Всичко за Гъбите

Към не ядливите се отнасят различни видове гуглести гъби, които, макар да са в една или друга степен хранителни, имат неприятен вкус или отблъскващ мирис. Към тях се числят няколко вида, които имат горчив (лютив) вкус или са в известна степен дори отровни, защото могат да предизвикват отравяния, съпровождани от стомашно-чревни разстройства, повръщане и обща слабост. Такива гъби се наричат още „съмнителни“. Типични представители на не ядливите гъби са горчивката (Boletus felleus), много сходна с манатарката, поради което се нарича още „лъжлива манатарка“, серножълтата лъжепънчушка, тухлено червената лъжепънчушка, елшовата огневка, пиперената гъба, сиво розовата млечница и някои други. Към истинските отровни гъби се отнасят онези, чието използване като храна предизвиква остри отравяния, често завършващи със смърт. Общият брой на отровните гъби, които се срещат в СССР, не е голям. По-долу се дава описание на някои от тях.
Зелена мухоморка – Amanita phalloides. В най-млада възраст гъбата е обвита в общо бяло покривало, което при по-нататъшния й растеж се разкъсва, при това неговата долна част остава в основата на пънчето (крачето) във вид на чашка, или торбичка (волва), а върху шапката – във вид на единични бели парцалчета или брадавички, които понякога изцяло отсъстват. Гуглата (шапката) първоначално е изпъкнала, а по-късно – плоска, 4-10 см в диаметър, със зеленикав или жълтеникав цвят, понякога с бледо маслинен оттенък и в центъра малко по-тъмна. При младите гъби пластинките (ламелите) са покрити с бяла ципа, или покривало (було), която впоследствие се запазва върху пънчето във вид на бял увиснал широк пръстен. Пластинките са гъсти, свободни, бели и не изменят цвета си. Пънчето е бяло, 8 – 12 х 1 – 2 см, нагоре изтъняващо, с пръстен, а при новата с бяла волва. Месото е бяло, под ножицата на гуглата понякога леко зеленикаво, на вкус сладникаво. Гъбата расте в широколистните и иглолистните гори от юли до септември. Тя е смъртно отровна.
Първите признаци на отравяне с тази гъба се появяват 10-12, а понякога 30 часа след поемането й като храна и се изразяват в главоболие, виене на свят, нарушение на нормалното зрение и безпокойно състояние. Болният усеща, силна жажда, пареща болка в стомаха, конвулсии в крайниците. След това настъпват холероподобни пристъпи във вид на повръщане и силно разстройство. Урината при това e тъмна и в малко количество. Силни болки се усещат в черния дроб, особено при натискане. Появява се обилна пот крайниците изстиват, пулсът отслабва, температурата спада до 36-35°С. След няколко часа пристъпите затихват, но 2 часа по-късно отново се възобновяват, болният се изтощава изпада в безсъзнание, пулсът му става едва доловим и не правилен, а след ден-два настъпва смърт. Понякога болезненото състояние продължава 4-6 дни, но почти винаги болестта завършва със смърт, само в редки случаи се наблюдава бавно оздравяване.
Освен холерната форма болестта може да приеме адинамична (неподвижна) форма, при която болният губи способ пост да се движи, летаргична (сънна), менингитна, коматозна (безсъзнание) и конвулсивна форма. Понякога отравянето се придружава от хемолиза (разтваряне на кръвните клетки и кръвоизлив).
Главното отровно вещество, което се съдържа в зелената мухоморка и предизвиква отравяне, е фалоидинът. Той запазва своята токсичност дори след двадесетминутно варене при температура 100°С и не се разтваря при това във вода, като се запазва в гъбните тъкани. Активността на фалоидина значително отслабва, когато му се действа с основа.
Лекуването на човека при отравяне със зелена мухоморка за съжаление не дава надеждни резултати, тъй като към момента на проявяване на признаците на отравяне токсинът на гъбата успява вече да проникне в кръвта на болния и премахването му оттам е невъзможно. Целесъобразно е все пак в такива случаи да се направят солени и маслени клизми, да се даде рициново масло и да се вкарат венозно физиологичен разтвор и гликоза. Необходимо е също така да се поддържа дейността на кръвоносната система чрез кофеин и други средства.
Лимонено жълта мухоморка – Amanita mappa. Сходна е със зелената мухоморка, но се отличава от нея по сраснатото с пънчето влагалище и по значителното количество бели парцалчета по повърхността на гуглата. Расте в иглолистните и широколистните гори върху песъчлива почва от август до октомври. Не по-малко отровна е от червената мухоморка.
