Бисерна гъба, Перла ( Ядлива гъба )

9

Описание. Плодното тяло при най-младите екземпляри яйцевидно или почти сферично, обвито от бяло общо покривало. Шапката 5—15 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно раз­перена до почти плоска, бледорозова, месно червена до кафяво червеникава. Повърхността гладка, слабо лепкава, със седефен блясък и с белезникави до сиво кафяви брадавичести остатъци от общото покривало. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством, ци­песто частично покривало, по-късно изправен, равен, целокраен или насечен. Месото дебело, крехко, бяло, при нараняване бавно почервенява. Пластинките свободни от пън чето, нагъсто разположени, тънки, широки 7—10 мм, крехки, първоначално бели, по-късно с червеникави петна, при нара­няване почервеняват.

Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 8—14 х 7—13 мк. Споровият пра­шец бял.

Пън чето 5-15 х 1-3 см,цилиндрично, плътно,бяло към долния край черве­никаво, при нараняване виненочервено, в основата луковично задебелено, с брадавичести остатъци от общото покривало, образуващи един или няколко концентрични пръстена. В горната част пън чето с бял до жълтеникав, висящ широк пръстен. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори от началото на лятото до края на есента (VI-XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат. Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Пантерка, Петниста мухоморка ( Отровна гъба )

7

Описание. Плодното тяло при най-младите екземпляри яйцевидно или почти сферично, обвито от бяло общо покривало. Шапката 5-15 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно раз­перена до почти плоска, охрено кафява, сиво кафява до маслинено кафява. Повърхността гладка, слабо лепкава, лъскава, обикновено с бели парца­лести остатъци от общото покривало, често разположени в неправилни кон­центрични кръгове. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством ци­песто частично покривало, по-късно изправен, равен, цело краен, с добре изра­зени радиални ребра.

Месото тънко, меко, крехко, бяло, със слаба неприятна миризма. Пластинките нагъсто разположени, свободни от пън чето, тънки, широки до 20 мм, бели. Спорите широко елипсоидни, гладки, безцветни, 10—12 х 7—8 мк. Спорови­ят прашец бял.

Пън чето 5—15 х 0,5—2 см, първоначално плътно, по-късно с кухини, бяло, цилиндрично, долу луковично задебелено, със сраснало към основата общо покривало, остатъците от което образуват една или няколко пръстеновидно разположени якички. В горната част пън чето с бял, нетраен парцалест пръстен остатък от частичното покривало.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни, иглолистни и смесени гори през лятото и есента (VII—X).  Внимание! Силно отровна!

Жълта мухоморка ( Ядлива гъба )

6

Описание. Плодното тяло при най-младите екземпляри яйцевидно или почти сферично, обвито от бяло общо покривало. Шапката 5—12 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно раз­перена до почти плоска, бледожълта до лимонено жълта. Повърхността гладка, лъскава, слабо лепкава, обикновено с белезникави парцалести остатъци от общото покривало. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством ци­песто частично покривало, по-късно изправен, равен, целокраен, с къси, добре изразени радиални ребра.

Месото плътно, бяло, под кожицата бледожълто, с характерна неприятна миризма на сурови картофи.

Пластинките свободни от пънчето, нагъсто разположени, крехки, бели до бледожълти. Спорите почти сферични, гладки, безцветни, 8—11 х 7—10,5 мк. Споровият прашец бял. Пън чето цилиндрично,първоначално плътно,по-късно с кухини 5—12 х 0,8— 2 см, бяло до бледожълто, по-светло от шапката, в основата луковично задебелено, със сраснало към него общо покривало, остатъците от които образуват тясна якичка. В горната част пън чето с бял до жълтеникав ципест, увиснал пръстен — остатък от частичното покривало.

Местообитание и сезонност. Расте върху почва по периферия­та и светлите места на широколистни, иглолистни и смесени гори през цялото лято и есен (VI—X).

Вкусови качества. Ядлива гъба с посредствен вкус и неприятна ми­ризма. Някои автори я считат дори за слабо отровна.

Червена мухоморка ( Отровна гъба )

4

Описание. Плодното тяло при най-младите екземпляри яйцевидно или почти сферично, обвито от бяло общо покривало. Шапката 6-20 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно раз­перена до почти плоска, яркочервена, оранжево червена до червено кафява. Повърхността гладка, лъскава, слабо лепкава, обикновено с бели брадавичести или люспести остатъци от общото покривало. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством ципесто частично покривало, по-късно изправен, равен, целокраен, с добре из­разени къси радиални ребра.

Месото меко, крехко, под кожицата жълто оранжево, в средата бяло.

Пластинките свободни от пън чето, нагъсто разположени, крехки, бели.

Спорите широко елипсоидни, гладки, 8-14 х 6-8 мк, безцветни. Спорови­ят прашец бял.

Пън чето 12—25 х 1—2,5 см.първоначално плътно,по-късно с кухини, цилин­дрично, белезникаво, в основата луковично задебелено и с брадавичести оста­тъци от общото покривало, разположени в концентрични пръстени. В горната част пънчето с бял, ципест, увиснал пръстен остатък от частичното покривало. Местообитание и с е з о н н о с т. Върху почва най-често в игло­листни, по-рядко в широколистни гори. през лятото и до края на есента(\’П—XI).

Внимание! Силно отровна!