Всичко за Гъбите

Описание. Плодното тяло 3—6 см в диаметър, сферично или яйцевид­но, повече или по-малко сплеснато, без стерилна основа. Обвивката (перидият) двуслойна — външният слой (екзоперидият) тънък, кожест, гладък, първоначално бял, фино кадифен, по-късно сиво кафяв, разкъ­сващ се на неправилни, лесно опадващи късчета; вътрешният слой (ендоперидият) тънък, ципест, първоначално бял, при узряването сребрист, червено кафяв, сиво кафяв до почти черен, разкъсващ се на върха на плодното тяло посредством кръгло или с неправилна форма отвърстие (1—4 мм в диа­метър). Спорообразуващата тъкан (месото, глебата) на младите екземпляри плът­на, суха, крехка, бяла,, по-късно водниста, жълтозелена, маслинено кафява, след узряването суха, тъмнокафява, изцяло превръщаща се в тъмнокафява праховидна маса от спори. Спорите сферични, с брадавичеста повърхност и с един цилиндричен придатък — остатък от стеригма, кафяви, 4—7 мк в диаметър. Споровият пра­шец тъмнокафяв. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в ливади, пасища, планински поляни от началото на лятото до края на есента (VI—X). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние, докато месото е съвсем бяло.

Описание. Плодното тяло 10—30 см широко, туфесто, съставено от ня­колко екземпляра с плътно прилепнали или сраснали шапки и сраснали пън чета. Шапката с неправилна форма, първоначално жълтеникава, по-късно жъл­то червеникава до бледо червено кафява. Повърхността суха, гола, при възрастните екземпляри често неправилно напукана. Ръбът слабо подвит навътре, неправилно вълнообразен, понякога дефор­миран, целокраен или насечен.

Месото дебело, твърдо, крехко, бяло. Тръбичките много къси (1—2 мм), низбяващи по пън чето, сраснали помежду си и с месото на шапката, с малки, кръгли пори, белезникави до бледо­розови. Спорите елипсоидни до яйцевидни, гладки, безцветни, 5—6 х 3—4 мк. Спо­ровият прашец белезникав. Пън чето късо, плътно, дебело, белезникаво, с неправилна форма. Местообитание и сезонност. Расте върху почва, сред мъх в иг­лолистни гори в планинските райони от средата на лятото до късна есен (VII—XI), на туфи и самодивски кръгове. Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и слаб гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние или консервирана, само в млада възраст (старите екземпляри имат грубо и горчиво месо).

Описание. Плодното тяло 6—12 см високо, 2—10 см в диаметър, силно храстовидно (кораловидно) разклонено.

Пън чето 2—8 х 2—4 см , дебело,плътно,твърдо,в основата бледо жълто охрено до бледорозово, в горната част кремаво. Разклоненията многобройни, дълги, цилиндрични, прави, надлъжно наб­раздени, белезникави, бледожълти до бледорозови, с тъпи, заоблени, бледовио­летови връхчета. Месото крехко, сухо, бяло, при нараняване не променя цвета си, с мириз­ма на сапун и с горчив вкус. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на раз­клоненията. Спорите продълговато елипсоидни, безцветни, с дребно брадавичеста по­върхност, 9-17 х 4—7 мк. Споровият прашец бледоохрен. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни й смесени гори от края на лятото до края на есента (VIII—XI). Внимание! Слабо отровна!

Описание. Плодното тяло до 15 см високо, до 5 см в диаметър в гор­ната част и съответно до 1 см в основата, изправено, с бухалковидна или вре­теновидна форма, плътно, жълто до жълто кафяво, понякога с виолетов оттенък.

Повърхността гола, надлъжно набраздена, суха. Месото меко, сухо, жилаво, бяло. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на плодното тяло. Спорите удължеь елипсоидни, първоначално безцветни, по-късно бледо­жълти, гладки, 10—15 < 6   10 мк. Споровият прашец бледожълт. Местообитание и сезонност. Расте върху почва от края на ля­тото до края на есента (VIII—XI), в широколистни, предимно букови гори. Вкусови качества. Посредствена ядлива гъба. Младите екземпля­ри с приятен вкус и почти без аромат, възрастните — с жилаво и горчиво месо. Употреба. В свежо състояние, само младите екземпляри.

On и с а н и е. Плодното тяло без диференцирани шапка и пън че, до 12 см високо, 4-8 см в диаметър, фуниевидно, с плоска или вдлъбната горна по­върхност. Повърхността суха, фино кадифена, гладка или неправилно нагъната, при младите екземпляри виолетова, по-късно месно червена до жълто кафява. Ръбът изправен, дебел, неправилно вълнообразен и дълбоко насечен на неправилни дялове. Месото кожесто, бяло, по-късно потъмнява. Спорообразуващият слой разположен на външната повърхност на плодно­то тяло върху дебели, извити, низбягващи почти до основата, вилужно разкло­нени или мрежовидно! сливащи се виолетови до кафеникави гънки (жилки).

Спорите елипсоидни, с дребно брадавичеста повърхност, 10—12 х 4—5 мк, безцветни. Споровият прашец охрено жълт. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в иглолистни гори, често между мъх от средата на лятото до края на есента (VII—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус _и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние, сушена и консервирана. Месото на най-старите екземпляри горчи.

Описание. Плодното тяло 2—8 см широко, 1—3 см дебело, полукръгло, мидообразно-бъбрековидно, странично приседнало (без пън че), първоначално млечнобяло, по-късно сиво до кафяво. Горната повърхност гола, брадавичеста. Ръбът тънък, неправилно вълнообразен, целокраен. Месото желатинозно, полупрозрачно, белезникаво. Спорообразуващият слой разположен върху тънки нагъсто разположени полупрозрачни иглици по долната страна на плодното тяло. Спорите яйцевидни до почти сферични,    гладки, безцветни, 5-8×4—6 мк. Местообитание и сезонност. Расте върху мъртва Дървесина от началото на лятото до края на есента(У1—Х1),поединично или на туфи от ня­колко сраснали в основата си, често керемидообразно наредени плодни тела. Вкусови  качества. Ядлива гъба с приятен вкус и аромат.

Употреба. В свежо състояние, най-често сурова, за салата.

Към този тип принадлежат видовете от семейство Clavariaceae. Плодните тела от този тип са силно храстовидно (коралово видно) разклоне­ни (род Ramaria) (фиг. 2 г) или неразклонени, бухалкови видни (род Clavariadelphus ) (фиг. 2 д). Спорообразуващият слой е разположен върху вън­шната повърхност на горната част на плодното тяло.Систематична стойност при тези гъби имат: формата, размерите и цветът на плодното тяло: устройството и цветът на разклоненията и техните връхни части;

формата и цветът на пънчето; консистенцията, цветът и вкусът на месото: формата, размерите и цветът на спорите: цветът на споровия прашец. В границите на класовете Ascomycetes и Basidiomycetes съществуват гъ­би и с друго устройство на плодното тяло, но те не са включени в Определи­теля, поради което не се споменават тук.

Плодното тяло има размножителни функции – които са на определено място на по­върхността или във вътрешността му се образуват спори, които са попаднали след узряването си при подходящи условия, покълват и дават начало на ми­цел, т.е. възобновяват вегетативното тяло (фиг. 1).

(фиг:1)