоначално плътно, по-късно кухо, голо, ци­линдрично, в основата луковично задебелено, сиво белезникаво до сиво кафяво, по-светло от шапката, при нараняване почервеняващо, в горната част с широк ципест пръстен—остатък от частичното покривало. Общо покривало липсва.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва най-често в иг­лолистни, по-рядко в широколистни и смесени гори, храсталаци, горски поля­ни от началото на лятото до края на есента (VI—XI).

Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с приятен вкус и гъ­бен аромат.

Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание. Шапката 8—20 см в диаметър, първоначално сферична, по-късно разперена, звънче видна до почти плоска, бяла, понякога с жълтеникави петна или бледожълта, при нараняване лимонено жълта. Повърхността на най-младите екземпляри брашнеста, по-късно гола, коп­ринено лъскава, суха, гладка. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством ци­песто частично покривало, по-късно изправен, равен, целокраен, понякога с ос­татъци от частичното покривало. Месото дебело, сочно, белезникаво, при нараняване пожълтява.Пластинките нагъсто разположени, тънки, свободни от пън чето, първона­чално сиво бели, по-късно сиво розови, червеникави до кафяво черни.

Спорите яйцевидни или елипсоидни, гладки, кафеникави, 6-9×3—5 мк. Споровият прашец пурпурно кафяв.

Пън чето 5—15×1—3 см, плътно, по-късно с кухини, цилиндрично, в основа­та задебелено, гладко, бяло до бледожълто, в горния край с ципест траен пръс­тен — остатък от частичното покривало. Общо покривало липсва.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в горски поля­ни, ливади, пасища, градини, паркове и храсталаци от началото на лятото до края наесента (VI—XI), често на самодивски кръгове.

Вкусови качества. Превъзходна ядлива гъба с анасонова миризма.

Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана.

Към този тип гъби принадлежат видовете от семействата Agaricaceae, Boletaceae,  Tricholomataceae, Russulaceae,  Amanitaceae и други. Основната част от видовете гъби които са  включени в определителя , има плодно тяло, съставено от шапка (гугла) и пънче, поради което са известни под името гуглести гъби*. При някои видове пънчето липсва и шапката е прикрепена (при­седнала) направо върху субстрата.

Характерна особеност и важен систематичен белег на гъбите от тази гру­па е наличието или отсъствието на общо и частично покривало.

Общото покривало е ципеста или кожеста торбичка, която обвива цялото плодно тяло на гъбата в най-млада възраст като яйчна че­рупка  (фиг. 3 а). При нарастване на гъбата общото покривало се напуква и раз­късва  (фиг. 3 б), след което една част от него остава в основата на пънчето във вид на калъфче , якичка , брадавичка или люспа  (фиг. Зг; фиг. 4 а, б, в, г), а по горната повърхност на шапката остатъците са във вид на налеп, люспи или брадавички с различна форма , и размери , разположение в  (фиг. Зв).Частичното покривало е ципеста, нишковидна или пая-жиновидна обвивка, която е  в най-млада възраст свързва с ръба на шапката с гор­ната част на пънчето и закрива спорообразуващия слой, разположен върху дол­ната повърхност на шапката. При нарастване на гъбата частичното покрива­ло се разкъсва, и при което централната част от него остава във вид на постоя­нен или изчезващ пръстен в горната част на пънчето (фиг. 3d)

За  спорообразуващия  слой. Които е разположен върху горната (външната) по­върхност на шапката при видовете от клас Ascomycetes  (родовете Verpa, Morchella и други.) или върху долната и повърхност при видовете от разредите Agaricales и Poriales. Спорообразуващият слой на шапките на гъбите от тези два разреда е по повърхността на: пластинки или ламели ( lamellae ) — видове от семействата Agaricaceae,, Tricholomatacea, Russulaceae и др.

——————————————————————————————————————————————————-
(фиг.8 а); тръбички — видове от семействата Boletaceae,   Polyporaceae (фиг. 8 6);

жилки или гънки — видове от семейството Сап1паге11асеае(фиг. 8 г);

шипчета или иглици — видове от семейство Hydnaceae  (фиг. 8 в).

——————————————————————————————————————————————————-

В зависимост от разположението на пластинките, тръбичките, жилките и шиповидните израстъци спрямо пънчето те могат да бъдат: свободни от пънчето, сраснали с пънчето или низбягващи по пънчето (фиг. 9 а, б, в). Ос­вен това те биватхраснали с месото на шапката или лесно отделящисе от него; свободни или сраснали помежду си; широки или тесни, дебели или тънки; и раз­лично оцветени. Отворите на тръбичките (порите) са с различна форма, шири­на и оцветяване и също се използват като систематичен белег. Спорите на гъбите са много дребни — измерват се в микрони (мк) (1 микрон = 0,001 мм) и могат да се наблюдават само под микроскоп !!!. От значение за оп­ределяне на видовата принадлежност на гъбите са : размерите, формата (сфе­рична, яйцевидна, цилиндрична, елипсовидна), повърхността (гладка, брадави-честа, с шипчета) и цветът на спорите. При някои видове гъби спорите пър­воначално са безцветни, а след узряването се оцветяват, което се съпровожда с изменения в цвета на пластинките или спорите .