Червена мухоморка – Amanita muscaria. Гуглата й първоначално е почти кълбовидна, след това – полукълбовидна, а на края почти плоско разпростряна, яркочервена, оранжева или жълта, 5-20 см.в диаметър, по края понякога ръбеста, с бели или слабо жълтеникави и неправилно закръглени брадавички, които от силните дъждове впоследствие изчезват. Пластинките са бели, свободни, със застаряването леко пожълтяващи. Пънчето е цилиндрично, долу издуто, бяло, 10-20×1,5-3 см, в горната част с широк бял увиснал пръстен, в долната част клубеновидното му надебеление е покрито с бели концентрични ръбове (остатъци от пълното покривало). Месото е бяло, под кожицата на гуглата жълто или червено, без мирис, със слабо сладникав вкус.
Червената мухоморка е широко разпространена гъба, расте в иглолистните, смесените и брезовите гори от юли до октомври. С бора, смърча и брезата образува микориза. По-слабо отровна е от зелената мухоморка.
Червената мухоморка оказва токсично действие върху организма на човека вследствие главно на съдържащия се в нейните тъкани алкалоид мускарин. Признаците на отравяне на човека с тази гъба първоначално се изразяват в силно опиянение. Около един-два часа след употребата на гъбата като храна започват повръщане и диария, придружени от главоболие, шум в ушите, виене на свят, болки в стомаха и студена пот. Скоро настъпва трескаво състояние. В зависимост от индивидуалните особености на организма ходът на болестта може да приеме различни форми: понякога се наблюдава конвулсивна (със спазми), предимно при децата, коматозна (с безсъзнание), хипнотична (със сън). Състоянието на опиянение продължава няколко часа, след което болният заспива, а като се събуди след известно време, чувства се вече по-добре. Пълно оздравяване настъпва след 2-3 дни. Смърт при отравянето настъпва рядко и само при употреба на гъбата в голямо количество, в случаите на общо отслабване на организма при старците или на усложнения – при децата и лицата, страдащи от болести на сърцето или бъбреците.
Лечението се състои главно в очистване на стомаха и червата от отровата. За успокояване и поддържане дейността на сърцето на болните се дава калиев бромид.
Към отровните гъби се отнасят още няколко вида мухоморки, между които пантерката (Amanita pantherina), пурпурната мухоморка (A. porphyria), бялата леплива мухоморка (A. virosa), сиво кафявата мухоморка (A. aspera) и др.
Към отровните гъби се отнася опаката гъба, или ентоломата (Entloma lividum). При неправилна употреба за храна може да бъде отровен и лъжливият трюфел (Scleroderma aurantium, Scl. vuJgare), а също така мръчкулите и бучките. В тъканите на мръчкулите и бучките се съдържа хелвелена киселина, която предизвиква! доста силни признаци на отравяне, свеждащи се до хемолиза на кръвта и нарушаване дейността на бъбреците.
За да се използват за храна, тези гъби трябва предварително да се изварят или да се обработят с вряла вода, след което водата да се хвърли. В случая се препоръчва гъбите да се нарежат на части и да се пуснат за 5-7 минути във вряща вода или да се залеят с вряла вода, в която да постоят захлупени 10 минути. Тъй като хелвелената киселина е разтворима в гореща вода, след изливането на водата и отцеждането й от гъбите мръчкулите и бучките стават безвредни. Освен това при приготвянето на храна от пресни мръчкули и бучки след обработката им с вряла вода се препоръчва те да се варят и да се пържат по-продължително време, отколкото другите гъби. Изсушените мръчкули и бучки са безвредни.
Отравянето с гъби обикновено се съпровожда от повръщане. Ако повръщане липсва, то трябва да се предизвика. За целта на болния се дава да изпие голямо количество течност (чай или топла солена вода). След повръщането му се дава вода със ситно стрити дървени въглища (една чаена лъжичка прах се разбърква в чаша вода). Дървените въглища поглъщат отровните вещества и с това пречат на проникването им в организма.
Когато има конвулсии или изстиване на краката, върху тях се поставя грейка, като при това не се дава на отровения да заспи. Ако отровеният е силно възбуден, слага се да легне и на главата му се поставя студен компрес. След като на болния се окаже първа помощ, трябва веднага да се повика лекар.

