ПОЛЕЗНИ В РАСТЕНИЕВЪДСТВОТО ГЪБИ – МИКОРИЗИ
Широко представен в природата пример на мутуалистична симбиоза на гъби с други растителни организми е микоризата. Тя представлява съжителство на гъбните хифи с корените на различни дървесни и тревисти растения. За първи път е била установена и изучена от руския учен Ф. М. Камински през 1881 г.
Микоризата бива два основни типа: ектотрофна (външна), при която хифите на гъбата образуват външен калъф върху корените на растенията, проникват в кората на корена, където минават по междуклетъчните пространства, пускайки понякога в клетките на тъканите на корена само отделни израстъци; ендотрофна (вътрешна), когато хифите почти изцяло се намират в клетките на корена.
Ектотрофните микоризи са разпространени предимно при дървесните породи и причина за тяхното появяване са главно гуглестите гъби, някои аскомицети и базидиомицети. При това е изяснено, че някои дървесни видове се развиват лошо, ако по корените им липсват микоризи, а след заразяването на корените с ми цел на съответната гъба растежът на фиданките са подобрява. Не напразно известният руски лесовъд Г. Н. Висоцки още през 1902 г. е нарекъл микоризата „оздравителна зараза“. Той е наблюдавал чувствително подобряване на растежа на младите дъбчета след заразяване на корените им с микоризо образуващи гъби.
Външно микоризата се проявява във вид на надебелявания на крайните разклонения на страничните коренчета. В тези участъци па корена коренови власинки липсват, а тяхната роля се изпълнява от хифите на гъбата, които в съвкупност образуват калъфче и в изобилие излизат от корена в почвата. Калъфчето може да има плъстена или четинеста и по-рядко гладка повърхност.
От гледна точка на физиологията значението на микоризата не може да се смята за напълно изучено. Общопризнато се смята само това, че микоризата снабдява дървото с вода и азотни вещества, които гъбата взема от разлагащите се растителни остатъци с помощта на своя изобилно разклонен в почвата мицел.
От своя страна от клетките на корена гъбата-получава нужните й органични, главно без азотни съединения. Едно от важните свойства на микоризата е това, че чрез нея се увеличава всмукващата повърхност, която при дърветата е изключително малка в сравнение с изпаряващата повърхност. Ектотрофната микориза представлява за дърветата прекрасно приспособление, което им осигурява достатъчно количество вода чрез огромната поглъщаща повърхност на гъбния компонент. Микоризата влияе благоприятно не само върху дървото, но и върху неговия компонент – гъбата. Наблюденията показват, че микоризо образуващите гъби развиват като правило по-месести и сочни плодни тела, отколкото гъбите, които не образуват микориза. Извън симбиозата с корените на дървесните видове микоризо образувателите обикновено не дават плодни тела.
Заслужава внимание и обстоятелството, че сред микоризните гъби се наблюдава различна степен на специализация по отношение на дървесните видове. Докато някои видове гъби са приспособени към един род растения, например красивата (подлиственичната) масловка (Boletus elegens) – само към видовете лиственица, други гъби симбиотират с група родствени растения, например истинската масловка с много иглолистни и по-специално с видове смърч, бор и лиственица. Най-сетне отделни видове микоризни гъби проявяват пълна непретенциозност в избора си на дървесен вид; такава е например червената мухоморка, симбиотираща с иглолистни широколистни дървесни видове.
Микоризи са известни не само при дървесните, но и при много други растения, например при пшеницата. При това освен гуглести гъби, да образуват микориза могат и друг базидийни и торбести гъби.
Макар микоризите при растенията да не могат да се смятат за изучени във всички отношения, тяхното положително значение за растенията е безспорно. Не случайно през периода на засаждане на полезащитните пояси в степната зона на СССР практиците се убедиха в необходимостта едновременно със засаждането на дъбови желъди да се добавя в гнездото почва, съдържаща мицел на гъбния компонент на микоризата по дъба.