Описание. Шапката 4—10 см в диаметър, при младите екземпляри по­лусферична, по-късно разперена до почти плоска, с добре изразено връхче в средата, охрена, медночервена, ръждивокафява, в центъра тъмнокафява, а към периферията избледняваща. Повърхността суха, с дребни кафяви люспи, при някои от най-старите ек­земпляри почти гола. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством бя­ло до бледолилаво ципесто частично покривало, по-късно изправен, целокраен, равен или слабо вълновиден, често насечен, с добре изразени радиални ребра и с парцалести остатъци от частичното покривало при по-младите екземпляри. Месото тънко, кожесто, бяло до жълтеникаво. Пластинките низбягващи по пън чето, нарядко разположени, 5—12 мм ши­роки, белезникави, кремави, по-късно бледо кафяви с червеникав оттенък. Спорите яйцевидни до елипсоидни, безцветни, 7-10 х 5—7 мк. Споровият прашец бял. Пън чето първоначално плътно, по-късно кухо, жилаво, цилиндрично, в долния край задеблено, с люспеста или влакнеста повърхност и с ципест бял пръстен — остатък от частичното покривало, в горната част белезникаво, а под пръстена жълто до саждиво кафяво. Местообитание и сезонност. Върху жива или мъртва дърве сина (корени, стъбла, клони) на иглолистни и широколистни дървета, често на туфи, рядко поединично, от средата на лятото до късна есен (VII—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен слабокисел и леко тръпчив вкус и слаб гъбен аромат. Месото на старите екземпляри горчи. Употреба. В свежо състояние, сушена или консервирана.

Описание. Шапката 2—7 см в диаметър, при най-младите екземпля­ри полусферична или звънчевидна, по-късно разперена до почти плоска, поня­кога с изпъкнало тъпо връхче в средата, бледожълта до лимонено жълта, в цен­търа оранжева до ръждивокафява. Повърхността суха, гладка, гола. Ръбът първоначално подвит навътре, свързан с пънчето посредством ниш­ковидно частично покривало, по-късно изправен, целокраен, равен, често с ос­татъци от покривалото. Месото тънко, жълто, силно горчиво. Пластинките нагъсто разположени, тесни (2—6 мм), сраснали с пън чето, лимонено жълти, по-късно зеленикави до маслинено черни. Спорите елипсоидни, гладки, бледо кафяви, 6—8 х 4—5 мк. Споровият прашец виолетово кафяв. Пън чето 5—15 х 0,2—0,6 см, кухо, цилиндрично, често извито, в горния край бледожълто с влакнест нетраен пръстен-остатък от частичното покрива­ло, към основата жълто кафяво.

Местообитание и сезонност. Расте върху мъртва, по-рядко върху жива дървесина на широколистни и иглолистни дървета на големи туфи, понякога със сраснали в долната си част пън чета, от пролетта до късна есен (IV-XI). Внимание! Отровна!

Описание. Шапката 4—8 см в диаметър, първоначално полусферична или плоско изпъкнала, по-късно разперена до почти плоска, често с изпъкнало връхче в средата, жълто охрена, жълто кафява до канелено кафява, с широк вод­нист (като напоен с масло) пояс по периферията. Повърхността суха, гола, често напукана. Ръбът тънък, при младите екземпляри подвит навътре и сраснал с пън­ чето посредством ципесто частично покривало, по-късно изправен, с къси, радиални ребра и остатъци от частичното покривало. Месото тънко, меко, воднисто, белезникаво.

Пластинките нагъсто разположени, тънки, низбягващи по пън чето, широ­ки 6—8 мм, първоначално белезникаво жълти, по-късно канелено кафяви. Спорите яйцевидни или елипсоидни, гладки, жълтеникави, 6—8 х 4—5 мк. Споровият прашец ръждивокафяв. Пън чето 5—8 х 0,5—0,8 см, кухо, твърдо, цилиндрично, в горния край белезникаво жълто, гладко, с нетраен ципест кафеникав пръстен — остатък от частичното покривало, под пръстена ръждивокафяво до тъмнокафяво с люс­песта повърхност. Местообитание и сезонност. Расте върху мъртва дървесина на широколистни (по-рядко иглолистни) дървета, на туфи, през лятото и есента (VII-X).

Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и гъ­бен аромат.

Употреба. В свежо състояние.

Описание. Шапката 3—8 см в диаметър, първоначално тъпо конусовид-на, по-късно разперена до почти плоска, с изпъкнало връхче в средата, медно-кафява, виненочервена, по-рядко кафяво жълтеникава. Повърхността гладка, гола, лъскава, покрита с дебел слизест слой. Ръбът при младите екземпляри подвит навътре и свързан с пън чето чрез иаяжиновидно частично покривало, по-късно изправен, целокраен, равен. Месото дебело, твърдо, жълтеникаво до оранжево. Пластинките силно низбягващи по пън чето, дебели, нагъсто разположе­ни, лепкави, медночервени, виненочервени до пурпурно кафяви. Спорите вретеновидни, гладки, маслинено кафяви, 16—24 х 6—8мк. Спо­ровият прашец маслинено черно . Пън чето 5-ЮХ 1—2,5 см, плътно, твърдо, цилиндрично, изтъняващо към основата, слизесто, жълто кафяво до медно кафяво, при пластинките с пръстено­видно задебеление и с нетрайни паяжиновидни следи от частичното покри­вало. Местообитание и сезонност. Расте върху почва само в игло­листни гори от средата на лятото до края на есента (VII—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен вкус _и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние и консервирана.

O п и c а н и е. Шапката 5—10 см в диаметър, първоначално полусферич­на, по-късно разперена до почти плоска, понякога слабо вдлъбната в центъра, сиво виолетова или кафяво виолетова, често с неправилни черни петна.

Повърхността е гладка, лъскава, покрита с дебел, слизест слой. Ръбът дебел, при най-младите екземпляри подвит навътре и свързан с пън­ чето чрез паяжино видни частично подвижно покривало, по-късно изправен, целокраен, вълнообразен. Месото дебело, меко, белезникаво, при по-старите екземпляри потъмнява. Пластинките силно низбягващи по пън чето, дебели, нарядко разположе­ни, лепкави, първоначално бели, по-късно сиви до почти черни.

Спорите вретеновидни, гладки, кафяви, 16—24 х 5—6 мк. Споровият пра­шец маслинено черен. Пън чето 5-10 х 1,5—2,5 см, плътно, цилиндрично, при пластинките с пръс­теновидно задебеляване, с нетраен паяжиновиден пръстен — остатък от час­тичното покривало,слизесто, сиво белезникаво, със сиво виолетови петна, към основата жълто, покрито със слизест слой. Местообитание и сезонност. Расте върху почва само в игло­листни гори от края на лятото до края на есента (VII—XI). Вкусови качества. Добра ядлива гъба с приятен слабо кисел вкус и гъбен аромат.

Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание. Плодното тяло при най-младите екземпляри сферично или яйцевидно, обвито от белезникаво общо покривало. Шапката 5—10 см в диа­метър, първоначално полусферична, по-късно разперена, широко звънчевидна или почти плоска, с изпъкнало връхче в средата, охрено жълта, жълто розова, жълто оранжева с бледовиолетов или бледокафяв оттенък. Повърхността суха покрита с бял брашнест или паяжино виден нетраен на­леп – остатък от общото покривало, често радиално набраздена и напукана. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством ци­песто частично покривало, по-късно изправен, тънък, равен или слабо вълновиден, набръчкан, често дълбоко радиално насечен. Месото меко, крехко, бяло или бледожълто, понякога с виолетов оттенък.

Пластинките нагъсто разположени, широки до 14 мм, сраснали с пън че­то, жълто кафяви до ръждивокафяви.

Спорите яйцевидни или лимоно видни, с фино брадавичеста повърхност, охреножълти, 11—14 х 7—9 мк. Споровият прашец ръждивокафяв. Пън чето 7—12 х 1,5—2,5 см, плътно, твърдо, цилиндрично, задебелено в основата, бледо охрено, в горната част с широк ципест набразден пръстен — остатък от частичното покривало, към основата с белезникави люспести оста­тъци от общото покривало. Местообитание и сезонност. Расте върху почва най-често в иг­лолистни, понякога в смесени и широколистни гори от средата на лятото до края на есента (VII—XI).

Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и гъ­бен аромат. Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание. Шапката 3—9 см в диаметър, първоначално конусовидна, по-късно разперена до почти плоска, с добре изразено изпъкнало връхче в средата, в млада възраст белезникава до сиво охрена, по-късно бледо жълто червеникава до тухлено червена при най-старите екземпляри. Повърхността суха, гладка, радиално копринено влакнеста. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством паяжино видно, бързо изчезващо частично покривало, по-късно изправен, при възрастните екземпляри понякога извит навън, неправилно вълнообразен, чес­то дълбоко радиално насечен. Месото плътно, твърдо, белезникаво, с приятен вкус и плодов аромат. Пластинките нагъсто разположени, широки 4—7 мм, дебели, почти сво­бодни, първоначално белезникави, по-късно розови до кафяво червени. Спорите елипсоидни до бъбрековидни, гладки, бледожълти, 10—13 х 5—7 мк. Споровият прашец жълто кафяв. Пън чето 4—8 х 1—1,5 см, твърдо, цилиндрично, често луковично задебелено в основата, надлъжно влакнесто, с паяжино видни нетрайни остатъци от частичното покривало в горната част, първоначално бяло, по-късно розово до тухлено червено. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широко­листни храсталаци, горски поляни, паркове от края на пролетта до края на ля­тото (V—VIII).

Внимание! Силно отровна!

Описание. Плодното тяло при най младите екземпляри яйцевидно или почти сферично, обвито от белезникаво общо покривало с виолетов оттенък. Шапката 10 —20 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно разпере­на до почти плоска, червено кафява, медночервена, към периферията сиво виолетова. Повърхността гладка, слабо лепкава, с едри бледовиолетови парцалести остатъци от общото покривало, които при старите екземпляри изчезват. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пън чето посредством фи­но паяжино видно частично покривало, по-късно изправен, целокраен, равен, силно набръчкан. Месото дебело, плътно, твърдо, бяло. Пластинките нагъсто разположени, дебели, сраснали с пън чето или слабо низбягващи по него, в млада възраст бледовиолетови, по-късно кафяво виолетови или ръждивокафяви. Спорите елипсоидни, с брадавичеста повърхност, жълти, 13—18 х 8—10 мк. Споровият прашец ръждивокафяв. Пън чето 10—15х 3—5 см, плътно, твърдо, обратно бухалковидно или ци­линдрично с луковично задебеляване в основата,бяло или бледовиолетово, с бе­лезникави до бледовиолетови люспести остатъци от общото покривало по повърхността и с паяжиновиден, бързо изчезващ остатък от частичното покри­вало в горната част. Местообитание и сезонност. Расте върху почва в широколист ни, иглолистни и смесени гори през есента (IX—XI). Вкусови качества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус, почти без аромат.

Употреба. В свежо състояние и консервирана.

Описание. Шапката 8—14 см висока, 3—6 см в диаметър, първона­чално продълговато яйцевидна или цилиндрична, по-късно звънче видна, порцеланово бяла, със светлокафяв качулат връх, към периферията розова, виоле­това, при най-старите екземпляри чернееща. Повърхността радиално набраздена, с широки, охрени до светлокафяви, разперени, керемидообразно наредени люспи. Ръбът първоначално подвит навътре, сраснал с пън чето посредством ци­песто частично покривало, по-късно изправен, силно набразден, радиално (над­лъжно) насечен, извит навън.

Месото много тънко, меко, нежно, бяло, при най-старите екземпляри по­чернява и се втечнява. Пластинките нагъсто разположени, широки до 10 мм, свободни от пън че­то, бели, по-късно розови, виолетови, накрая почерняват и се втечняват. Спорите елипсоидни или яйцевидни, гладки, тъмнокафяви, 10—14 х 5—8 мк. Споровата течност черна.

Пън чето. 10—20 х 1—2 см, с нишковиден строеж, жилаво, кухо, цилиндрич­но, копринено лъскаво, с бял, подвижен пръстен — остатък от частичното покривало, в основата луковично задебелено. Местообитание и сезонност. Расте върху тор или наторена почва в дворове, градини, ливади, торища, пасища и др. от края на пролетта до края на есента (V—XI), на туфи. Вкусови к а“ чества. Много добра ядлива гъба с приятен вкус и гъ­бен аромат. ‘ • .

Употреба. В свежо състояние, само в млада възраст, преди потъмня­ването на плодните тела.